Решение № 11667 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11667 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110149740 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. И. А – Г против М, с която са предявени искове с правно основание чл. 125 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.2 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.39 ЗДСл и чл.86 ЗЗД за сумата от 7 190,26 лв. за периода от 09.06.2022 г. до 08.08.2022 г. и иск по чл.86 ЗЗД за законната лихва за забава върху главницата в размер на 100.86 лв. за периода от 09.07.2022 г. – 12.09.2022 г.

Ищецът М. И. А – Г твърди, че на 14.08.2017 г. била назначена на длъжност „директор“ в Дирекция „Управление на собствеността и материалнотехническо осигуряване“ срещу основна заплата в размер на 2 450 лв., като към 2022 г. заплатата и възлизала на 3595.13 лв. С Постановление № 88 на Министерски съвет от 2022 г., за изменение и допълнение на Устройствен правилник на М, приет с Постановление № 202 на Министерски съвет от 2013 г. е премахната, както като наименование, така и като функции Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“. Със заповед № ЧР-95-00-279/08.06.2022 г. на Министъра на външните работи е съкратена длъжността „директор“ в Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“. На основание тези заповед и е издадена Заповед № Т – 654/08.06.2022 г., по силата на която е прекратено служебното правоотношение между М. И. А – Г и М, считано от 09.06.2022 г. В заповедта били посочени дължимите обезщетения, вкл. и това по чл.106, ал.2 от ЗДСл. Към 11.07.2022 г. били изплатени всички обезщетения на ищеца, с изключение на това чл.106, ал.2 от ЗДСл. При изложените фактически твърдения претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7 190,26 лв. за периода от два месеца, а именно от 09.06.2022 г. до 08.08.2022 г.; както и законната лихва за забава върху горепосочената сума в размер на 100.86 лв. за периода от 09.07.2022 г. – 12.09.2022 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М, в който оспорва предявения иск изцяло. Посочва, че обезщетението не е все още дължимо, тъй като имало висящо дело по оспорване на законосъобразността на заповедта. Не оспорва, че ищецът е входирал покана за изплащане на обезщетението при ответника, но твърди, че тя не е породила действие, тъй като била подадена от лице без представителна власт. Същото 1 важало и за молбата от 16.08.2022 г. Оспорва доказателствената стойност на представената с молбата от 16.08.2022 г., нотариална заверена декларация. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 125 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.2 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.39 ЗДСл и чл.86 ЗЗД.

Основателността на предявените искове предполага доказването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са се намирали в служебно правоотношение; 2) служебното правоотношение да е било прекратено, поради съкращаване в щата; 3) ищецът да е останал без работа след прекратяването на служебното правоотношение 4) изпадането на длъжника в забава и размера на мораторната лихва.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „директор“ в Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ за периода от 14.08.2017 г. до 09.06.2022 г. Това се подкрепя и от представеното заверено копие на служебна книжка на ищеца № 262/01.06.2000 г., серия А 19552.

Не се спори между страните, а и от представената заповед № Т-564/08.06.2022 г. на М се установява, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 09.06.2022 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с Постановление № 88 на Министерския съвет от 2022 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на М, Заповед № ЧР-95-00-279/08.06.2022 г. и Заповед № ЧР-95-00-280/08.06.2022 г., поради съкращаване на длъжността. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплатят следните обезщетения: по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие, по чл. 61, ал. 1 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл за времето през което държавния служител е останал без работа, но за не повече от два месеца.

За установяване факта на оставане без работа през процесния период ищеца е ангажирал разпореждане № 214-00-83-05-1/22.06.2022 г. на НОИ, ТП – София град, от което се установява, че М. И. А – Г е била регистрирана в Агенция по заетостта на 10.06.2022 г., както и че на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85,71 лв., считано от 09.06.2022 г. до 08.06.2023 г. С разпореждане № 214-00-8305-3/26.08.2022 г. на НОИ, ТП – София град, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54г, ал. 3 КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 214-00-83-05-1/22.06.2022 г. на НОИ, ТП – София град обезщетение за безработица за периода от 09.08.2022 г. до 08.08.2023 г., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа. С разпореждане № 214-00-83054/27.03.2023 г. на НОИ, ТП – София град, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение, считано от 21.03.2023 г., поради започване на трудова дейност на ищеца. От представените по делото служебни бележки с изх. № 60-01-07-5569/21.03.2023 г. и с изх. № 60-01-07-7942/28.04.2023 г. на Агенция по заетостта се установява, че М. Г е била регистрирана като търсещо работа лице в дирекция „Бюро по труда“ за периода 10.06.2022 г. – 20.03.2023 г. В подкрепа на това е и представеното по делото писмо № 10-00-2528#1/28.04.2023 г. на Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда – Сердика“ гр. София. От постъпилото по делото писмо с изх. № 04-24-14-147 #1/12.05.2023 г. на НАП, ТД офис „Оборище“ се установява, че в информационната система на НАП липсват данни за регистрирани трудови договори и служебни правоотношения за М. Г за периода от 10.06.2022 г. до 09.08.2022 г. С оглед на така ангажираните доказателства съдът приема, че за периода от 09.06.2022 г. до 08.08.2022 г. ищецът не се е намирал в друго служебно или трудово правоотношение.

