Протокол № 185 от 22.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 185 гр. Сливен, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100177 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищец Й. Б. Б., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Н. П. от АК - Пазарджик, надлежно упълномощен от по-рано.

За ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовано, се явява юриск. П. Н., надлежно упълномощена от по-рано.

Вещото лице В. Х. У., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства, а именно чрез назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза, назначена с определение № 216/13.03.2024 г., като заключението е представено по делото на 10.04.2024 г. по който начин е спазен предвидения в закона едноседмичен срок преди съдебното заседание.

Съдът докладва, че след постановяване на определението по САТЕ по делото е постъпила молба от адв. Н. Попов като пълномощник на ищеца, с която се настоява на съдебното автотехническа експертиза да бъдат поставени 11-те въпроса формулирани в исковата молба поискани с назначаване на комплексна автотехничиеска и медицинска експертиза. В своето определение от 13.03.2024 г. съдът е обсъдил причините, поради които намира, че не следва да бъдат поставени на експертизата задачите посочени в исковата молба. По този въпрос в настоящия случай съдът намира, че 1 единствено следва да посочи, че отговорът на въпросите така както са формулирани имат отношение към установеното с влязла в сила присъда деяние, като съгласно чл. 300 ГПК и по съображенията съдържащи се в нормата на чл. 299 от ГПК, съдът не може да пререшава въпросите свързани с деянието, неговата противоправност, извършителят, неговото поведение и вина. Нито един от въпросите не касае поведението на пострадалия, което е предмет на поставените въпроси, въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице В. Х. У. и като съобрази и тези доводи, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. П. в негова молба от 09.04.2024 г. за поставяне на задачи към назначената съдебно автотехническа експертиза за изясняване деянието, извършителя, противоправността на деянието и вината на извършителя, по които въпроси съдът е обвързан от разпоредбата на чл.300 ГПК.

На следващо място съдът намира, че следва да докладва постъпило по делото на 16.04.2024 г. на ел. поща молба от лице Р. П.а Т. – Д., в която същата настоява да бъде изслушана по делото, като съдебното заседание да се отложи. По постъпилата молба съдът намира на първо място, че е недопустимо в гражданското производство свидетел да бъде разпитван по негова инициатива, а доколкото разпитът на същия свидетел е бил искан от страната по делото, то на основание чл. 158 от ГПК съдът е държал определение, в което е определил срокът, в който е следвало да бъдат събрани свидетелските показания и този срок е бил - в предходното заседание.

Настоящото съдебно заседание е второ по ред, в което не е възможно да бъдат събрани показанията на тази свидетелка, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл.158, ал.2 от ГПК, а именно, ако е възможно същите показания да бъдат събрани на по-късен етап в производството, но не и в по настоящото делото, предвид наличието на затруднение за събирането им в указания от съда срок по чл. 158, ал. 1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Р. П.а Т. – Д. постъпила на ел. поща на съда на 16.04.2024 г.

УКАЗВА на ищеца, че показанията на тази свидетелката могат да бъдат събрани по делото само, ако не налагат отлагане на делото.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпита на вещото лице, което се намира в залата.

2

СТРАНИТЕ: Да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

Съдът пристъпва към изслушване заключението на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

В. Х. У. – 28 г., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, без лични и професионални отношения със страните по делото и техните представители.

Вещото лице У., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм заключение, което поддържам.

Съдът предостави на ответника възможност за въпроси към вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ У.: В участъка няма допълнително ограничение на скоростта различна от максимално разрешената за извънградски условия.

Процесният автомобил се е движил с по-ниска скорост от разрешената за района.

Технически възможно е велосипедистът да възприеме лекия автомобил.

Той се движи срещу него. Двете превозни средства са се движили едно срещу друго. Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да възприеме своевременно велосипедиста в момента, в който навлиза в насрещната пътна лента и да предотврати ПТП. Велосипедистът пресича разделителната линия и изминава 6,6 метра до мястото на удара.

Автомобилът Рено в момента когато велосипедистът пресича разделителната линия е бил на 20 метра от мястото на удара.

ЮРИСК. Н.: Нямам въпроси към вещото лице.

Съдът предостави на ищеца възможност за въпроси към вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ У.: За осветеността на фаровете не съм писал какво е разстоянието, тъй като не съм имал такава задача.

Техническите характеристики на различните автомобили в крайна сметка са различни. В практиката късите светлини на леките автомобили осветяват в порядъка на 50 м. За конкретния автомобил не мога да кажа каква е в точност осветеността на късите светилни. Да възможно е водачът да е видял велосипедиста. Но в момента в който велосипедистът навлиза в насрещната пътна лента водачът не е имал възможност да спре, защото велосипедистът навлиза в опасната зона на спиране на лекия автомобил. В тъмната част на денонощието възрастен водач, считам, че 1,4 секунди е съобразено с метеорологичните условия и възрастта. Съобразил съм възрастта. Взел съм предвид, че тялото на велосипедиста известно време е носено след момента на удара. Това е при отговор на първи въпрос посочения втори метод при определяне скоростта на движение.

15,5 метра съм определил по Методиката на изчисляване на скоростта на движение на автомобил при удар. Този метод може да бъде използван и за пешеходец и велосипедист, в конкретния случай е велосипедист. Определям такова разстояние на отхвърляне на тялото, като крайният резултат е изключително близък с резултатите получени по другите два метода.

3

Изработил съм скицата от материалите от ДП.

