Определение № 152 от 18.01.2023, Административен съд - Пловдив

П Р

О Т О К О Л

№ 152

18.01.2023 г., гр. Пловдив,

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

VІ административен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

Секретар: Г.Г.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от председателя ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 1443 по описа за

2022 г.,

На именното повикване в 14.48 часа се явиха:

Страните са редовно уведомени.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

– „Енфо Агро“ ООД се представлява от адв.Ш..

ОТВЕТНИКЪТ

– Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ не изпраща представител.

ВЕЩОТО

ЛИЦЕ – Я.Н.Р. се явява лично.

АДВ. Ш.

– Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е

Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Заседанието е по доказателствата.

Отвeтникът е представил на 22.12.2022г. заверено копие на административния договор от 30.05.2022г. с посочените в него приложения.

По отношение на задължението за представяне на информация в обхвата на чл.156, ал.2 АПК, процесуалният представител гл.юриск.Г. е посочил, че не е искано съгласие от жалбоподателя за оттегляне на оспореното уведомително писмо в частта му по т.1 от раздел ІІ по реда на чл.156, ал.2 АПК и такова оттегляне не е извършвано.

До подписването на представения по делото анекс към договора, с което искането на жалбоподателя е удовлетворено в цялост, се е достигнало след кореспонденция в ИСУН, като не е съобразено висящото административно дело.

Изтъкнато е, че все пак жалбоподателят не се е противопоставил и е подписал анекса, въпреки висящото дело „като при това положение съвсем резонно би било оспорването да бъде оттеглено, респ. съдът да бъде десезиран“.

АДВ.Ш. -

Да се приеме отговорът.

Съдът

О П Р Е

Д Е Л И :

ПРИЕМА писмено изявление на гл.юриск.Г. – процесуален представител на ответника, ведно с административен договор от 30.05.2022г. и приложения към същия.

Съдебно-техническата експертиза е постъпила в срока по чл.199 ГПК.

Пристъпи се към изслушване на заключението.

Сне се самоличността на вещото лице и се предупреди за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

Я.Н.Р.

- 61 г., бълг., бълг.гражд., омъжена, неосъждана, без родствени връзки със страните. Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам представеното заключение.

АДВ.Ш.

– Нямам въпроси, да се приеме заключението.

ВЕЩОТО

ЛИЦЕ Р. – Разрешение за поставяне изобщо не може се издаде, тъй като не отговаря на дефинираните понятия за преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ. Не е павилион, не е кабина и няма обществено обслужващо предназначение. Говорим за конкретен обект. Ако има някакви строителни книжа, може да е само Разрешение за строеж, което аз считам, не е нужно по изложените съображения в заключението.

Съдът

О П Р Е

Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението.

На вещото лице се издадоха 2 броя РКО – всеки за сумата от 200 лв., съгласно определения депозит, който включва и дължимите осигурителни вноски за сметка на платеца на дохода.

АДВ.Ш. -

По становището на ответника считам, че е неоснователно, необосновано и не намира опора в закона. В предходното съдебно заседание изрично беше указано на ответника да посочи писмено оттегля ли писмото, което е обект на настоящото административно производство, какъвто акт до момента не е представен.

Кореспонденцията в ИСУН колкото и да е значима и важна, тя е извънсъдебна, поради което не може нито да се отнесе, нито да се приеме към настоящото съдебно производство, поради което считам, че в този смисъл тези искания са изцяло неоснователни. Каквото и да се е случило в ИСУН, то касае кореспонденция между двете страни в ИСУН, но образуваното административно производство е въз основа на Уведомително писмо, с което е направена финансова корекция на бюджета на жалбоподателя, поради което той е оспорил по реда на закона това писмо. Тоест всички действия, които могат да се случват относно това съдебно производство, могат да се случат само с изрични изявления до съда и по-специално - дали се извършва оттегляне, дали се приема оттеглянето и дали са налице основания за прекратяване на съдебното производство. При всички случаи анекс 1 и цялата кореспонденция, свързана с него, първо - е проведена след започване на настоящото съдебно производство и второ - това са нови по своята правна същност административни актове, които по смисъла на закона също подлежат на оспорване. Анексът макар и наречен анекс към договор, представлява самостоятелна част за договорните отношения между двете страни и Уведомителното писмо, което се изпраща във връзка с анекса също представлява административен акт, който страните могат да оспорят в лицето на жалбоподателя. Твърдя, че това писмо идва след като съдебното производство е вече образувано.

Не е оспорвано второто Уведомително писмо от 16.11.2022г., поради което същото е влязло в сила и представлява правно основание за прекратяване на съдебното производство. В тази връзка заявявам искане за присъждане на разноски предвид разпоредбата на АПК, че в случаите на прекратяване, разноските по делото се дължат поради това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Това са ДТ, адвокатско възнаграждение в размер, посочен в пълномощното, приложено по делото и депозит за СТЕ. Представям списък с разноски.

