Решение № 545 от 10.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря Д В Х като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2023363010**** по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на ползваните мобилни услуги и по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД по отношение на неустойките по договорите.

Производството по делото е образувано по искова молба от “*****” ЕАД с ЕИК ********** (с предходно наименование «*********»), със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.»*** 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. ЗЙЦ от АК – С със съдебен адрес гр.С, ж.к.»***», ул.»*****» № 6, ет.5 срещу Ю. Д. Х с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул. «Г Д» № 5а.

В исковата молба се твърди, че потребителят подписал с ищцовото дружество три договора за мобилни услуги, Допълнителни споразумения към тях и Заявление за смяна на номер, по които в отчетния период били издадени фактури. Във всяка от фактурите били начислени парични задължения, както следва: по Договор за мобилни услуги № ********** от **/**/****г., с който се предоставял мобилен номер ********* била издадена фактура на стойност 219.27 лв., от които 16.53 лв. за незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси и 202.74 лв., представляваща неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; по Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., с който се предоставял мобилен номер *********, изменен с Допълнително споразумение № ******** от **/**/****г. била издадена фактура на стойност 452.21 лв., от които 69.67 лв. за незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси и 382.54 лв., 1 представляваща неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; по Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., с който се предоставял мобилен номер ***********, изменен с Допълнително споразумение № ********** от **/**/****г. била издадена фактура на стойност 582.86 лв., от които 88.86 лв. за незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси и 494лв., представляваща неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя;

Неустойката се претендирала на основание предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, като не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.

Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание за ищецът не се явява процесуален представител, като депозират становище по съществото на делото. В последното заседание е входирана молба, в която се заявява, че ответницата е погасила изцяло задълженията си към ищеца, включително и за сторените от него разноски в настоящото и заповедното производство.

В съдебно заседание ответницата се явява лично, като не оспорва претенциите. В първото по делото съдебно заседание моли да й бъде дадена възможност да заплати дължимите суми на ищеца.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1254.34 лв., представляваща сбора на незаплатени задължения по договори за мобилни услуги и договори за лизинг и издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 505.09лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита.

2

Видно от представения по делото Договор за мобилни услуги, сключен на **/**/****г. за предпочетен мобилен номер *********** се установява, че страните уговорили абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 51.99 лв. за срок от 24 месеца. Номерът бил заменен с мобилен номер *********** с Допълнително споразумение № ********** от **/**/****г. При сключването на първоначалния договор било предоставено устройство – мобилен апарат ****** модел P40Pro 256GB Dual при обща лизингова цена по абонаментен план 1169.99 лв.

На **/**/****г. бил сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен номер *********, от който се установява, че страните уговорили абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 10.99 лв. за срок от 24 месеца.

На **/**/****г. бил сключен и Договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен номер ***********, видно от който страните уговорили абонаментен план „Интернет“ с месечен абонамент от 15.99 лв. за срок от 24 месеца. При сключването на първоначалния договор било предоставено устройство – таблет *************** при обща лизингова цена по абонаментен план 119.99 лв.

За ползваните услуги в отчетния период били издадени фактури, както следва:

Фактура № *********** от **/**/****г. за отчетен период **/**/**** - **/**/**** на стойност 97.53лв. с ДДС с падежна дата **/**/****г., Фактура № *********** от **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 197.37 лв. с ДДС с падежна дата **/**/****г. и Фактура № ********** от **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 1 254.34 лв. с ДДС с падежна дата **/**/****г.

Падежната дата на плащане по фактурите била посочена, както във фактурите (до 5то число на текущия месец), така в Общите условия на мобилния оператор, където максимално определения срок за заплащане на сумата по фактурата бил определен на не покъсно от 18 дни след датата на издаването й. Поради неплащане на дължимите суми оператора приложил чл.75 във връзка с чл.19б, т.в от Общите условия, а именно прекратил едностранно договора с потребителя, поради неплащане на дължимите суми след изтичане на сроковете. Поради неплащане на задълженията по фактурите, мобилния оператор приложил т.9 от Договорите и т. 2 от Допълнителните споразумения, като съгласно посочените клаузи възникнало основанието за начисляване на неустойки. Така ответницата дължала по Договор от **/**/****г. сума от 16.53 лв. – неплатени такси и услуги и сума от 202.74 лв. – неустойки поради прекратяване на договора, по Договор от **/**/****г. сума от 69.67 лв. – неплатени такси и услуги и сума от 382.54 лв. – неустойки поради прекратяване на договора и по Договор от **/**/****г. сума от 88.86 лв. – неплатени такси и услуги и сума от 494 лв. – неустойки поради прекратяване на договора.

Видно от представена по делото молба от ищецът ответницата заплатила изцяло задълженията си на **/**/**** (след издаване на заповедта и образуване на делото), включително и разноските сторени от ищеца в настоящото и в заповедното производство, което обстоятелство моли да се вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

3

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими.

Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

По основателността на установителните искове: За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидни облигационни правоотношения между „************“ ЕАД (преди „*********“ ЕАД) и ответницата; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер, включително и размера на неустойките.

В конкретния случай не се оспорва съществуването на валидни облигационни връзки между страните основана на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. По силата на договореното между страните, операторът предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетени номера ************ ********* и ***********. За ответницата е възникнало насрещното задължение да заплати за предоставените й услуги в срока на действие на договорите, като липсват доказателства плащане по издадените фактури да е направено в срока на падежа на фактурите. Така за ищецът е възникнало и правото да прекрати договорите, като начисли неустойки по трите договора в общ размер на 1079.28 лв.

В настоящия случай обаче ответницата доказа изпълнение на задължението си за заплащане на таксите по далекосъобщителни услуги и неустойки, направено на **/**/****, на което обстоятелство се позовава и ищецът в молбата си от **/**/****г.. Горното следва да бъде съобразено от съда на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и точка 9 от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в настоящото производство съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска по чл.422 от ГПК. Поради погасяване на вземанията, предявени от ищеца, то исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни. По отношение на искането за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, съдът намира, че в становището на ищецът се прави изявление, че счита всички вземания срещу ответника за погасени.

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Такова искане не се поддържа от ищеца, предвид твърденията му, че направените от него разноски в производствата са заплатени от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “*****” ЕАД с ЕИК ********** (с предходно наименование «*********»), със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.»*** 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. ЗЙЦ от АК – С със съдебен адрес гр.С, ж.к.»***», ул.»*****» № 6, ет.5 срещу Ю. Д. Х с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул. «Г Д» № 5а положителни установителни искове по чл.422 от ГПК в общ размер на 1254.34 лв., представляващи сбор от дължимите суми по сключените от страните Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., Заявление за смяна на номер от **/**/****г., Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., Допълнително споразумение към договора от **/**/****г., Договор за мобилни услуги № ********** от **/**/****г., Допълнително споразумение № ******** от **/**/****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, като погасени чрез плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

5