Решение № 1335 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000500425 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 11 531/20 г. по описа на СГС – д-р И. С. С.. С решение по делото № 261 971/14.06.22 г. съдът е отхвърлил предявения срещу Ч.

П. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. – неимуществени вреди от бездействие по повод водене на изп.д.

20108510400439.

С исковата молба ищецът твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело при ответника. На 04.10.11 г. са погасени всички задължения, за които е образувано изпълнителното производство – главница, лихви, съдебни разноски, държавни такси, адвокатско възнаграждение и такса за ЧСИ. Това обстоятелство било отразено в две издадени от ЧСИ удостоверения с посочени в исковата молба номера. Въпреки това частна колекторска фирма (на която било цедирано вземането) отправила претенции за изпълнение на дълга (който първоначално бил към УниКредит Булбанк АД). Причина за претенцията било твърдение на цесионера, че в удостоверенията не са индивидуализирани коректно сумите, които са платени, не личи за какъв период от време е начислена лихвата, не са цитирани изпълнителните основания (делата, въз основа на решенията по които е издаден изп. лист и по които се дължат разноски). Ищецът изискал ЧСИ да издаде нови удостоверения, което се случило – последните са описани като номера в исковата молба. Въз основа на тях колекторската фирма предоставила на ищеца удостоверение, че тя няма претенции към него на основание потребителския кредит заради чието непогасяване в срок било образувано изпълнителното дело. С последващо уведомление от колекторската фирма 1 пред ищеца било заявено, че цесията – основание за претенцията, била частично развалена и поради това качеството на кредитор има УниКредитБулбанк АД.

От изживяната тревога ищецът получил ангионевротичен оток, заради който бил хоспитализиран. Въпреки отправеното искане до УниКредит Булбанк АД за издаване на удостоверение за това дали ищецът фигурира в регистрите на банката като длъжник, не бил получен отговор. При опит на 05.05.17 г. ищецът и съпругата му да продадат автомобил със статут на СИО, се установило, че запорът над превозното средство не бил вдигнат. Това се случило 6 г. след прекратяване на изпълнителното производство. Ищецът установил и че върху банковата му сметка в ОББ АД има невдигнат запор, наложен за обезпечаване вземането, предмет на същото изпълнително производство. Към момента на установяване на невдигнатия запор били изтекли 8 г. и 9 м. от приключване на изпълнителното производство.

Бездействието на ЧСИ причинявало периодичен психичен стрес на ищеца. Влошило се здравословното му състояние. Той започнал да получава пристъпи на задух. На 18.07.17 г. бил приет по спешност в болнично лечебно заведение, където бил установен двустранен централен и периферен тромбоемболизъм, остро белодробно сърце, катетърна емболфрагментация и локална фибринолиза, захарен диабет втори тип, хипотиреодизъм.

Изводът, напправен от ищеца, е, че неправомерното (чл. 433, ал. 2 ГПК) поведение на ответника му причинило многобройни стресове, тормоз, безсънни нощи и негативни емоционални изживявания, които довели до значително и необратимо нарушаване на здравословното му състояние. Последното е удостоверено от решение на ТЕЛК за намалена работоспособност с основна водеща диагноза хипертонично сърце, със застойна сърдечна недостатъчност, състояние след прекарана белодробна емболия с тежка периферностволова увреда на десния лъчев нерв, захарен диабет тип 2.

За да отхвърли претенциите, съдът е приел, че липсват доказателства за заявените от ищеца увреждания и няма доказана причинна връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди. С решението в полза на повереника на ответника, осъществил процесуално представителство, съобразно чл. 38, ал. 2 ГПК, е присъдено възнаграждение. Размерът на същото е оспорен от ищеца, а съдът, произнесъл се по реда на чл. 248 ГПК, е оставил искането без уважение.

С въззивната жалба се утвърждава, че постановеното решение е „противоправно“.

Възпроизвеждат се твърденията, съдържащи се във фактическата част от исковата молба, задава се реторичния въпрос защо съдът не е назначил медицинска експертиза и защо не зачита становището на ищеца, който е лекар с висок професионализъм. Иска се отмяна на постановеното решение и присъждане на поисканото обезщетение.

С частна жалба се обжалва постановеното на основание чл. 248 ГПК определение № 269 264/05.12.22 г.

Като трето лице, помагач на ответника е конституирана УниКредит Булбанк АД САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и 2 допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността на обжалвания акт според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивнате жалба.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства и проверката следва да се осъществи в рамките на вече приобщените по делото доказателства.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС прави следните изводи:

Правно неотносими към претенцията на ищеца са действията, свързани с цедиране на вземането от първоначалния кредитор към колекторска фирма и последващото разваляне на договора за цесия.