По метода на стр.7, втория метод за определяне скоростта на движение на автомобила, разстоянието S - 2 е дължината на участъка на движението на тялото по терен, по асфалт от момента, в който тялото пада на терена и крайното му разположение на покой. Посоченото разстояние от 8,7 метра е разстоянието от петното кръв в надлъжно направление до разположението на тялото. Фактът, че има петно кръв не означава, че това е мястото на което велосипедистът е паднал на терена след фазата на носене. Тялото е паднало на 15 метра. 15,15 метра тялото се движи по пътната настилка. 15,15 метра е тялото, което се движи по пътната настилка. Общото разстояние, в което тялото е носено от автомобила и движението на тялото по платното е 40 метра. Носенето на тялото е 25,35 метра, което е S - 1 при определяне скоростта на движение на автомобила при втория метър.

Няма обективни следи за това къде точно е паднало тялото на асфалтовото покритие или на пътната настилка. Ако тялото е изминало поголямо разстояние по асфалтовото покритие скоростта на автомобила би била по-голяма. Ако вземем 9,8 метра, това означава, че скоростта е била по-ниска.

Общото разстояние от мястото на удара до крайното разположение на тялото е 40,5 метра и това разстояние е съобразено със скоростта на автомобила и разстоянието, през което тялото е било носено от него. Носенето на тялото е 25,35 метра и 15,5 метра е движението на тялото по пътната настилка.

Комплексен е казуса. Скоростта се определя от разстоянието, което е носено тялото и разстоянието на което е отхвърлено след това тялото. Скоростта на движение на автомобила, респективно на тялото е в пряко отношение с разстоянието на носене и разстоянието на отхвърляне на тялото. Скоростта от около 63 км/ч се получава при носене на тялото от 25,35 метра и движение на тялото по пътната настилка на разстояние 15,15 метра. Задават се изходни данни за разположение на височината на масовия център на велосипеда и велосипедиста, което е 1,2 метра, по статистически данни определено, с доста голяма точност в конкретния случай, ъгъл на отхвърляне на тялото в началния момент след удара от 25 градуса, това е обосновано с високия център на тежестта на дадения обект и методът дава възможност да се определи с достатъчно голяма точност разстоянието за носене на тялото след удара, изминатото разстояние за носене на тялото след носене на тялото и разстоянието от тялото изминато по пътната настилка. Този метод не е единствения използван при определяне на скоростта на автомобила, използвани са два други метода, чиито резултати са в достатъчна голяма точност, идентични с получените по този метод.

Определянето на коефициент при триенето на обект върху различна настилка е на база статистически данни 0,45 е коефициентът съобразен с пътната настилка, метеорологичните условия и обектите. Определеният коефициент е съобразен с превозното средство и контактът му с пътната настилка с голяма точност може да бъде използван коефициентът и за мотоциклети.

4

Съдът ОБРЪЩА внимание на адв. П., че по въпроса относно вината на моторното превозно средство, съдът е обвързан от влязла в сила присъда от една страна, а от друга страна в исковата молба липсват наведени обстоятелства и твърдения за друго поведение на водача на МПС, което да е виновно и да не е обхванато от влязлата в сила присъда. Освен това с определението си по чл. 140 ГПК, с което на страните е предявен проект за доклад, съдът подробно е очертал предмета на доказване и това са въведените до момента на определението твърдения. Страните са имали възможност и в съдебно заседание са заявили, че нямат възражения по доклада. Съответно въвеждането на нови твърдения и изследването на други факти в настоящия етап на производството са допустими само и единствено, ако страната не е имала възможност да ги узнае преди подаване на исковата молба, съответно преди подаване на отговора на исковата молба или са новооткрити. Всички въпроси както и доказателства въз основа, на които работи вещото лице са тези събрани по ДП съответно до момента по делото няма новооткрити други обективни данни въз основа, на които да е допустимо изследването на друго поведение на водача на МПС и да бъдат поставени въпроси на вещото лице. С доклада си съдът е разпределил и доказателствената тежест, като тежестта за доказване на твърденията за наличие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия е възложена на ответника. Същевременно по въпросите поставени в ищеца в исковата молба и преповторени в молбата от 09.04.2024 г. обстоятелствата, които се засягат и касаят отново поведението на водача на МПС, което както се посочи по-горе вече е установено с влязлата в сила присъда. Ето защо съдът обръща внимание на страните по делото, че следва да поставят въпроса на вещото влице във връзка с изготвеното заключение и поставените от ответника в изпълнение на неговата доказателствена тежест въпроси за доказване на неговите твърдения за наличие на съпричиняване поведение от страна на пострадалия.

АДВ. П.: В исковата молба съм записал конкретни въпроси, които казвате, че нямат нищо общо с делото. Аз съм поискал комплексна експертиза, всички увреждания са отляво. Вие не допуснахте нито един от въпросите. Вие не допуснахте комплексна експертиза. Искам да докажа, че пострадалият не се е намирал в платното на автомобила. От всички следи, които са оставени на местопроизшествието описани са в протокол за местопроизшествие от 18 ноември и са отбелязани в приложената схема, изготвена от вещото лице Джамбазов може да се направи извод, че сблъсъка е станал в пътното платно в посока на движение на велосипедиста. Не са взети следите от стъкла, фарове, телефона, капака, торбата на лицето. Искам да се вземат предвид при отговора за да може да се определи точно, не е взето предвид вещото лице останалите на мястото описани в протокола за оглед при ПТП и скицата останалите на мястото следи от ПТП. Имаме следи от стъкла, фарове и всички вещи на лицето са останали в неговото платно или 5 банкета от неговото платно. Мястото на удара не е определен точно. Невярно е определено мястото на удара. Не знам как се определя, че мястото на удара е в лентата за движение на лекия автомобил. Всички следи, които са описани ги няма в скицата на експерта, те не са отразени.