Решение № 35 от 20.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ловеч, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500562 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №406/23.09.22 г. по гр.д.№2138/21 г. по описа на РС-Ловеч, с което е признато за установено на основание чл.422 л.1 във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че Г. К. Д. ЕГН ********** от *** длжи на „Фронтекс Интернешнл“ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от изпъл.директор Л.

Д.а следните суми, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №633/1.07.2021 г. издадена по ч.гр.д.№1263/21 г. по описа на РС-Ловеч, а именно:755,05 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 84,53 лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.20 г. до 15.02.21 г.; 76,04 лв. лихва за забава, начислена за периода от 16.01.20 г. до 1.06.21 г., осъден е Г. К. Д. ЕГН ********** от *** да заплати на „Фронтекс Интернешнл“ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от изпъл.директор Л. Д.а сумата в размер общо на 675 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящето исково производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, включваща 25 лв. платена по сметка на съда ДТ, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. депозит за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза и 300 лв.депозит за особен представител на ответника.; осъден е Г. К. Д. ЕГН ********** от *** да заплати на „Фронтекс Интернешнл“ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от изпъл.директор Л. Д.а сумата в размер общо на 75 лв, 1 представляваща съдебно деловодни разноски, направени в заповедното производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, от които 25 лв. платена по сметка на РС-Ловеч ДТ и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт и е постановено изплащане на адвокат Б. Ц. на сумата от 300 лв. от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№8967/12.10.22 г. от адв.Б. Ц. от АК-Ловеч, като особен представител на Г. К. Д. от гр. ***, ответник по гр. дело №20214310102138/ 2021 г. по описа на ЛРС, със съдебен адрес: гр.Ловеч пл. „Г. М. Д." /Сградата на ОББ/ ет.4 ст.402 срещу Решение №406/23.09.2022 постановено по гр. д. № 2138/2021г. по описа на Ловешки районен съд. гражданско отделение, шести състав.

Обжалва решението изцяло, като считам, че то е незаконосъобразно и неправилно по следните съображения: Счита, че неправилно решаващият състава на съда е приел въпреки, че от известие за доставяне на ..Български пощи" ЕАД от 12.05.2020 се установява, че на посочената дата е получена пратка, без да е подписана от някого, още по-вече от него, че с връчването на него като особен представител на исковата молба и приложенията към нея, където се намира и известието за доставяне от 12.05.2022година. се е осъществило надлежно уведомяване на ответника за цесия на вземанията спрямо него.

Твърди, че съдът в своето Решение не обсъдил изложеното от него в отговора на исковата молба относно прекратяването на договора поради предсрочната изискуемост на дължимото по него, което счита за незаконосъобразно и относимо по отношение на сключеният от него Договор. Изтъква, че съгласно легалното определение в чл. 430. ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Твърди, че дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсусен и формален и той както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Счита, че по отношение на ответника процесният кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост. настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Твърди, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от 2 длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, което обстоятелство по отношение на Д. не е налице, тъй като липсва уведомяване лично на моя доверител.

Счита, че постигнатата между страните по делото в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

Изтъква, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Сочи, че длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418. ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.

Прави извод, че щом фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание - в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4, постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК. което има преимуществено действие пред цитираното от съда Решение.

Твърди, че съдът не разгледал и не се произнесъл в своите мотиви на решението относно други твърдения за неоснователност на исковата претенция, които моля да съда има предвид при постановяването на своя съдебен акт:

Цитира, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, а съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Счита, предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между "Б. П. П. Ф." ЕАД и ответника, не са спазени изискванията — на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:

3

1.В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент- 16.38 %, като липсват каквито и да било условия за прилагането му; липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив; Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

2.В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

З.В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР. без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им, а съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Признава, че действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 17.68 %, но липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент и по този начин ответника е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

4.Също така в процесния договор липсва разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, такси и др.

Твърди, че не на последно място процесният договор CREX-****** от 02.12.2019г. е подписан от Р.Б.С., като не ясно в какво качество е действала тя, като е подписала договора от името на дружеството кредитор -,,Б. П. П. Ф. С.А."ЕАД ЕИК

********, имала ли е тя нужните правомощия за това и от кого са били възложени/наличие на представителна власт/, тъй като от представените доказателства това не видно.

Сочи, че по делото пред първата инстанция е приложен платежен документ за внесена сума в размер на 300 лева от „Фронтекс Интернешънел" ЕАД, представляваща възнаграждение за особен представител пред тази инстанция. Счита, че след като особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от него произтича и неговата представителна власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 от ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Следователно възнаграждението за особения представител винаги се дължи и следва на основание чл.47 ал.6 от ГПК да бъде задължен въззиваемия - ..Фронтекс Интернешънел" ЕАД да внесе сумата в размер на 300.00 лева.

Предвид гореизложеното моли съда, да разгледа настоящата въззивна жалба и да постанови решение, с което да отмени Решение №406/23.09.2022 постановено по гр. д. № 2138/2021 г. по описа на Ловешки районен съд. гражданско отделение, шести състав, изцяло 4 и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова молба подадена от „Фронтекс Интернешънел" ЕАД ЕИК ******** представлявано от Л. Д.а изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: *** против Г. К. Д. от гр. ***. като неоснователна и недоказана.

В срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"

ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Л. Д.а, действащо чрез юрисконсулт Р. М.

Съдебен адрес: ***.

Счита обжалваното Решение за валидно, допустимо, правилно и обосновано, като изцяло съобразено с материалния и процесуалния закон и със събраните по делото доказателства.