Разпореждане № 118329 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 118329 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110127882 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на проф.д-р Б. А. И. против С**, с която са предявени искове във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца за длъжността „*“ със Заповед № РД-12-04/04.08.2026 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т.

5 КТ.

При извършената служебна проверка за редовност на исковата молба по чл. 129, ал. 1 ГПК съдът намира, че същата е нередовна, поради следните съображения:

Относно трудовото правоотношение за ** „*“

Ищецът излага подробна хронология на трудовото си правоотношение, като сочи, че първоначално е постъпил на работа в И** по Трудов договор № 1/01.06.2005 г., впоследствие длъжността му е изменяна с допълнителни споразумения, като от 10.01.2011 г. е заемал ** „*“.

Ищецът твърди, че на 23.10.2018 г., вече в качеството си на „*“, е сключил Споразумение по чл. 107 КТ за заемане на длъжността „*“ на И** за определен мандат.

Сочи се, че на 20.10.2022 г. трудовото правоотношение за длъжността „*“ е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, като в заповедта за прекратяване изрично било посочено, че същата „не касае трудовите правоотношения на лицето като *, доктор в И**“.

Ищецът твърди още, че на същата дата – 20.10.2022 г. – е сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ за длъжността „ВрИД *“, до назначаване на титуляр въз основа на конкурс.

След това ищецът сочи, че на 21.05.2024 г., въз основа на проведен избор за заемане на ** „*“, е подписано Допълнително споразумение № РД-10-131/21.05.2024 г. „към трудов договор“, с което бил актуализиран размерът на трудовото му възнаграждение във връзка с новото научно звание.

Същевременно самият ищец посочва, че в посоченото допълнително споразумение длъжността е отразена като „ВрИД *“, код по НКПД 1223 7003.

След това, на 02.07.2024 г., между страните било сключено ново Споразумение по чл. 107 КТ за заемане на длъжността „*“, като ищецът вече е посочен в качеството на „*“.

В исковата молба ищецът поддържа, че към датата на процесното уволнение е съществувало отделно и непрекратено трудово правоотношение за ** „*“, което не било засегнато от процесната заповед, тъй като последната прекратявала единствено правоотношението за длъжността „*“.

Тези твърдения не са достатъчно ясни и конкретни.

1

Ищецът не е посочил конкретно от коя дата твърди, че заема ** „*“. Не е индивидуализиран и с необходимата конкретност актът, от който ищецът извежда възникването или изменението на трудовото правоотношение за тази академична длъжност.

В исковата молба се сочи Допълнително споразумение № РД-10-131/21.05.2024 г., но същевременно се твърди, че с него е извършена актуализация на трудовото възнаграждение във връзка с придобиването на новото научно звание, докато като заемана длъжност в документа е посочена „ВрИД *“.

При това положение не става ясно дали ищецът поддържа, че: с посоченото допълнително споразумение е изменено съществуващото трудово правоотношение за ** „*“; с него е възникнало ново и самостоятелно трудово правоотношение за ** „*“; придобиването на ** „*“ е било извършено в рамките на трудовото правоотношение за длъжността „ВрИД *“; или е налице друг юридически акт, с който е възникнало или е изменено трудовото правоотношение за ** „*“.

Не е ясно и как се съотнася твърдяното трудово правоотношение за длъжността „*“ към трудовото правоотношение за длъжността „*“, за което ищецът твърди, че е възникнало с допълнителното споразумение от 10.01.2011 г.

Следователно ищецът следва да изложи ясни и последователни твърдения относно юридическите факти, от които извежда съществуването на претендираното трудово правоотношение към 05.08.2026 г.

Относно хронологията и съотношението между отделните трудови правоотношения От изложението не може да се установи еднозначно дали ищецът поддържа съществуването н а едно непрекъснато трудово правоотношение, изменяно във времето относно заеманата длъжност; отделно трудово правоотношение за ** и отделно трудово правоотношение за административната длъжност „*“; или друга правна конструкция.

Тази неяснота е от съществено значение за изясняване на точния предмет на делото, поради това следва да бъде изложена от ищеца последователна хронология на трудовите правоотношения от 2011 г. до 05.08.2026 г.,

Относно петитума за установяване на трудовото правоотношение

Съдът намира, че и петитумът на исковата молба е неясен. Ищецът иска: „Да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение, възникнало с трудов договор № 1 от 01.06.2005 г., изменено впоследствие за академична длъжност „*“ за длъжността е прекратено със Заповед № от 04.08.2026 г.“, като същевремено е посочил, че иска „Да бъде признато за установено, че ищецът продължава да заема ** „*“ и че работодателят е длъжен да го допусне до изпълнение на трудовите му задължения.“ Впоследствие, при условията на евентуалност, се иска: „да бъде възстановен ищецът на ** „*“.“ Съдът намира, че не са достатъчно ясно съотнесени тези твърдения едно към друго. Ако ищецът поддържа, че трудовото правоотношение за ** „*“ не е било прекратено, следва да уточни основанието, на което иска съдът да установи това обстоятелство, както и защо наред с това иска „възстановяване“ на същата длъжност. Ако поддържа, че трудовото правоотношение за ** „*“ е било прекратено, следва да посочи конкретния акт, с който твърди, че е прекратено, и правното основание, на което иска възстановяване. Следва също да се уточни дали искането за възстановяване на длъжността „*“ се предявява като последица от незаконно прекратяване на трудово правоотношение или като последица от твърдяното недопускане до работа.

