Определение № 492 от 13.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Румяна П. Петрова

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20233100601137 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.2......., ал.8 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Н. К. Н. и А. К. Н. срещу определение № 1133 от 03.08.2023 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3285 по описа на същия съд за 2023 г.

С обжалваното определение, съставът на Варненския районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Варненска районна прокуратура от 07.07.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 96 / 2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна на основание чл.2......., ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В частната жалба се твърди, че не е установена в цялост фактическата обстановка по делото. Според жалбоподателите, при липса на достатъчно събрани доказателства за извършено деяние по чл.216 от НК, то разследващите органи е следвало да обсъдят наличието на друго съставомерно деяние, свързано с въвеждането в заблуждение на служителите на кметство „Младост“, от което им е причинена имотна вреда. Твърдят, че не е ясно по искане на кое лице е инициирана процедурата по План за безопасност и здраве (ПБЗ) на техният недвижим имот с идентификатор №........... Акцентират върху обстоятелството, че не е установено по чия инициатива са били заличени в Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), като собственици на посочената сграда, на основания НА рег. № ........., акт ......, том XXVIII, дело ....... г. Посочват, че не е ясно, кой е направил искане за обявяване на сградата за опасна. Оспорват изводите направени от прокурора и първоинстанционния съд, че свид. К. Я. П. и свид.

Ч.П., са собственици на сградата с идентификатор № .......... и това провокирало действията им по издаването на ПБЗ, като според съдържанието 1 на жалбата възниква въпросът, какъв документ за собственост са предоставили в Общината, за да им бъде одобрен ПБЗ и събарянето на сградата. Посочва се, че дори ако се приеме, че свид. Ч.П., който е сключил договора за събарянето на сградата, не е съзнавал, че действа неправомерно, то същото не важи за останалите свидетели – К. Я. П., Методи Я. Жеков и Вярка Ст. Жекова, тъй като техните субективни нагласи са били насочени именно към настъпването на обществено опасаните последици, визирани в нормата на чл.216, ал.1 от НК. Твърди се, че посочените свидетели притежават съседни имоти и имат интерес от премахването на процесната сградата, с цел да бъде изкупен парцела, върху който тя е била изградена.

Сочат липсата на спор за собствеността по отношение на съборената сграда, а единствено такъв относно нейната годност.

Направено е искане за отмяна на определението и установяване на лицето, което е направило искането за обявяване на сградата за опасна, след като са влезли в сила две съдебни решения за нейната годност, както и за обстоятелствата какъв документ за собственост е бил представен в Общината, кметство р-н Младост, за да бъде одобрен ПБЗ и събарянето на сградата.

Към жалбата са приложени НА за собственост рег. № ........., акт ......, том XXVIII, дело .......г. вписан в СВ – Варна; Съд. решение на Административен съд – Варна №........ / 30.10.2020г. по адм д. №........ / 2019г.;

Решение на ВАС – София №....... / 14.04.2021г. по адм. д. ..... / 2021г., както и Заповед №...........г. на кмета на р-н Младост.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в частната жалба, както и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледана по същество се явява основателна.

Предмет на въззивното производство е определение № 1133 от 03.08.2023 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3285 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено постановление от 07.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Варна, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 96/2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна на основание чл.2......., ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Прекратеното досъдебно производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това че на 30.10.2021 г. в гр. Варна била противозаконно унищожена чужда недвижима вещ – масивна сграда на ул. „С“ № 60 /в ПИ с идентификатор №.......... по КК на гр. Варна/ с неустановена собственост. По делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не е налице извършено престъпление от общ характер и в частност такова по чл.216, ал.1 от НК, тъй като липсва субективният елемент от състава му, след което е прекратил наказателното производство.

Според прокурора действията на свид. Ч.П., отразяват предписанието в 2 издадения ПБЗ от Община Варна и не се открива негово виновно поведение.

Не е открита и съставомерност по отношение поведението на останалите свидетели – К. П., М.Ж и Вяра Жекова, тъй като се явяват собственици на имот с №............ и са били с убеждението, че са такива и по отношение на съборената сграда.

Прокурорът е приел, че в случая се касае за неуредени гражданскоправни отношения между две страни, като към момента не е бил иницииран и разрешен евентуален спор за собственост върху сградата. В резултат на тези съображения компетентния прокурор на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение съставът на Районен съд – Варна е приел, че постановлението на прокурора при ВРП е правилно и законосъобразно, като напълно е споделил направените в постановлението изводи за липса на доказателства относно субективна съставомерност на деянието по чл.216 от НК.

Както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в ревизираното определение на първоинстанционния съд е приета за установена твърде лаконична фактическа обстановка, поради което се налага за първи път във въззивното производство да бъде направен подробен анализ на събраната до момента доказателствена съвкупност по делото, при която от фактическа страна се установява следното:

По силата на НА № ....... от 24.06.2014 г. свидетелите К.Яа П., М.Я.Ж и В.С.Ж били собственици на поземлен имот с идентификатор № ............, както и на сгради в същия с идентификационни номера .............1, .............2 и .............3 по кадастралните карти на КККР.

