Решение № 17711 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17711 гр. С., 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110161633 по описа за 2021 година

Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С” ЕАД твърди, че с оветниците М. П. Л. и Е. П. С. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент /адрес/. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответниците му дължат както следва: М. П. Л. сумата от 1007,16 лева– главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 139,99 лева–лихва за забава от 15.09.2018 год.–29.01.2021 год., сумата от 19,13 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 3,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 год.-29.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.02.2021 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите и Е. П. С.-сумата от 1007,16 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 139,99 лева–лихва за 1 забава от 15.09.2018 год.–29.01.2021 год., сумата от 19,13 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 3,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 год.-29.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.02.2021 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-М. П. Л. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е приела по опис наследството на Д.Г., поради което не отговаря за задълженията й. Твърди, че процесния топлоснабден имот се е ползвал от ответника Е. С.. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Ответникът-Е. П. С., чрез назначения й особен представител, е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на чест от претенциите.

Третото лице помагач-„М.Х.Е.“ ООД не взема становище по предявените искове.

В производството по делото като трето лице помагач е конституирана и Е. П. С..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. Неоснователни са доводите на ответника М. П. Л. за недопустимост на производството, тъй като има обичайно местопребиваване в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.5 от ГПК, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република Б. не се издава заповед за изпълнение. В случая в заповедното производство е изискана справка за постоянен и настоящ адрес на М. П. Л.-по реда на Наредба 14/18.11.2009 год., от която е видно, че страната има постоянен адрес в Република Б. и настоящ в И., без такъв да е посочен. Следва обаче да се посочи и че издадената на 23.02.2021 год. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на 2 страната именно на постоянния й адрес и тя е упражнила правото си на защита като е подала възражение по чл.414 от ГПК в срок. Предвид изложеното съдът приема, че възражението е неоснователно.

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение, т.е. ч е са изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от тях суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. В случая процесният топлоснабден имот е придобит от Д.К.Г. и П.П.Г., което се установява от Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ №103, том ХХХVI, дело №7103/69 год.. От удостоверение за наследници №007007/02.12.2011 год. се установява, че П.П.Г. е починал на 14.11.2011 год. и е оставил наследници по законД.К.Г.-съпруга, М. П. Л.-дъщеря и Е. П. С.-дъщеря. Прието като доказателство по делото е саморъчно завещание от 03.02.2006 год. от П.Г., от което е видно, че е завещал на съпругата си Д.К.Г. цялото си движимо и недвижимо имущество. Видно от молба-декларация от 01.06.2012 г. Д.К.Г. е заявила писмено волята си пред ищеца, че желае откриване на партидата на негово име относно топлоснабдения имот, което по същината си представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за собствения на ответника имот.

От Решение №28138/31.01.2019 год. постановено по гр.д. №72029/2018 год. по описа на СРС, 91 с-в е видно, че на основание чл. 61, ал.2 от ЗН е допуснато приемането по опис от М. П. Л. на наследството на Д.К.Г., състоящо се от апартамент *** находящ се в гр. /адрес/, с данъчна оценка към 09.01.2019 год. в размер на 74 079,20 лева, на поземлен имот пл. №****, с площ от 3 554 дка, находящ се в обл.

/адрес/, с данъчна оценка към 23.01.2019 год.-16 лева, както и на аваорите по банкови сметки в О.Б., „П.И.Б.“ АД, „Р.Б..“ ЕАД, Б.Д.С.К.“ ЕАД, „С.Ж.Е.“ АД, „А.Б.Б.“ АД, „У.Б“ АД, „Ц.К.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД. Решението е вписано в особената книга на съда 3 под №133/01.02.2019 год.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът приема, че ответникът Е. П.

С. дължи претендираните срещу нея суми в качеството си на наследник на Д.Г. в периода от 01.05.2017 год. до 09.10.2018 год. /датата на нейната смърт/, а в периода от 09.10.2018 год. до 30.04.2020 год., в качеството си на собственик на ½ идеална част от процесния имот.

Съдът приема, че ответникът М. П. Л., в качеството си на наследник на Д.Г. и на собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот също дължи претендираните суми, а възраженията й, че исковете спрямо нея следва да бъдат отхвърлени, тъй като е приела наследството по опис са неоснователни. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство /съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5/. В случая наследодателя Д.К.Г. е починала на 09.10.2018 год., а периода, за който се претендира стойността на топлинна енергия е от 01.05.2017 год. до 30.04.2020 год., от което следва, че в периода от 01.05.2017 год. до 09.10.2018 год. отговорността на ответни М. Л. е ограничена до размера на стойността на активите от наследството приети по опис, а за периода от 10.10.2018 год. до 30.04.2020 год., в качеството си на собственик на ½ идеална част, като е без значение дали е ползвала имота. Следва да се посочи също и че доколкото приемането по опис на наследството е от значение за изпълнителното производство (към кое имущество да се насочи изпълнението), то кредиторът следва да се удовлетвори за вземанията от длъжника (ответник), възникнали до 09.10.2018 г. от приетото наследство по опис. В случая на съда не са необходими специални знания, за да прецени, че стойността на активите от наследството е по-голяма от исковата сума спрямо ответника-общо в размер на 1188,75 лева. Следователно, доколкото задължението, натрупано от наследодателя на ответниците преди откриване на наследството, е в рамките на стойността на активите, приети по опис, то и ответникът дължи стойността на потребената топлинната енергия.

С оглед изложеното, съдът приема, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците е налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, 4 доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „М.Х.Е.“ ООД.