Решение № 1296 от 01.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260897/14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1395/2021 г. по описа на СГС, І ГО, 28 с-в, частично е уважен предявеният от С. В. И., осъществяващ процесуални действия по делото чрез неговата майка и законен представител А. А. М., срещу ЗД „Бул Инс” АД с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2020 г., до окончателното й заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 03.08.2020 г. до 19.10.2020 г.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 21000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/3, тъй като ответникът е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно че ищецът, който е бил оставен без надзор от неговите родители и дядо, чрез своето 1 противоправно поведение (внезапното е излязъл на пътното платно, като това място не е било обозначено с пешеходна пътека – нарушение на диспозициите на уредените в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП правни норми) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД – за заплащане на С. В. И. на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 14000 лв. до размера от 40000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от настъпване на процесното застрахователно събитие – 03.08.2020 г., до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият е претърпял изключително тежки травматични увреждания, които са съпроводени със значителни болки и страдания, поради което определеният размер на заместващото обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищеца. Счита за необоснован правния извод на първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 14000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г., до окончателното му заплащане, поради което решението – в тази част, е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 28 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, 2 само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 03.08.2020 г. – за сумата от 14000 лв.

(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявеният осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и дали пострадалият пешеходец и лицата, които осъществяват надзор, чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. каква е степента на този принос.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е 3 свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца С. В. И. е причинена контузия на лявата теменна област и мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани на горната и долна устна (по вътрешната, орална повърхност); двустранен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната клетка); контузия в горния и средния дял на десния бял дроб; фисура (цепване) на черния дроб в областта на 8-ми сегмент; хематом в областта на десния бъбрек; охлузвания на колената и подбедриците. Установява се, че пострадалият първоначално е бил настанен в детска реанимация и интубиран. На раните е извършена първична хирургична обработка, като тези в областта на устната кухина са били зашити. На 04.08.20 г., по повод наличния пневмоторакс в ляво и в дясно, оперативно е вкаран интеркостален катетър за дренаж. От проведените контролна рентгеноскопия и графия на бял дроб и сърце на 20.08.2020 г. се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че двустранно белодробният паренхим е разгънат, без рентгенови данни за инфилтративни засенчвания, хилусните сенки са неуголемени и правилно структурирани, а диафрагмалните куполи са гладко и рязко очертани, КДС са свободни, а медиастиналната сянка е разположена срединно, т.е. описанието е на една нормална белодробна находка. От абдоминалната ехография, проведена също на 20.08.2020 г., се установява, че черният дроб не е уголемен и с хомогенна структура, вътречернодробните жлъчни пътища са недилатирани, а жл. мехур е неуголемен, с хомогенна структура. Слезката също е неуголемена. Бъбреците са със запазени размери, паренхимна зона, запазен дренаж. Описана е овална течна зона 32/15 мм в областта на десен бъбрек, по структура нерезорбиран травматичен хематом (кръвонасядане). Липсва СПТ (свободно подвижна течност) в абдомена, както и плеврални изливи. В областта на корема остатъчна находка от травмата е описаната формация в областта на десния бъбрек. В тилната област на главата се виждат две зони с размери 3/3 см., в които липсва коса, което води до козметичен дефект. Вещото лице изяснява, че пострадалият е търпял за период от около 2 месеца болки и страдания, като през първия те са били с интензивен характер. Установява се правнорелевантното обстоятелство, че към момента на прегледа не са налице оплаквания, като не се очаква и за в бъдеще да има такива.

При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От показанията на свидетеля В. П., баща на пострадалия, се установява правнорелевантното обстоятелство, че в резултат на ПТП неговият син е имал увреждания на белия дроб, охлузвания на главата, по ръцете, краката – „Най-лоша беше травмата на белия дроб с изливи, беше се наложило да бъде интубиран. Беше спрял да диша същата вечер – два пъти в реанимацията. На третия или на четвъртия ден му бяха извадили тръбата”. Свидетелства, 4 че пострадалият имал страх да остане сам, събуждал се и плачел нощно време – „Имаше моменти, в които се напикаваше вследствие на тази травма”. Преди спал самичък, докато след процесното ПТП постоянно искал да спи между майка му и баща му.

Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.