В поземления имот бил отразен и самостоятелен обект с идентификатор .......... – собственост на жалбоподателите Н. Н. и А. Н., придобит по дарение, подробно описан в НА № .........., рег.№ ... дело ... г. и представляващ жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С" № 60 състояща се от две стаи, кухненска ниша, килер, входно антре, четири изби, вход за избите, построен върху държавно дворно място с площ от 263 кв.м., образуващо имот № ..... кв...... по плана на 26 м.р. на гр.Варна, заедно с направените подобрения и насаждения и правото на строеж, при граници: улица, имот № ....., имот № .... имот № ... и ул. „Бреза". Сградата е нанесена в КК на гр. Варна, има идентификатор .......... и в КР е вписана като собственост на същите лица.

Жилищната сграда на Н се намирала в притежавания от П. и Жекови поземлен имот с идентификатор № ............. От години Н не използвали жилищната си сграда, която била необитаема и в не добро техническо състояние.

През 2018 г. по заявление на Н. Н. била предприета процедура по СГКК – Варна, завършила с издаването на заповед №........... от 13.08.2018 г., с която било одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна.

Заповедта на СГКК – Варна е обжалвана пред Административен съд – Варна по адм. дело № 2830/2018 г. от К. П. и М.Ж но съдът е оставил жалбата без 3 разглеждане като недопустима. С решение № 26 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 592/2019 г. на Административен съд – Варна, влязло в сила на 31.01.2020 г. е отменена заповедта на СГКК – Варна от 13.08.2018 г., като са били възстановени границите на поземлен имот с идентификатор №.......... и е приведен във вида, одобрен с кадастрална карта от 2008 г. Последното изменение на КККР било одобрено със Заповед № .............. г. на Началника на СГКК – Варна, с което по отношение на сграда с идентификатор №.......... не е записан собственик.

По повод на образувано друго дело се установява, че със заповед № 276 от 17.10.2019 г. на кмета на Район „Младост“ при Община Варна, било разпоредено премахването на сграда с идентификатор №.........., тъй като същата не била годна за обитаване. Тази заповед е обжалвана от А. и Н. Н, въз основа на което е образувано адм. дело № ......../2019 г. по описа на Административен съд – Варна. В решението си, Административният съд е приел, че техническото състояние на изследваната сграда е оценено от вещото лице като добро, но е отчетена необходимостта от ремонт на появилите се в резултат на атмосферни влияния недостатъци, в резултат на което е отменена заповедта за премахване на процесната сграда. Описани са подробно и конкретните необходими СМР. Решението е потвърдено от ВАС по адм. дело № ...../2021 г. и влязло в сила на 14.04.2021 г.

Междувременно през месец август 2020 г. Н установили, че имота им бил заграден с ограда.

Въпреки влязлото в сила решение по посоченото административно дело на 17.08.2021 г. било входирано заявление за одобряване на план за безопасност и здраве (за премахване на сграда) и временна организация и безопасност на движението от К. П. и М.Ж който бил одобрен на 04.10.2021 г. от Община Варна ПБЗ, а на 27.10.2021 г. - сключен договор за събаряне на сграда между свид.Ч.И.П, като пълномощник на свидетелите К.Яа П., М.Я.Ж и В.С.Ж, от една страна, и „Сириус 57" ЕООД, представлявано от свид.Н.Х чрез пълномощника му Георги Петров Радев - от друга, и в резултат на предприетите действия на 30.10.2021 г. сградата с идентификатор № .......... била разрушена.

На 01.11.2021 г. К. П., чрез пълномощника Ч.П. е подала заявление в Район „Младост“ – община Варна за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство по чл.56, т.4 от Приложение 1 от Наредба на ОбС – Варна, с което е направено искане за издаване на удостоверение за съборената сграда, с идентификатор №...........

Със заповед на кмета е спряно административното производство по това заявление. Заповедта за спиране е обжалвана от К. П., въз основа на което е образувано адм. дело № ...6/2021 г. по описа на Варненски административен съд.

В хода на разследването са събрани множество писмени доказателства, разпитани са свидетелите Н. Н., А. Н., Ч.П., Н.Х Евгени Дянков, Георги Радев, М.Ж В.Жа, К. П.. Според заключението по изготвена съдебно – строителна техническа експертиза, пазарната стойност на разрушената 4 сграда, с приспадане на овехтяването възлиза на 53 615.15 лв.

Първоинстанционният съд се е въздържал от обсъждане на очертаната доказателствена съвкупност, което налага при служебната проверка въззивната инстанция да проведе свой подробен доказателствен анализ, чрез който да очертае релевантните фактически предели, част от който са останали неизяснени по делото. За изчерпателност, както на анализа, така и на преценката на всички оспорващи съображения, настоящият състав избира синхронния подход, при който ще бъдат обсъдени паралелно доказателствата, техните източниците, доводите на прокуратурата и пострадалите.

На първо място ще бъдат обсъдени показанията на Н. и А. Н, които не се различават съществено и се свеждат до обстоятелството, че са собственици на сградата с идентификатор .........., но не и на земята. Твърдят, че през 2018 г. са започнали проблеми със съседите им – К. и Методи, във връзка с което са били образувани две администартивни дела, завършили в полза на Н, след което имота е бил вписан в кадастъра и са отразени като негови собственици.