Отговорността на ответника е свързана с общото установено от чл. 45 и сл. ЗЗД правило да не се вреди другиму. Затова на изследване подлежат елементите от фактическия състав на деликта – противоправност, вреда, причинна връзка между противопраното поведение и вредата и вина, която се презумира (до доказване на противното). С оглед на това в доказателствена тежест на ищеца е да установи непрезумптивните елементи от фактическия състав на деликта, а на ответника е да ангажира доказателства, оборващи презумпцията за вина.

Първостепенният съд не е осъществил доклад по делото и не е разпределил доказателствената тежест, но последното обстоятелство не се съдържа като ддовод за неправилност на постановеното решение. Няма и искане въззивният състав да разпредели доказателствената тежест и да допусне съответстващи на направеното разпределение доказателствени искания.

При анализ на доказателствата по делото, в частност на приобщеното копие от изпълнителното дело, се установява наличието на заявената с исковата молба противоправност в поведението на ответника, който въпреки осъщественото изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство не е вдигнал наложени запори върху имущество на длъжника. Запорът е бил до сумата на претенцията по изпълнителното дело 2 083.78 лв. и обстоятелството, че в продължение на 8 г. и 9 м. ищецът не е узнал за запора е свидетелство, че последният не е бил пречка за осъществяване на банкови операции през въпросната запорирана сметка, а относно запорирания лек автомобил ищецът е узнал 6 години след прекратяване на изпълнителното производство. До този момент (в който той е искал да се разпореди с автомобила чрез прехвърлителна сделка) ищецът не е имал знание относно неизпълнените служебни задължения на ответника. С оглед на продължителните периоди на необезпокоявано ползване на запорираното имущество, на доказване чрез гласни доказателствени средства подлежат заявените от ищеца вреди от неимуществено естество – „многобройни стресове, тормоз, безсънни нощи и изключително негативни емоции и преживявания“.

Поради различната емоционална реактивност на отделните хора описаните вреди не са презумптивни, а подлежат на доказване с гласни доказателствени средства. Такива не са поискани и на това основание следва да се заключи, че вредите с естество на състояние на 3 дистрес, тревожност, напрежение и несигурност, изпитвани от ищеца заради бездействието на ответника, не са доказани.

Налице са писмени доказателства – епикризи и решение на ТЕЛК, удостоверяващи диагностициране на визираните с исковата молба болести.

Не е доказана причинната връзка между установените заболявания и предизвикания от поведението на ответника емоционален отговор (последният сам по себе си – недоказан).

Според чл. 195 ГПК съдът може служебно да назначи експертиза, но това се отнася за случаите, в които липсата на специални познания ще доведе до непълно изясняване на фактическата обстановка по спора или когато съдът констатира нарушаване на императивна правна разпоредба за доказването на обстоятелствата, обосноваващи накърняването на императивна правна норма.

Причинната връзка между елементите от фактическия състав на деликта вреда и противоправно поведение сама по себе си е елемент от фактическия състав на деликта и служебната намеса на съда би поставила страните в неравнопоставено положение, като би иззела доказателствената дейност на ищеца, злепоставяйки ответника и накърнявайки правилото, че всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, от които черпи права. С оглед на това настоящият състав приема, че липсата на служебно назначена медицинска експертиза за установяване на причинността между здравословните страдания на ищеца и поведението на ответника не е процесуално нарушение, отразило се на правилността на решението. Освен това, за да се допусне такава експертиза, е необходимо ищецът да е доказал онова емоционално отношение, което се е явило като етиологичен фактор за заболяванията, а както вече беше посочено ищецът не е ангажирал гласни доказателства за начина, по който е възприел известията за запориране на лекия му автомобил и банковата му сметка до размера на сумата, за която е имало издадено изпълнително основание.

Като експертни не могат да се ползват познанията на самия ищец, който макар и лекар, в случая е в процесуалното качество на главна страна в процеса, търсеща правна защита.

Относно обжалваното определение, с което съдът е отказал на основание чл. 248 ГПК, да намали присъдения в полза на процесуалния представител на ответника хонорар, настоящият състав приема, че е постановено правилно определение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК позволява да се намали адвокатското възнаграждение при установена липса на фактическа и правна сложност на спора, но без значение на броя проведени съдебни заседания и процесуалното поведение на повереника в тях минималният размер не може да е под минимума, определен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (1/14 г. на ВАС). В конкретния случай няма договорено и предварително платено възнаграждение, а съдът е определил минималното такова в полза на пълномощника на ответника с оглед разпоредата на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Липсват доказателства за сторени от въззиваемия разноски за въззивното производство и няма искане за присъждане на такива.

4

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на първоинстанционното решение в частта по същество и относно присъдените разноски, обжалваните с въззивната и частната жалба актове следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 971/14.06.22 г. и определение № 269 264/05.12.22 г., постановени по гр.д. 11 53120 г. по описа на СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на въззиваемия УниКредит Булбанк АД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5