Решение № 158 от 26.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601349 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Веселина Василева от АК – Бургас, защитник на подсъдимата А. В. Ж., ЕГН ****, срещу присъда № 260128/15.11.2021 г., постановена по НОХД № 4931/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата А. В. Ж. е била призната за виновна в това, че на 22.11.2019 г., в град Созопол, област Бургас на ул. „Одеса“, управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред - с техническо средство - „Drager Drug Test 5000“ /„Дрегер Дръг Тест 5000“/ с фабричен № ARKH – 0031, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от три месеца, както и на глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание три месеца лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години. С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал.

1, т. 7 от НК, на подсъдимата А. В. Ж. е било наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство - 1 /един/ брой 1 тест касета за техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARKH - 0031, проба № 71/22.11.2019 г., да остане по делото за срока на неговото съхранение.

С въззивната жалба се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Заявява се позиция, че обвинението не е било доказано по един безспорен и несъмнен начин, така както изисква чл.

303, ал. 2 от НПК, и се излагат конкретни съображения в подкрепа на застъпената теза. С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. А. Ж., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. В. Василева от АК – Бургас, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и с формулираното със същата искане за постановяване на нова оправдателна присъда.

В защитната си пледоария подс. Ж. заявява, че никога не е употребявала наркотици. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото приема, че в рамките на проведеното наказателно производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички относими към правния спор доказателства, нужни и достатъчни за неговото правилно решаване. Те позволяват да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А. Ж. е родена на *** г. в гр. ***, с адрес в гр. ***, ул.

„***“ № *. Тя е *** гражданка, *** образование, ***, ***, с ЕГН ***.

Подсъдимата е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „M“.

Притежава свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 31.08.2017 г. от ОДМВР - Бургас и валидно до 31.08.2027 г. Преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подсъдимата е била санкционирана по административен ред с фиш за допуснато нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (л.15 от ДП).

На 22.11.2019 г. подс. Ж. управлявала моторно превозно средство лек автомобил, марка „Ситроен“ модел „С 3“, с регистрационен № *** в град 2

Созопол. Тя се движела по ул. „Одеса“. На предна дясна в автомобила пътувал свидетелят М. Ф..

По същото време свидетелите Н. Н. и И. М. - полицейски инспектори в РУ - Созопол при ОДМВР - Бургас, изпълнявали служебните си задължения с патрулен автомобил. Забелязали управлявания от подсъдимата Ж. автомобил и решили да го спрат за извършване на проверка. Установили самоличността на водача и на неговия спътник. По време на извършената й проверка, подсъдимата била силно притеснена. Затова полицейските служители решили да поканят подс. Ж. да й бъде направен тест за употреба на алкохол и упойващи вещества.

В сградата на РУ – Созопол свидетелят Т. Ст. – полицейски инспектор в РУ - Созопол при ОДМВР – Бургас, тествал подсъдимата за употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер 7510“, който отчел наличие на 0.00 промила алкохол в издишания въздух. След това пристъпил към извършването на проверка на подс. Ж. за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARKH 0031, което отчело положителна проба за употреба на метамфетамин. Процедурата била извършена в присъствието на свидетелката В. Х. – мл. автоконтрольор в група „ОП“ при РУ – Созопол.

За установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, св. Ст. съставил на подс. Ж. АУАН серия АА, № 143953 от 22.11.2019 г., с който като доказателство били иззети свидетелството й за управление на МПС и контролния талон към него. Актът бил предявен лично на подсъдимата за запознаване, която го подписала без възражения (л. 16 от ДП). На проверяваното лице св.Ст. издал и талон за медицинско изследване № 0069682, в който подс. Ж. саморъчно написала, че се съгласява с показанията на техническото средство и се подписала. След това подсъдимата била съпроводена до медицинско заведение в гр. Созопол, където отказала да даде кръв за изследване. Последвало задържане за срок до 24 часа в РУ – Созопол.