Законът за държавния служител в разпоредбите си на чл. 104 ЗДСл. и чл. 106, ал. 2 и, 2 ал. 3 ЗДСл. предвижда различни обезщетения с оглед основанието, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение. Обезщетенията по първата от двете правни норми са за общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, а тези по втората, за случаи при едностранно прекратяване от органа по назначението с предизвестие - в този смисъл Решение № 1012 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2007 г., I г. о., ГК.

Според правилото на чл. 106, ал. 2 ЗДСл., във вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. В случаите по, ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок.

Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

С оглед изложеното, когато трудовото правоотношение е прекратено на посоченото основание - с предизвестие, поради съкращаване в щата (какъвто е процесния случай, въпреки че не е спазен срокът на предизвестието, което не се отразява на основанието за прекратяване на правоотношението), обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. се дължи винаги, като за разлика от нормите на общото трудово право (вж. чл. 225 КТ), дължимостта на обезщетението не е предпоставена от незаконност на уволнението и неговата отмяна, поради което неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на обезщетението, поради наличие на висящ спор относно законосъобразността на заповед № Т-564/08.06.2022 г. на М, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата, доколкото съдът намира, че не е налице преюдициалност между двете производства.

Дължимостта на обезщетението е безусловна, тъй като същата е свързана единствено с основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това в съдебната практика се приема, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е получено по повод едностранното прекратяване на служебното правоотношение и при отмяната му не се дължи връщането му - вж. Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2006 г., I г. о.;

Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2007 г., I г. о., ГК. Предвиденото в чл. 106, ал. 2 ЗДСл. обезщетение има, от една страна, известен алиментен характер, поради което и същото е ограничено със срок по отношение на формирането му. От друга страна, алиментният характер на обезщетението, се предпоставя и от факта, че следва лицето, което е било в служебно правоотношение да има достатъчно време, за да намери нова работа, за който период да е обезпечено неговото и на семейството му съществуване и обезпечаване на елементарни нужди. Това е обусловено от факта, че за лицата, които полагат труд като държавни служители - за разлика от лицата по трудови правоотношения по КТ, са налице ограничения по отношение възможността същите да полагат допълнителен труд или да извършват определени дейности, докато се намират в служебно правоотношение - напр. ограниченията по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Поради това се предвиждат определени основания за заплащане на обезщетения на държавни служители при прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящия случай е ирелевантно наличието на причинна връзка между прекратяването на служебното правоотношение и оставането без работа. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.не предвижда изследване на съществуването на такава причинна връзка. Това е така, доколкото това обезщетение е дължимо при законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание - съкращаване в щата. В случаите, когато е налице незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение обезщетението е дължимо в резултат противоправно увреждане на служителя, поради което и в този случай следва да бъде обсъждано наличието на причинна връзка. Обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. не произтичат от едно и също основание. Това е така, доколкото в единия случай прекратяването на служебното правоотношение е обявено за незаконно (т.е. отменен незаконен административен акт), а във втория случай - то е законно и основанието за това е изрично предвиденото в, ал. 1 от чл.

106 - съкращаване на длъжността, заемана от ищеца. Поради изложеното дължимостта на 3 претендираното в настоящото производство обезщетение е обусловена единствено от основанието за прекратяване на служебното правоотношение.

Налице е и извънсъдебно признание на ответника, че обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл се дължи, тъй като с представената по делото Заповед за прекратяване на служебното правоотношение № Т-564/08.06.2022г., изрично е посочено, че на ищеца следва да се изплати претендираното обезщетение. А извънсъдебното признание на факти е едно от найсигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото, води до извод за основателност на предявения главен иск.