Относно претенцията по чл. 213 КТ

Ищецът поддържа, че след прекратяването на правоотношението за длъжността „*“ е следвало да продължи да изпълнява трудовите си задължения като „*“, но е бил недопуснат до работа. Тази претенция също не е достатъчно индивидуализирана.

2

Ищецът не е уточнил от коя конкретна дата твърди, че е бил недопуснат до работа като „*“; по какъв конкретен начин е извършено недопускането; кое лице от страна на работодателя е извършило недопускането; до коя дата се претендира обезщетение; какъв е размерът на претендираното обезщетение; какво е брутното трудово възнаграждение, въз основа на което е изчислена претенцията. Доколкото претенцията по чл. 213 КТ се основава на твърдението за съществуващо трудово правоотношение за ** „*“, ищецът следва да изложи и фактите, от които извежда връзката между това правоотношение и твърдяното недопускане.

Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ

Ищецът претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период до шест месеца, като претенцията не е конкретизирана по размер.

Следва да бъде посочен конкретният размер на претендираното обезщетение, периодът, за който се претендира, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което е изчислена претенцията.

Относно правния интерес от установителната претенция

Ищецът твърди, че към 05.08.2026 г. е съществувало трудово правоотношение за ** „*“.

От една страна, ищецът оспорва уволнението на длъжността „*“, извършено с процесната заповед, а от друга – твърди, че същата заповед не е прекратила правоотношението за ** „*“.

Поради това следва да се уточни дали искането за установяване съществуването на трудовото правоотношение за „*“ представлява самостоятелен установителен иск относно съществуването на това правоотношение, или представлява твърдение, служещо като основание за претенцията за недопускане до работа по чл. 213 КТ, като в случай, че предявява самостоятелен иск за установяване на трудово правоотношение- да посочи правен интерес относно допустимостта на такъв иск с оглед твърденията му за сключен писмен трудов договор и допълнителни споразумения.

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на проф.д-р Б. А. И. против С**.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, като:

1. Посочи конкретната дата, от която твърди, че заема ** „*“.

2. Посочи конкретния акт, от който извежда възникването или изменението на трудовото правоотношение за ** „*“ – номер, дата, страни и правно основание.

3. Уточни дали Допълнително споразумение № РД-10-131/21.05.2024 г. е актът, с който твърди, че е възникнало или е изменено трудовото правоотношение за ** „*“, и ако да – да посочи към кой конкретен трудов договор е сключено то.

4. Уточни как се съотнася посоченото допълнително споразумение към трудовия договор от 20.10.2022 г. за длъжността „ВрИД *“, доколкото твърди, че в него длъжността е посочена именно като „ВрИД *“.

5. Посочи дали твърди, че към 21.05.2024 г. е съществувало отделно трудово правоотношение за ** „*“, различно от правоотношението за „ВрИД *“, и ако да – да посочи акта, от който произтича същото.

6. Посочи по какъв начин и с кой конкретен акт трудовото правоотношение за „*“ е 3 изменено във връзка с придобиването на ** „*“.

7. Изложи последователно хронологията на трудовите си правоотношения от 10.01.2011 г. до 05.08.2026 г., като за всяко изменение посочи конкретния акт, датата му, заеманата длъжност преди и след изменението и правното основание.

8. Уточни дали поддържа, че към 05.08.2026 г. е съществувало самостоятелно трудово правоотношение за ** „*“, независимо от трудовото правоотношение за длъжността „*“.

9. Уточни петитума на искането относно ** „*“, като посочи дали иска: установяване съществуването на трудово правоотношение; установяване, че същото не е прекратено с процесната заповед; осъждане на работодателя да го допусне до работа; възстановяване на длъжността.

10. В случай че поддържа, че трудовото правоотношение за „*“ не е било прекратено, да уточни на какво основание претендира „възстановяване“ на същата длъжност.

11. По претенцията по чл. 213 КТ да посочи началната и крайната дата на периода на твърдяното недопускане до работа, конкретните факти на недопускането, размера на дължимото брутно трудово възнаграждение и конкретния размер на претендираното обезщетение.

12. По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ да посочи конкретния размер на претендираното обезщетение, периода, за който се претендира, и размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което е изчислен размерът му.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4