Решение № 112 от 28.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Търговище, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500244 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

В.гр.д. № 244/2025 г. е образувано по депозирани две въззивни жалби срещу решение № 148/14.04.2025 г. по гр.д.1492/2023 г. по описа на РС – Търговище

С обжалваното решение е РАЗПРЕДЕЛЕНО ПОЛЗВАНЕТО между Г. Т.

Т. с

ЕГН

********** от с.**********, общ.**********,ул.“**************“№**** и С. С. Т. с ЕГН ********** от с.**********, общ.**********, ул.“**********“ № ****, на следната обща част от съсобствен недвижим имот, представляващ четириетажна административна сграда, находяща се в УПИ III в кв. 23 с площ от 1125.00 кв.м. при граници: от две страни - улица. УПИ II- 150, УПИ IV - за обществени дейности по плана на с. Вардун, Община Търговище, а именно – тераса на втори (надземен) етаж на сградата, представляваща покрив на заведението за обществено хранене, собственост на ответника С. Т., съгласно вариант първи от заключението на вещото лице арх. П., като се прокара граница на ползване на терасата както следва: От югозападния ъгъл на терасата, в посока север и 1 на 7,8 м е началото (т. 1) на границата, след което чупи в източна посока до 1 м от западната фасада на третия етаж (т. 2), след това границата чупи до (т. 3) в южна посока и на 2,5 м от т. 2, после чупи в източна посока на 14,28 м до (т.

4), след което чупи в посока север и успоредно на фасадата и на 1 м от нея, с дължина 9,2 м до (т. 5), след което чупи в източна посока до чупката на терасата (т. 6). Така прокараната граница разделя общата тераса с площ от 301,15 м2 на две части, като северната част и долепена до фасадата на високото тяло, собственост на Г. К., ще бъде с площ от 155,31 м2 и ще се ползва от него, а южната част от терасата ще бъде с площ от 145, 84 м2 и ще може да се ползва от С. Т. през външната стълба от юг, отразена в Приложение № 8 към първоначалното заключение на вещото лице арх.П., което, подписано от съда, е неразделна част от решението, като СЪДЪТ Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разпределяне ползването на стълбище, водещо до покрива на сградата и на площадка пред заведението за обществено хранене на втори надземен етаж на сградата, като неоснователен, на осн. чл. 32,ал.2 от ЗС. Присъдени са разноски.

В депозираната въззивна жалба вх. № 3840/28.04.2025 г. ищецът Г. К.

К., действащ чрез пълномощник адв. А.Н., ТАК, счита първоинстанционното решение за неправилно В ЧАСТТА на извършеното разпределение на ползването на терасата на втория етаж от сградата, моли за неговата отмяна и постановяване на решение за разпределение на ползването по друг начин, за което прави доказателствено искане: да бъде задължено в.л., изготвило СТЕ пред РС, да изготви нови варианти за разпределение ползването на процесната тераса така, че да осигури и на двамата съсобственици възможността да ползват същата по равно.

Изложените в жалбата съображения са следните: Предмет на спор между съсобствениците е ползването на една тераса на втория етаж на сградата. Тази тераса ищецът е предложил да бъде поделена на две части, съобразно дяловете на съсобствениците, по равно, но вещото лице целенасочено е дало варианти за такова разпределение, които са изцяло в полза на ответника и предоставяне на тази тераса изцяло на него.

Жалбоподателят К. счита, че изготвеният и одобрен от съда вариант накърнява сериозно неговите права и ограничава възможностите му да ползва имота си; напротив – предоставянето на ползването на ответника на цялата тераса, на един метър от прозорците на съсобственика К., прави невъзможно самото 2 ползване на тези прозорци и врати, а това се отразява изобщо на начина на ползване на самите помещения.

В депозираната въззивна жалба вх. № 4092/07.05.2025 г. ответникът С. С. Т., чрез пълномощник адв. Д. П., ТАК, обжалва първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която се разпределя ползването между ищеца и ответника на тераса на втори /надземен/ етаж на сградата, представляваща покрив на заведението за обществено хранене, собственост на ответника, като счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с всички законни последици от това.

В жалбата са изложени следните съображения: Жалбоподателят С. Т. твърди, че е собственик на описания в нот.акт № 18, т.I, д.№ 15/11.01.2021 г. по описа на СВп-Търговище недвижим имот, като цялата застроена площ на първия етаж е 588 кв.м. Сградата, и в частност вторият и третият етаж, са проектирани и построени така, че тези два етажа са канцеларии и нямат изходи към покрива на първия етаж /т. нар. в исковата молба „тераса на втория етаж’/, стаите нямат врати, а имат само прозорци. Тази сграда така се е използвала във времето от кооперация „Сеяч” и от АПК с. Вардун – за канцеларии. Ищецът незаконно, без знание, съгласие и писмено разрешение от ответника е направил два изхода на две от стаите на втория етаж към неговия покрив на първия етаж от западната страна на сградата, като избил на две места външните си стени, за да направи отвори и постави две врати, за да ползва покрива му за тераса. Тази част от имота е лична собственост на ответника по силата на горецитирания нот.акт и е включена в общата площ от 588 кв. м., които притежава. По същия начин стои въпросът и с описаната в ИМ „външна площадка на първия етаж”, която е лична собственост на ответника по силата на същия нот.акт, включена в общата площ от 588 кв.м. С оглед тези съображения, жалбоподателят моли да бъде кредитирано заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. П., приета по делото, цитирайки дефинициите на понятията „застроена площ“, съгл. т.15 от § 5 от ДР на ЗУТ; „разгърната застроена площ“, съгл. т.18 от § 5 от ДРна ЗУТ; на „тераса“, съгл.т.59 от § 5 от ДРна ЗУТ: „Тераса е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена”, и „самостоятебене обект в сграда“, съгл.т.1 от §1 от ДР на ЗКИР. В случая процесната тераса на втори етаж се явява и е 3 покрив от собствената на ответника С. Т. сграда, описана като „едноетажна масивна жилищна сграда”, свободна от застроените втори и трети етажи, собствени на ищеца по делото. Вписаната застроена площ в нот.акт на ищеца включва само и единствено площта, заключена вътре в ограждащите стени на етажа, а процесната тераса е включена в квадратурата, притежавана от ответника. Жалбоподателят Т. счита, че по делото безспорно е установено, че отварянето на нова врата от канцеларията на третия етаж към „откритата тераса” не е отразено в проекта на сградата и това действие се явява незаконно, т.е. в самия проект на сградата не е било предвиден законен достъп от третия етаж към „процесната тераса/покрив”. Процесната тераса обслужва като „покрив” само и единствено останалия под нея обект, собственост само на отв. Т.. Другите съсобственици не притежават обекти, разположени под терасата „покрив”.

