Определение № 37646 от 10.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37646 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110101376 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 278401/19.08.2025 г., подадена от ищцата С. Н. Х. срещу постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г., в частта, в която ищцата С. Н. Х. е осъдена да заплати на ответника „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на СРС на основание чл. 77 ГПК сума в размер на 269, 35 лв. – държавна такса.

В молбата се твърди, че тъй като ищцата била освободена от задължението за заплащане на разноски, то влизайки в сила на определението за това тя не следвало да бъде осъждана да ги заплати. Обратното, което е направил съдът, е несъобразяване със силата на присъдено нещо на влязлото в сила определение за освобождаване на ищцата от разноски. По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение на ответника, се поддържа, че същият е прекомерен и като такъв следва да бъде намален до минималния размер на възнаграждението за юрисконсулт, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Въз основа на изложеното е поискано изменение на решението в частта за разноските, които ищцата е осъдена да заплати.

Насрещната по молбата страна и ответник по настоящето дело „Банка ДСК“ АД оспорва основателността на ищцовото искане. Определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение бил в минимален размер според разпоредбата на чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ /НЗПП/ вр. чл. 37 Закон за правната помощ /ЗПП/ и искането следвало да бъде оставено без уважение.

От фактическа страна съдът приема следното:

Производството по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав е образувано по Искова молба с вх. № 5340/08.01.2024 г., подадена от С. Н. Х., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД срещу ответника „Банка ДСК“ АД.

С Определение № 15381/09.04.2025 г. съдът е освободил ищцата от дължимата се държавна такса.

С постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г. съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил ищцата да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 269, 33 лв. за предявените искове и сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответното дружество.

От правна страна съдът приема следното:

1

По отношение искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта, с която ищцата е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на СРС държавна такса в размер на 269, 33 лв., молбата се явява основателна. При освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът констатира, че молителят в това охранително по своята същност производство, няма възможност да заплати дължимата се по делото държавна такса, но с оглед необходимостта от защита на твърдени негови права и законни интереси, съдът е длъжен да разгледа правния спор. Недопустимо би било в своя краен акт съдът да осъди ищецът, при неоснователност на претенциите му, да заплати в полза на съда дължимата се държавна такса. Ето защо постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г. в частта, в която ищцата е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на СРС дължимата се държавна такса в размер на 269, 33 лв. следва да бъде изменено, като посоченият диспозитив, с характер на определение, да бъде отменен.

По отношение молбата за изменение на решението в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 150 лв., същата се явява неоснователна. По делото е представен отговор на исковата молба, в който ответникът е проследил хронологично, описвайки подробно, взаимоотношенията на страните след издаването на процесната Заповед за изпълнение, включително и тези развили се между тях в рамките на изпълнителното производство. Направен е анализ на исканията на твърденията на ищцата. Представени са с отговора писмени доказателства. Направено е доказателствено искане. Проведено е едно съдебно заседание, в рамките на което ответникът е представляван от юрисконсулт. За да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съдът се е ръководил на първо място от законово определения максимум, конкретно е съобразил разпоредбата на чл. 25 НЗПП в редакцията й отпреди измененията извършени с ДВ, бр. 53 от 2025 г. – в сила от 01.10.2025 г., който конкретно е 300 лв., на следващо място от трудът положен от юрисконсулта, който не се изчерпва само с действията, извършени в рамките на съдебното производство, но и с тези за запознаване с документацията по спора, разходите за софтуер за написване на писмените изявления до съда и консумативите за тяхното отпечатване. Това са все разходи за ответното дружество и трудът на неговия служител следва да бъде оценен. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещи размера на присъденото в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав Решение № 14903/31.07.2025 г. в частта, в която ищцата е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на СРС дължимата се държавна такса в размер на 269, 33 лв., като

ОТМЕНЯ съдържащото се в постановеното по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав Решение № 14903/31.07.2025 г. определение, с което ищцата С. Н. Х. е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 269, 33 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата С. Н. Х., съдържащо се в нейна Молба с вх. № 278401/19.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г. в частта, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Банка ДСК“ АД сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението от страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3