Решение № 486 от 29.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4235/2022
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 7 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 4 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110204235 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. П. А. против Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р863/22.08.2022 г., издадено от Директор Национално Тол управление към Агенция „пътна инфраструктура“ гр.С., с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение за по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка и извода на наказващия орган за незаплатена тол такса за използването на участък от платената пътна мрежа. Поддържа, че пътното превозно средство е оборудвано с бордно устройство, при което изминатите километри, за които се дължи пътна такса, се отчитат и заплащат от работодателят въз основа на изминатите километри. Оспорва годността на използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство. Взема становище да съществува противоречие при определянето на мястото на извършване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление. Твърди още АУАН и НП да не са издадени от лица, притежаващи необходимата материална компетентност. Моли 1 наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява, депозира писмени становища.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. П., която оспорва жалбата и моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.02.2022 г. в 09.44 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. пътно превозно средство с рег. № Тх1595АК, с обща технически допустима максимална маса 12 тона, брой оси 5 управляван от възз.А..
Електронната система за събиране на пътни такси отчела, че на 24.02.2022 г. в 15:27 часа същото, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ТХ1595АК, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата (3IT). Цитираното превозно средство е засечено на 24.02.2022 г., 15:27 часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.I, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-2, км 418+126, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
Посоченият пътен участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа и за използването му се събирала тол такса. За това деяние Електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад по чл.
167а, ал.
3 от
ЗДвП с номер на нарушението
D8C93D73D2E92C02E053011F160AD484.
Пътното превозно средство било оборудван с бордово устройство 2 модел, което функционирало включително и към 24.02.2022г., но не предавало коректни данни за движение, според АНО.
Поради разликата между данните от бордовото устройство за броя на осите и тези, с които реално се движило превозното средство, Електронната система за събиране на пътни такси отчела движението на влекача като нарушение. Към генерирания доклад били приложени и статични изображения във вид на снимков материал.
На 28.02.2022 г. свид. К. констатирал от Електронната система по чл.
167а от ЗДвП нередовност с влекача с ППС управлявано от въззивника и изведени четири броя компесаторни такси. След като Електронната система за събиране на пътни такси сигнализира нередовност на конкретното превозно средство, свид.К. приел, че има незаплатена такса. На същата дата съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя А., в негово присъствие. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Жалбоподателят подал не подал възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. К., както и от писмените доказателства по делото. В така събраните и проверени по делото доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че действително на посочените в НП време и място е извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП . От доклада по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП и приложения към него снимков материал се установяват 3 датата и мястото на извършеното нарушение – 24.02.2022г.в 15: 27 часа по път А-2, км 418+126, регистрационният номер на превозното средство; както и броят на осите – 5. Докладът генерира и конкретна причина, поради която е отчел резултат "липса на тол такса". Установява се по делото, че в случая тази причина е грешно плащане, като превозното средство има бордово устройство, но платената категория е по-малка от измерената.
Доказателствата сочат, че действително макар влекачът да е бил снабден с бордово устройство и за последното да не се установява в някой момент да е преустановило подаването на данни, то въпреки това от правна страна не е било надлежно изпълнено задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата. Това е така, тъй като бордовото устройство е отчитало данни за движение на ППС с 2 оси, когато в действителност към ППС е имало още 3 оси и така общият брой на осите е бил 5. Последното обстоятелство обаче не е било отчитано в подаваните данни от бордовото устройство. Това обстоятелство определя извода за доказано от обективна страна деяние по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в хода на административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което по недопустим и неоправдан начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и същевременно не може да се санира едва на етапа на обжалване на наказателното постановление пред съд, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено. Това нарушение се изразява в описаните различни деяния от фактическа страна в АУАН и в наказателното постановление. Действително от правна страна и в двата акта е описано деяние, което се квалифицира като нарушение по чл.179, ал. 3а от ЗДвП. От фактическа страна обаче в двата акта е прието, че това нарушение е осъществено по различен начин, тоест различен е обемът на фактите в АУАН и в НП, които описват поведението на жалбоподателя, с което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на 4 база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, като данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.
Следователно при така уредената правна регламентация на режима за изчисляване и заплащане на таксата за изминато разстояние от пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /тол такса/ се установява, че правният резултат – използване на платената пътна мрежа без надлежно установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП, може да се дължи на осъществяването на различни факти от обективна страна – изначално незаплащане на тол такса, при което е налице пълна пасивност на дееца, но така също и извършено плащане, при което има допусната грешка в декларираните тол данни от бордовото устройство или в регистрационния номер при закупуване на маршрутна карта. Кои са конкретните фактически обстоятелства, които са довели до този неправомерен резултат, не е ирелевантно по делото, напротив – те представляват основния предмет на доказване, тъй като това е и изпълнителното деяние на нарушението.
В конкретния случай и след анализ на събраните и проверени по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установено в наказателното постановление, но не е и в акта за установяване на нарушението. Доказва се, че жалбоподателят е ползвал описания в НП участък от платената пътна 5 мрежа, но както основателно възразява в жалбата, е предприел и конкретни действия за установяване на действителното изминато разстояние – влекачът е бил снабден с бордно устройство. Това е допустим ред за изпълнение на отчетното задължение съгласно чл. 12, ал. 1 вр. с чл. 13 от Наредбата.
Причината, поради която движението на управляваното от въззивника МПС въпреки това е регистрирано като нарушение от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а от ЗДвП , е, тъй като подадената тол декларация е за влекач с 2 оси, докато платената пътна мрежа реално е използвана от влекач с 5 оси. В тази връзка съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП дължимата такса за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Следователно декларираните тол данни от бордовото устройство, използвано от процесното МПС, са съдържали информация за превозно средство с 2 оси, когато действителният брой на осите е 5. По този начин независимо от наличното бордово устройство данните за таксуване, генерирани от него, не са позволявали надлежно изчисляване на дължимата такса поради неправилно декларирания брой на осите.
Изяснените в предходния абзац обстоятелства очертават какво действително се е случило от фактическа страна и поради каква причина деянието е отчетено като нарушение дори и при налично и функциониращо бордово устройство.