Решение № 8673 от 14.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8673

Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180701454 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във връзка с чл. 19ж от АПК и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с решение № 5193/13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3253/2026 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, с което е отменено решение № 863 от 23.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1743/2025 г. на Административен съд – [област] и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в отменителното решение, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е оспореното от „Бриди“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя М. И. Б., чрез пълномощник адв. Л. К., писмо № МЗПРЧР-06-11-4400#19/14.04.2025 г. относно изпълнение на договор рег. № МЗПРЧР-06-11-4400#7/17.10.2024 г. по проект „Младежка заетост+“ на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, издадено от Директор ДБТ [област].

Според дружеството-жалбоподател, оспореното писмо е незаконосъобразно, поради липса на компетентност на издалия го орган, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона и се иска неговата отмяна от съда и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в представена при предходното разглеждане на делото молба.

Ответникът – директор на Дирекция „Бюро по труда“ - [област], чрез процесуален представител юриск. М., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспореното писмо, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от акта, в срок и срещу административен акт, който по общото правило на чл. 145 от АПК подлежи на оспорване пред съд, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна, като съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка не е спорна, същата е установена при предходното разглеждане на делото – в изпълнение на Проект „Младежка заетост +“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, между Агенцията по заетостта (АЗ) и „Бриди“ ЕООД е сключен Договор № МЗПРЧР-06-11-4400#7/17.10.2024 г. за осигуряване на заетост по подадена от дружеството заявка № МЗПРЧР-06-11-4400 (л. 40 и сл. от адм. дело № 1743/2025 г.). Съгласно договора, възложителят – АЗ предоставя на работодателя „Бриди“ ЕООД средства от бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено от възложителя безработно лице по условията на проекта, наето по трудово правоотношение по реда на Кодекса на труда за срока на заетостта, но не повече от 9 месеца, с конкретно определено трудово възнаграждение.

Дружеството-работодател е сключило трудов договор № 014/18.10.2024 г. с М. И. Г. - лице, подало пред ДБТ - [област] заявление за участие в проекта, на длъжност „счетоводител, оперативен код по НКПД 3313-3001“ (л. 51-гръб – л. 52 от адм. дело № 1743-2025 г.).

По молба от лицето (л. 53-гръб от адм. дело № 1743/2025 г.) със заповед № 10/20.01.2025 г. трудовият договор е прекратен (л. 54-гръб от адм. дело № 1743/2025 г.), за което обстоятелство дружеството е уведомило Директора на ДБТ - [област], като е посочило, че няма да назначава други лица за останалия период от договора. Отправило е предложение сключеният договор да бъде прекратен на основание чл. 10.2 от същия, а именно: по взаимно съгласие (л. 55-гръб от адм. дело № 1743/2025 г.).

След извършена проверка от сектор „Координация и изпълнение“, ГД ЕФМВ на Агенция по заетостта и след дадено становище от управляващия орган по проекта (МТСП) е установено, че лицето М. Г., което вече е освободено, е недопустимо за участие, тъй като вече е участвало в проекта в същата дейност при друг работодател за максималния срок на дейността. Прието е, че повторно включване в една и съща дейност при друг работодател в рамките на проект „Младежка заетост +“ е недопустимо, с изключение на случаите за доработване на максималния срок на дейността. Предвид направените констатации, директорът на ДБТ - [област] е издал оспореното писмо рег. № МЗПРЧР-06-11-4400#19/14.04.2025 г., с което е посочена необходимостта „Бриди“ ЕООД да възстанови изплатените му финансови средства за наетото лице М. Г. за периода на заетостта й по трудово правоотношение 21.10.2024 г. - 20.01.2025 г. в размер на 14 397 лв. (л. 56-гръб и сл. от адм. дело № 1743/2025).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че оспореният административен акт, е нищожен, доколкото от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че директорът на Дирекция „Бюро по труда“ - [област] разполага с правомощия да издава актове, с които да изисква възстановяване на неправомерно получени суми по сключения от възложителя (в случая Агенцията по заетостта) и работодателя („Бриди“ ЕООД) договор в изпълнение на проекта.

Това е така, защото от съдържанието на заповед № РД-11-00-497/11.01.2024 г. (л. 66 от адм. дело № 1743/2025 г.) на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, не може да бъде изведена персонална материална компетентност за директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [област] да издава административни актове като оспорения за възстановяване на неправомерно получени суми по сключен договор по проект „Младежка заетост +“. Съгласно посочената заповед, с нея се възлага на директорите на Дирекции „Бюро по труда“ да сключват договори по проекта от името и за сметка на Агенция по заетостта, да подписват допълнителни споразумения и приложенията към тях, както и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта, като никъде не са посочени актове, с които да изисква възстановяване на неправомерно получени суми по този проект.