Съдът като изслуша представителя на жалбоподателя и предвид изявленията на представителя на ответника, съобрази събраните в настоящото производство писмени доказателства : Предметът на спора е изрично уточнен с молба от 16.06.2022г. на л.228 от том 1 и по-конкретно уведомителното писмо № 148/м.4 с изх.№ 01-2600/1378 от 14.03.2022г. в частта му по т.II, относно сумата от 411 702,22 лв. /т.1/. В оспорената част на административния акт е посочено, че разходът за оборудване за подготовка и смесване на земеделски култури за изхранване на животните, съгл. договор с ГВ Агри ЕООД в заявен за финансиране размер от 411 702, 22лв., е изцяло недопустим за финансиране.

В хода на съдебното производство ответникът представи становище /л.411, 412/, в което заяви, че са налице нови писмени доказателства, от които може да се обоснове тезата за отпаднал правен интерес от направеното оспорване, доколкото искането на жалбоподателя е изцяло удовлетворено. В подкрепа на тезата са представени и приети по делото : уведомително писмо № 148#1/м4.1 от 16.11.2022г., според пункт ІІ т.1 от което : „Текстът в т.1 от Уведомително писмо за одобрение с наш изх.№ 01-2600/1378 от 14.03.2022г. и рег.№ в ИСУН BG06RDNP001-4.008-0084-R002 от 14.03.2022г. се заличава“ /л.413/; административен договор подписан на 30.05.2022г. /л.423 и сл./; анекс от 18.11.2022г. /л.415 и сл./, ведно с приложение второ към анекса – представляващо таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта. Както е посочено от ответника, извършената корекция в проектобюджета по проекта и конкретно разходите в размер на 411 702,22лв., съгл. договор с ГВ Агри ЕООД, чиято законосъобразност е предмет на делото, е преразгледана и уважена в цялост / Приложение № 2 към анекса с изрично посочени в Таблица 1 вид на разходите на проекта, допустими разходи, т.4 - размер на сумата 411 702.22лв. /. Предвид тези данни представителят на ответника е поискал жалбата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство. Поддържа се, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, защото до променената позиция на ДФЗ се е достигнало след като оценителната комисия е разгледала възражението на жалбоподателя против обжалваното пред съда уведомително писмо. Заявено е възражение за прекомерност по арг. от чл.78 ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК.

Във вр. с представените от ответника и от жалбоподателя - уведомително писмо № 148#1/м4.1 от 16.11.2022г. и анекс от 18.11.2022г., както и договор от 30.05.2022г., ответният административен орган бе задължен да отговори писмено дали е искано съгласие от жалбоподателя за оттегляне на оспореното уведомително писмо в частта му по т.II – т.1 по реда на чл.156 ал.2 АПК и представлява ли уведомителното писмо от 16.11.2022г. в частта му по раздел II, т.1 оттегляне на оспорения в конкретната част административен акт. С молба от 22.12.2022г. /л.422/ бе заявено, че не е искано съгласие от жалбоподателя за оттегляне на оспореното писмо в частта му по т.1 от раздел II по реда на чл.156 ал.2 АПК и оттегляне на административния акт не е извършено. До подписване на анекса по договора, с което искането на жалбоподателя е удовлетворено в цялост се е достигнало след кореспонденция в ИСУН, като не е съобразено висящото административно дело.

При описаните данни се установи, че след издаване на оспореното уведомително писмо и обжалването в конкретната му част пред съда, административният орган е допуснал и осъществил на практика преразглеждане на акта, но без да са налице предпоставките по чл.91 ал.1 АПК и в частност 7 дн.срок по см. на нормата. Не е осъществена и предвидената в чл.156 АПК възможност в хода на съдебното производство.

От друга страна с оглед описаните по-горе и приети по делото писмени доказателства, следва извод за отпаднал правен интерес от оспорването – като последица от подписани след дата на издаване на оспореното уведомително писмо, договор и анекс, вкл. последица от издадено след дата на издаване на оспореното уведомително писмо – последващо уведомително писмо от 16.11.2022г. За последващото уведомително писмо адв.Ш. изрично заяви, че същото не е оспорено от жалбоподателя и е в сила. Ответникът, както изрично е признато в становището от 22.12.2022г. не се е съобразил с висящото административно производство и не е приложил чл.156 АПК, а е издал втори последващ акт на 16.11.2022г., с който е „заличил“ обжалваната част от уведомителното писмо от 14.03.2022г.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно до края на съдебното производство. При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане с присъждане на направените от жалбоподателя разноски, на основание чл.143 ал.3 АПК. Не следва да се уважава възражението на представителя на жалбоподателя от 01.12.2022г. /л.411, 412/, в което е заявено, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото. В случая съдът приема за приложима нормата на чл.143 ал.3 АПК, в която е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, издадени и подписани в хода на съдебното производство и след подаване на жалбата – 23.03.2022г. /л.5/, в конкретния случай се приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В цитираната норма не е посочено изрично коя хипотеза се има предвид при прекратяване на производството, поради което съдът приема, че хипотеза като настоящата попада в обхвата на чл.143 ал.3 АПК. Тоест, жалбоподателят има право на разноски при отпаднал правен интерес, основание за което е именно поведението на ответника.