Решение № 1646 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110211882 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на доктор Г. К. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. П. на ул. „П. Д.“ №**** в апартамент ****, против Наказателно постановление №********, издадено от А. Т. С. в качеството му на Председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ*********** със седалище и адрес на управление в гр. С. на пл. „С. Н.“ №*******, представлявана от председателя .

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят не твърди подаване на декларация, но поддържа, че до края на 2023 година трудовият му договор съществувал „формално“, защото жалбоподателят не получавал никакво трудово възнаграждение по него, а ръководеното от него лечебно заведение не функционирало. Актът за установяване на административно нарушение не бил връчен по надлежния ред на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че в края на 2023 година се явил в ответната комисия и написал обяснение. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. С жалбата си жалбоподателят претендира разноски, но не представя доказателства да е извършил такива.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

1

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощеният процесуален представител – главен юрисконсулт А. Р. М., навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните доказателства и приложените по делото документи. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 06. VII. 2023 година жалбоподателят заема за първи път длъжността Управител на „*****************“ ЕООД с ЕИК**************. Обстоятелството се приема от съда за ноторно известно, поради вписването му в общодостъпния търговски регистър. Същото обстоятелство не е и спорно между страните, тъй като самият жалбоподател не твърди противното в жалбата си.

На 15. IХ. 2023 година свидетелката Д. Й.Л. с ЕГН********** извършва справка в регистъра на Комисията за противодействие на корупция на лица, заемащи публични длъжности. От справката установява, че жалбоподателят заема такава длъжност, а още и че не е подал встъпителна декларация за имущество и интереси. Подаването на такава декларация не се твърди и от жалбоподателя. След това свидетелката извършва справка в търговския регистър, от която установява, че жалбоподателят е управител на болница.

Свидетелката заявява в показанията си още, че жалбоподателят не подал встъпителна декларация и след получаване на наказателното постановление.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: справка от публично достъпния търговски регистър; показанията на свидетелката Д. Й. Л. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповед за компетентност, писма, разписки, констативен протокол,

2 протокол.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 17. Х. 2023 година под №*********** от свидетелката Д. Й. Л. с ЕГН**********, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №**********, издадена от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията на 09. Х. 2023 година, заемаща длъжността инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, в присъствието на двама свидетели.

На 09. ХI. 2023 година главната секретарка на Комисията за противодействие на корупцията изпраща до Директора на Пловдивската областна дирекция на Министерството на вътрешните работи представено по делото писмо с изходящ №************** с искане актът за установява не административното нарушение да бъде предаден на жалбоподателя.

Дирекцията връща подписания от жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с представено по делото писмо с изходящ №****************година. От отбелязването върху акта се установява, че същият е връчен на жалбоподателя по описания начин на 16. XI. 2023 година. Жалбоподателят написва в акта възражения, както е посочено и в жалбата, затова съдът намира, че актът несъмнено е достигнал до него, връчен от полицейските служители.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Председател на Комисията за противодействие на корупцията, на 26. I. 2024 година издава процесното наказателно постановление №*************, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 600.00 лева на основание чл. чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон, отменени с §3, т. 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02. VIII. 2024 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 12. VIII. 2024 година, т. е в срок.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

3 от формална страна:

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 08. VIII.

2023 година и установени при проверка, извършена на 15. IX. 2023 година от актосъставителката Д. Й. Л. с ЕГН**********, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 17. Х. 2024 година – преди изтичането на тримесечния срок по чл.

34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 26. I. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението – 08. VIII. 2023 година в деня, следващ изтичането на срока, в който жалбоподателят е следвало да подаде встъпителна декларация, мястото на извършване на нарушението – адреса на управлението на ответната комисия, където жалбоподателят е следвало да подаде декларацията, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът намира, че релевираните в жалбата възражения за нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение се явяват неоснователни, доколкото връчването чрез полицейските органи е допустимо. Следва да се има предвид още, че преди връчването по този ред административнонаказващият орган е направил неуспешни опити да връчи акта както на посочен от жалбоподателя адрес, така и чрез уведомяване по телефона.

Извършването на тези опити се установява от представените по делото писма. по същество:

Нарушението е извършено на 08. VIII. 2023 година по време на действието на отменения Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от посочения Закон лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация за имущество и интереси. Жалбоподателят е именно такова лице по силата на чл. 6, ал. 1, т. 46 от същия закон - управител на лечебно заведение за болнична помощ, което се финансира от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от 4 държавния или общинския бюджет. По силата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона такива лица са длъжни да подадат декларации в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност. Съдът счита, че последиците от неизпълнение на задължението за подаване на декларация следва са уредени в действащия Закон за противодействие на корупцията, тъй като актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са издадени след началото на действието му, макар и нарушението да е извършено по време на действието на отменения закон. Съдът намира, че в случая не следва да прилага §5, ал. 1 от допълнителните разпоредби, защото проверката е започнала по време на действието на новия закон и няма за предмет установяване на конфликт на интереси.

От доказателствата по делото се изясни, че жалбоподателят заел длъжността „Управител“ на „**********************“ ЕООД с ЕИК*************** на 06. VII. 2023 година. Така за него възникнало задължение да подаде декларация най-късно на 07. VIII.

2023 година (понеделник, първи работен ден след неприсъствения 06. VIII. 2023 година). По делото не се установи, нито се твърди от жалбоподателя, това задължение да е изпълнено.

Съдът не приема довода на жалбоподателя, че за него не съществувало задължение да подаде декларация, защото не получавал трудово възнаграждение от длъжността си, а лечебното заведение не функционирало. Законите за противодействие на корупция имат за цел да предотвратят случаи, в които лицата, заемащи висши публични длъжности, се облагодетелстват от тях по начин, различен от получаване на трудово възнаграждение, а не да проверят размера на това възнаграждение. Държавните органи, натоварени да противодействат на такова облагодетелстване, изпълняват функциите си именно като следят за съмнително и несъответстващо на възнаграждението от съответната длъжност увеличение на имуществото на проверяваните лица. Извършването на такава проверка би било невъзможно, ако е неизвестно какво е било имуществото на проверяваното лице в момента на встъпването му в длъжност. Именно затова законът вменява задължението за подаване на декларация при встъпването в длъжност, без значение дали за длъжността се получава възнаграждение или не.