По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците и по двете жалби.

Становище не е постъпило и от другите двама ответници по делото.

Решението, в отхвърлителната му част по иска за разпределяне ползването на стълбище, водещо до покрива на сградата и на площадка пред заведението за обществено хранене на втори надземен етаж на сградата, като необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство .

В проведеното о.с.з пред въззивната инстанция, страните поддържат жалбите си, съответно – заявяват становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна. Претендират разноски.

При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбите са допустими, разгледани по същество – НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивът се произнася служебно по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата доводи и съображения, съдът намира следното:

Предявеният иск с правно осн.чл. 32, ал. 2 от ЗС, е обоснован с обстоятелствата, че страните са съсобственици на имот - жилищна сграда, при посочената в исковата молба и в отговора на първия ответник С. Т.

4 собственост на части от имота. Вторият ответник Ю. Я. е собственик на гаражна клетка, представляваща самостоятелен обект в сградата с площ от 23 кв.м., а третият ответник А. М. – на самостоятелен обект в сградата представляващ гараж с площ от 27 кв.м. Тъй като не е постигнато съгласие за разпределяне на ползването на следните общи части: „терасата на втория етаж и стълбището към таванските помещения, както и външната площадка на първия етаж“, ищецът моли съдът да разпредели ползването на процесните общи части между съсобствениците „съобразно техните реално обособени имоти, като се определи частите, които обслужват отделен имот, да бъдат ползвани само от лицата собственици на този имот, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗС“.

В депозирания в срока по чл. 131 отговор първият ответник е оспорил иска, с твърдения, че ищецът самоволно и без съгласието и разрешението на ответника е избил врати от своя етаж и ползва покрива на ответника (в ИМ наричан тераса на втория етаж), като по този начин пречи ответникът сам да ползва покрива си, както и външната площадка на първия етаж, за които твърди, че са включени в правото му на собственост, включени в квадратурата на 588 кв.м., посочена в нот.акт № 18,т.І,д.№ 115/11.01.2021 г. на СВп при РС – Търговище, а не са общи части.

Останалите двама ответници не са взели становище по предявения иск както в срока по чл. 131 ГПК, така и в хода на цялото производство по делото.

Пред РС-Търговище са се явили единствено във второто о.с.з., като не са въвели каквито и да е възражения, не са направили доказателствени искания, изразили са становище за приемане на изслушаното в това заседание заключение на в.л. арх. Пенев по назначената СТЕ.

Не е спорно обстоятелството, че въпросната сграда и имот са били собственост на кооперацията в с. Вардун, впоследствие предмет на покупкопродажби, по силата на които страните са придобили собственост на посочените части. Не се спори и относно това, че процесната сграда е изградена от Потребителна кооперация „Сеяч” с. Вардун и е представлявала административна сграда с ресторант, но след придобиването на отделните обекти в нея от страните по делото е възникнал спор относно ползването на посочените в исковата молба части на сградата.

По отношение на представените нот.актове, от които ищецът и отв. Т. черпят своите права, в тях подробно са описани съответните части от цялата 5 четириетажна сграда, разположена в недвижим имот с площ от 1125 кв.м., представляващ УПИ ІІІ, в кв. 23 по плана на с. Вардун, общ. Търговище:

Ищецът е закупил описаната в нот.акт № 91, т.ХVІІ, д. № 3386/11.12.2019 г. на СВп- Търговище част от сградата: първи етаж – заседателна зала, приемна, стаяь за ел.табла, тоалетна и коридор, всичко със светла площ 124,75 кв.м. и застроена площ 146.26 кв.м.; ІІ етаж – 2 бр.зали, 8 бр.канцеларии, стая за чистачка, тоалетна, коридор и стълбище с предверие, всичко със светла площ 282.80 кв.м., застроена площ от 334.10 кв.м.; ІІІ етаж – 2 бр.зали, 8 бр.канцеларии, архивна, тоалетна, коридор и стълбище, всичко със светла площ 379 кв.м.282.80 кв.м. и застроена площ от 334.10 кв.м; на приземен етаж – склад за гориво и инвентар.

Ответникът е закупил от ПК „Сеяч“ с Вардун описания в нот.акт № 18, т.І, д.

№15/11.01.21 г. на СВп.-Търговище недвимот: 376/1185 ид.ч. от дв.място с площ от 1186 к.м., за което е отреден УПИ ІІІ в кв.23 на с. Вардун, заедно с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА СГРАДА /с предназначение-търговски обект/ със застроена площ 588 кв.м., както и ¾ ид.ч. от приземен етаж: мазе, с обща площ 210 кв.м., представляващи склад № 5,6,7,8,9 и 10.