Приетите за установени фактически положения, формулирани и от първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени източници. Изградените фактически констатации се извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите И. М., Н. Н., Т. С. и В. Х., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК, от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на св. М. Ф., частично от обясненията на подс. А. Ж., от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - свидетелство за съдимост (л. 13 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 15 от ДП), заверено копие на АУАН серия АА, № 143953 от 22.11.2019 г. (л. 16 от ДП), заверено копие на протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 17 от ДП), заверено копие на талон за изследване (л. 18 от ДП), заверено копие на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 193 20 от ДП), разпечатка от техническо средство Drager DrugТest 5000 с фабричен № № ARKH 0031, проба № № 71 (л. 21 от ДП), копие на писмо от изп.директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (л. 22 от ДП), заверено копие на протокол за запознаване на служителите на РУ – Созопол с Методическите указания (л. 25 от ДП), заверено копие на протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000 (л. 26 от ДП), заповед за задържане на лице (л. 28 от ДП), протокол за обиск на лице (л. 29 от ДП), копие на свидетелство за регистрация част II (л. 32 от ДП), писмо от НИМХ - филиал Варна - ХМО Бургас (л. 65 от ДП), заверено копие на дневник за отразяване на резултатите от използване на тестове/системи за установяване наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози (л. 66-67 от ДП), методически указания (л. 68-75 от ДП), заверено копие на договор за дарение (л. 76 от ДП), заверено копие на приемо-предавателен протокол (л. 77 от ДП), заверено копие на гаранционна карта от „Дрегер Сейфти България” ЕООД (л.

78 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 125-127 от ДП), както и вещественото доказателство, приобщено по делото. Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване.

Обосновано и при съпоставка с останалите доказателствени източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на полицейските служители И. М., Н. Н., Т. Ст. и В. Х., тъй като не се установява противоречие по основните релевантни за делото факти и обстоятелства – за управлението на МПС от подсъдимата, извършването на полицейска проверка, включително и с технически средства за наличие на алкохол и за наркотични вещества, за резултатите от пробите с техническите средства, за съставянето на АУАН и на талон за изпращане за медицинско изследване.

Действията на подсъдимата, осъществени на инкриминираната дата, са възприети от свидетелите пряко и непосредствено и по същество техните показания обосновават извода на съда за доказаност по несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа обстановка.

Показанията на свидетелите кореспондират и със събраните писмени доказателства по делото. Датата и мястото на нарушението, както и това, че подсъдимата е била спряна в качеството си на водач на МПС се установяват и от съставения впоследствие АУАН. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подс. Ж. също потвърждава, че на инкриминираната дата - 22.11.2019 г., е управлявала лек автомобил и на кръстовището на ул. „Одеса“ и ул. „Ропотамо“ е спряна за проверка от полицейски служители.

В изводите си по фактите правилно съдът е кредитирал и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на св. М. Ф., който представя сведения до спирането на автомобила, управляван от подс. Ж. за извършване на полицейска проверка. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава обвинението и които очертават престъпното деяние на подсъдимата.

4

Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първостепенния досежно валидността, последователността, логичността на гласните доказателствени средства, доколкото показанията на тези свидетели не стоят в противоречие с останалите доказателства по делото и същите допринасят за пълното изясняване на обстановката по делото.

При преценка на обясненията на подсъдимата въззивният съд констатира, че в една част те действително съответстват на установеното с други доказателствени средства – управлението на МПС, извършването на полицейска проверка, тестването за наличие на алкохол и за наркотични вещества, съставянето на АУАН и на талон за изпращане за медицинско изследване, както и доброволният й отказ да даде кръвна проба. Обясненията на подсъдимата в тази част кореспондират със заявеното от полицейските служители и с писмените доказателства по делото. В останалата им част съдът не кредитира същите, тъй като прие, че те обслужват защитната й теза и се явяват проявление на гарантираното й от закона право на защита.