Присъда № 413 от 27.09.2023, Софийски районен съд

ПРИСЪДА

№ 413 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Наказателно дело частен характер № 20221110212033 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА К. Т. Р. родена на г., в гр.С, българка, с българско гражданство, разведена, висше образование, неосъждана, работеща с настоящ адрес: гр. С, ул. П № , т., ап., ЕГН**********, за НЕВИНОВНА в това че:

На 24.02.2022г. в писмен отговор на искова молба на Д. Д. Р. вх.№ 357113 по чл. 131 от ГПК по гр.дело № 60758/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84 е разгласила позорни обстоятелства и приписала извършени от Д. Д. Р. престъпления: на стр.12 „Първият по-жесток акт на насилие на територията на Канада беше малко след пристигането ни, когато бях съборена на земята, влачена за косата и многократно ритана в корема в присъствието на Теодор, тогава на 1.8 г., който беше вцепенен от ужас и пищеше. На стр.13 „Впоследствие насилието се обърна и към него. Първият инцидент беше, когато Теодор беше на 3 години. Ищецът му нанесе силен удар в областта на лицето, довел до появата на наситен хематом около окото.

През годините както аз, така и детето бяхме периодично малтретирани физически по особено жесток начин. Поведението му беше непредвидимо, като често, с оглед да избегне гнева на баща си, Теодор ме издърпваше в стаята му , където се затваряхме и затискахме 1 вратата с мебели. В повечето моменти, когато ищецът агресиранеше към Теодор, успявах да го предпазя, като заставах помежду им и поемах всичко върху себе си, но в множество случаи дтето със страх споделяше, че в мое отсъствие е ставал обект на физическо насилие от баща си, в т.ч. удари и ритници в областта на главатаи тялото, което той отричаше и обвиняваше детето в лъжа. От ранна възраст Теодор живееше в непрекъснат страх и напаржение, в очакване на поредния акт на насилие, стремеше се към пълно послушание...

Успоредно Теодор беше свидетел на непрекъснат тормоз над мене“, „При пореден акт на насилие потърсих убежище в дома на приятел, което събуди подозрения в ищеца и насилието достигна своя климакс. В продължение на няколко дни аз и децата бяхме жестоко малтретирани, беше ни иззел всички лични документи, парични средства, ключове за личния ми автомобил и електронни устройства“ На стр. 14: „бях следена, социално изолирана и сексуално малтретирана, в т.ч. две изнасилвания, едното от които в присъствието на Д“. На стр. 16: „“Насилието над Теодор започна от 3-годишната му възраст и включваше удари с отворена длан, юмрук и крак в областта на главата и тялото, системни викове, заплахи и накърняващи достойнството му обиди, довели до множество психо-соматични проблеми в развитието му. По отношение на Далия, при пореден акт на физическо насилие над мен, тогава едва 2-годишна, я ритна в главата вследствие на което беше въвлечена полиция“. На стр. 17: „След една от срещите им децата бяха видимо разстроени, като Д сподели, че баща й е „викал постоянно на Еми“, а Теодор допълни, чее станал свидетел как същият й е нанесъл удар в корема...“, „...същият непрекъснато проявява вербална агресия и спрямо родителите си, с които съжителства“. На стр. 19 “Противно на твърденията на щеца, че се е завърнал в страната, за да бъде близо до децата си, установяването му тук е с цел укриване от канадските власти, където е издирван за финансови измами и неплатени финансови задължения“,стр.23 :“автомобилът не само не беше прехвърлен, а няколко месеца по-късно откраднат от ищеца от паркинга на семейното ни жилище в Канада, заедно с множество лични документи, вещи и бижута, които съхранявах в него“, поради което и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА К. Т. Р. родена на г., в гр.С, българка, с българско гражданство, разведена, висше образование, неосъждана, работеща с настоящ адрес: гр. С, ул. П № , т., ап., ЕГН**********, за НЕВИНОВНА в това че:

На 24.02.2022г. в писмен отговор на искова молба на Д. Д. Р., вх.№ 357113 по чл. 131 от ГПК по гр.дело № 60758/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84 е записала унизително за честта и достойнството на Д. Р. обстоятелство изложеното на стр. 13„... все по-често употребяваше алкохол, като в периодите на интоксикация ставаше изключително провокативен и агресивен“, поради което и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр.чл.146, ал.1 от НК.

2

На основание чл. 190, ал.1 от НПК осъжда частен тъжител Д. Д. Р. ЕГН ********** да заплати направените разноски от страна на подсъдимо лице К. Т. Р. в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3