Решение № 1516 от 21.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12143/2025
- Вид
- Решение № 1516
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.78, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1516 гр. Варна, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110112143 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. А. К. срещу***искове както следва:
Срещу „***“ ЕАД на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ - за прогласяване за нищожен на Договор за паричен кредит 2388692/13.05.2021г. сключен между „*** кредитор/ и Г. А. К. / кредитополучател/ на осн.чл.55 ЗЗД ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 553,44 европредставляваща разликата между дължимата по договор за паричен кредит 2388692/13.05.2021г. сключен между „***“ ЕАД / кредитор/ и Г. А. К. / кредитополучател/ главница /1022,58 евро/ и общия размер на платените от ищеца суми по този договор /1576,02 евро/ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
Срещу *** на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2021г. сключен между Г. А. К. и ****, тъй като противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.16, чл.19, ал.4 и чл.21 ЗПК евентуално осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / противоречие добрите нрави / за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2021г. сключен между Г. А. К. и ***“ ЕООД.
В исковата молба и уточнителните молби се поддържа, че ищецът е сключил с „***“ ЕАД договор за потребителски кредит 2388692/13.05.2021г. за сумата от 2000лв.
В чл.4 от договора за кредит било предвидено ищецът да сключи с „*** ЕООД договор за поръчителство срещу възнаграждение за обезпечение на договора за кредит.
Намира договора за кредит за нищожен като противоречащ на закона, тъй като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че е заобиколено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК като възнаграждението за поръчителство е следвало да се включва в ГПР, като доколкото това не е сторено, потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК счита, факта, че възнаграждението за поръчителство представлява разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР, а ако беше е щяло да се наруши изискването за размера 1 на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Във връзка с иска по чл.55 ЗЗД излага, че по договора за кредит е платил обща сума от 3082,43 лв. Излага, че платил на 17.06.2021г.-253,62лв., на 19.07.2021г.-253,71лв., на 31.08.2021г.-253,66лв., а чрез кредит от *** на ответника е платена сумата от 2196,55лв. и 124,89лв. по банков път. С оглед твърденията на нищожност на договора за кредит, счита, че е дължал връщане на чистата стойност предоставена му, а именно 2000лв., поради което и иска връщане на сумата от 1082,43лв. с равностойност в евро 553,44 евро.
Намира договорът за поръчителство за нищожен като противоречащ на закона, а имено чл.16 ЗПК вменяващ задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Въпреки това задължение, потребителя бил длъжен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора и свързано с него лице.
Намира договорът за поръчителство за нищожен като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Счита, че ответникът се е облагодетелствал за сметка на ищеца несправедливо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „****“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че договорът за кредит между страните е сключен за главница 2264лв., усвоена от ищеца.
Сочи, че лихвения процент е уговорен в размер на 31,86%, а ГПР-36,95%, срока на договора е бил 24 месеца, а общо дължимата сума 3090,24лв. от които 826,24лв.-възнаградителна лихва. Не оспорва, че ищецът е заплащал по негова сметка възнаграждението по договора за поръчителство с ***. Сочи, че ищецът е плати сумата от 818,43лв. /418,46 евро/ над главницата от 2264лв. Твърди, че ГПР отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва в ГПР като излага съображения по въпроса. Акцентира, че сключването на договора за поръчителство не е било задължително. Оспорва да е знаме към момента на сключване на договора за кредит какъв е размера на възнаграждението по договора за поръчителство. Излага, че дори уговорката в договора за поръчителство за дължимост на възнаграждение по него да е недействителна, тя не влече нищожност на договора за кредит, а ако договорът за поръчителство е нищожен, тази нищожност на влече такава и за договора за кредит. Иска отхвърляне на претенцията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че е сключил договор за поръчителство с ищеца. Поддържа, че ищецът е погасил задълженията по договора за кредит предсрочно, с оглед на което и не е дължал и заплатил в цялост възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставеното поръчителство от ответника. Излага, че уговореното възнаграждение в негова полза било по 124,90лв. месечно за срока на действие на договора за кредит, но се е дължало само за срока на гарантиране на задължението, като при предсрочно погасяване като настоящия случай, не се дължал целия размер на възнаграждението. Разяснява механизма за сключване на договора за кредит и този за поръчителство като сочи, че първо се сключва този за кредит, а договора за поръчителство се сключва в ел. среда независима от „***“ ЕАД в следващ момент, като клиента сам избира какво обезпечение да предостави и дали да предостави такова.
Акцентира, че клиентът избира дали да предостави обезпечение, предвид което възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в ГПР по договора за кредит.
Доколкото договора за поръчителство се сключва след сключване на договора за кредит „***“ ЕАД не може да знае какво възнаграждение ще се дължи на поръчителя и последното не попада в хипотезата на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита и да следва да се включи в ГПР. Излага, че не са налице нарушения и на ЗЗП. Счита, че свързаността между ответниците само по себе си не води до оскъпяване на кредита. Иска отхвърляне на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно, че сключени са сключени Договор за паричен кредит 2388692/13.05.2021 г. сключен между „***“ ЕАД / кредитор/ и Г. К. / кредитополучател/ и договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2021г. сключен 2 между Г. К. и *** ЕООД; възнаграждението на поръчителя по кредита не е включвано в ГПР; възнаграждението по договора за поръчителство е 2997,60лв. В о.с.з. за безспорно е отделено, че ищецът е усвоил главница по договора за кредит в размер на 2000 лв.
В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. По силата на договора, ответникът в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в размер на 2000 лв. /отделено за безспорно/ Последният се е задължил да върне заетата сума на 24 месечни вноски. Лихвеният процент е бил определен на 31,86%, като ГПР, посочен в договора е 36,95%. Общият размер на плащанията е определен на 3090,24 лева.
Установява се също така, че в чл. 4 от Договора, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 13.05.2021 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – *** ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2264 лева след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от "***" АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "***" АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (лист 32 гръб) се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3090,24 лева за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с всеки ответник, че договора за кредит и договора за поръчителсво са нищожни, поради противоречие със закона – чл.16 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.19 ЗПК.
По иска по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД- в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника „*** че е налице нееквивалентност на престациите по договора.
По исковете за нищожност в тежест на всеки ответник е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният с него договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално.
В тежест на „***“ ЕАД е да докаже и че договора отговаря на императивните изисквания на ЗПК.
В тежест на *** ЕООД е да докаже, че е налице еквивалентност на престациите по договора и има причина страните да се задължат по договора за поръчителство.
По иска по чл.55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника „***“ ЕАД както и че е заплатил процесната сума от 553,44 евро.
Указано е на ответника „***“ ЕАД, че следва да докаже, че плащането е станало на валидно правно основание и има основание да задържи сумата.
По исковете срещу „****“ ЕАД
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК, както и че е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48.20%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този 3 размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника *** ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 35 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/261b52e0-5afe-41b7-80df-2740c213643f