Компетентност да изисква възстановяване на неправомерно получени суми по сключени договори по същия проект не може да бъде изведена и от посочените в заповедта други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта. Това е така, защото на първо място, в ръководството (л. 22 и сл.) е посочено, че основно проектът ще се реализира и управлява от екип за управление на ниво ЦА (Централна администрация) на АЗ, който ще се подпомага от служители с място на работа ДБТ. Конкретен бенифициент, съгласно представения по делото Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, процедура чрез директно предоставяне „Младежка заетост +“ (л. 47 и сл.), е именно Агенцията по заетостта. Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – [област], който е издател на оспорения административен акт, по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, да е част от екипа на управление. Все в тази насока и следва да се посочи, че всички правно валидни действия по изпълнение на проекта, включително възстановяване (изплащане) на средства на работодателите по сключените договори за заетост, се извършват от конкретния бенефициер по проект „Младежка заетост +“ в лицето на Агенцията по заетостта.

Отделно от това, в представената по делото Методика за оценка на съответствието на минимална помощ с условията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 и приложимия режим „непомощ“ по проектите по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд +, по които Агенция по заетостта е Конкретен бенефициент (л. 58 и сл.) изрично в чл. 12, озаглавен „Възстановяване“ е предвидено от една страна възстановяването на неправомерно получени суми да става след издаден АУПДВ, а от друга – поканата за доброволно изпълнение, каквото се твърди от органа да е оспореното писмо, да се изпраща от името на изпълнителния директор на АЗ. Предвид гореизложеното по отношение валидното делегиране на правомощия, на директорите на дирекции „Бюро по труда“ е възложено да действат от името и за сметка на Агенцията единствено и само при сключването на договори по проекта, допълнителни споразумения, както и да подписват други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта, без изрично нито в заповедта, нито в ръководството да е посочено, че възстановяването на неправомерно получени суми става с акт на тези директори на дирекции „Бюро по труда“.

Все в тази насока следва да се посочи, че и в Ръководството за работа на конкретния бенефициент е посочено единствено, че уведомителните писма (например: допустимост/недопустимост на работодател; допустимост/недопустимост на безработно лице от целевата група; налагане на санкции при неизпълнение на задълженията по договорите за осигуряване на заетост между Работодателя и АЗ, допълнителни споразумения, както и писма по жалби/заявления на работодатели от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения) се издават от ДБТ, както и че изготвените от ДБТ писма се подписват от директора на ДБТ. Горното несъмнено води до извода, че на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - [област] не е било делегирано съответното управленско правомощие на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в качеството му на ръководител на проекта „Младежка заетост +“, свързано с искане за възстановяване на неправомерно получени суми по сключени договори по коментирания тук проект.

Правомощия като обсъжданите не могат да бъдат изведени и от Устройствения правилник на агенцията по заетостта (в сила от 16.05.2023 г., приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., обн. ДВ, бр. 43 от 16 май 2023 г., изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 5 януари 2024 г., изм. ДВ, бр. 84 от 10 октомври 2025 г.), съгласно чл. 5, ал. 6 от който, изпълнителният директор може да делегира на служители с ръководни функции отделни свои правомощия в съответствие с нормативни актове, касаещи дейността на Агенцията, доколкото правомощието за издаване на актове, с които се иска възстановяване на неправомерно получени суми по сключени договори по проект „Младежка заетост +“ по Оперативно програма „Развитие на човешките ресурси“, не произтича пряко от длъжността директор на Дирекция „Бюро по труда“, а следва да бъде изрично възложено на конкретния служител с ръководни функции, каквото възлагане в конкретния случай не се констатира да е налице.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в спорното съдебно производство страните са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. В тази връзка и на страните с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание е разпределена доказателствената тежест, в т.ч. на ответника изрично е указано, че по делото липсват доказателства за компетентността на издателя на акта, като следва да представи по делото доказателства, от които да е видно, че разполага с правомощия да издава актове, с които да изисква възстановяване на неправомерно получени суми по сключения от възложителя и работодателя договор в изпълнение на процесния проект, а така също и същият е задължен да представи по делото Ръководство за изпълнение на проекта, утвърдени вътрешни правила за работа на Агенцията по заетостта като бенефициер по проекта, както и сключения административен договор с ръководителя на УО по ОПРЧР. От ответника е представено Ръководство за работа на конкретния бенефициент, както и Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ведно с Методика за оценка на съответствието на минималната помощ и приложимите към тях документи, от които обаче не може да бъде установено на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [област] да са делегирани правомощия да издава актове от кръга на процесния.