Решение № 217 от 03.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606864 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 285 от 14.11.2022 г. постановена по НЧХД № 13981/2021 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, съдът е признал подсъдимият А. А. Б. за невиновен, в това че на 07.04.2021г., в гр. Банкя, ул.“******* № *******, на стълбищната площадка пред ап.9, чрез нанасяне на удар в лявата ръка (между рамото и лакътя), удар в областта на гърдите от ляво, стискане и избутване в стената, е причинила на частния тъжител К. С. болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 НК.

Със същата присъда съдът е осъдил частният тъжител К. С. на основание чл. 190, ал.1 НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 36,80 лв. /тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ представляващи сторени по делото съдебни разноски.

Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител К. И. С., подадена чрез повереника адв.

Б. Т., в която се твърди, че атакувания първоинстанционен съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, като са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае подсъдимият А. А. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от защитника на 1 подсъдимия А. А. Б. – адв. Ж. Ж., в който се оспорват изцяло изложените във въззивната жалба твърдения. Прави се подробен разбор на събрания доказателствен материал, въз основа на който първият съд е достигнал до извод, че подсъдимият Б. не е осъществил състав на престъплението по чл.

130, ал.2 НК.

Въз основа на изложеното моли съдът да потвърди изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. Моли също така за присъждане на разноски в настоящото въззивно производство.

В открито съдебно заседание по делото повереника на частния тъжител пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият А. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Излага аргументи за превратно тълкуване на доказателствата по делото от страна на първия съд относно назначената и приобщена към доказателствената съвкупност видеотехническа експертиза, както и дискредитиране показанията на свидетелката С.. По този начин според адв. Б. се е стигнало до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.

В своята пледоария, защитника на подсъдимия поддържа съображенията, подробно развити в отговора на въззивната жалба. Акцентира върху обстоятелството, че свидетелката С. освен майка на частната тъжителка, към настоящият момент е страна по наказателно дело висящо пред Софийски градски съд с идентичен предмет и за същата дата, за която се води и настоящото производство. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна. Претендира разноски.

В последната си дума подсъдимият Б. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира за установено следното:

Подсъдимият А. А. Б., роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, във фактическо съжителство, настоящ адрес - гр.Банкя, ул.“******* *******, ет.4, *******, ЕГН **********.

Частният тъжител К. С. и нейната майка - свидетелката Г. С.-А., както и подсъдимият Б. заедно със свидетелката Л.Д. и двете им деца, обитавали една и съща сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр.Банкя, ул.“******* *******. Частната тъжителка и майка й живеели на ******* на посоченият адрес, а подсъдимият Б. и неговото семейството на ет.4, в ******* в същата сграда, като посочените лица били в обтегнати отношения.

На 07.04.2021г., между 19.00 и 20.00 часа, подсъдимият Б. и семейството му сe завърнали от почивка, но асансьорът в сградата отново не работел, поради което се наложило да пренасят багажа си на ръка от подземния гараж до последния етаж. Това ядосало подсъдимият Б., който изразил афекта си 2 като псувал на висок глас, и докато се качвал с багажа, изрекъл думите „******* майката, сега ще Ви избия всички“. Думите му били възприети от свидетелката Г. С., която се прибирала от разходка с кучето си, като същата веднага споделила за изречените от подсъдимия Б. думи на дъщеря си – частната тъжителка К. С.. Последната на свой ред се ядосала, тъй като възприела изречените от Б. обидни думи като отправени към нейната майка, поради което излязла на стълбищната площадка, за да потърси обяснение от подсъдимият Б., носейки в ръката си мобилен телефон с включена функция за видеозапис.

Същевременно, подсъдимият Б., решил да заплати таксата си към етажната собственост и спрял пред ап. № 9, обитаван от свидетеля П.И., който към онзи момент, осъществявал функцията на домоуправител, като неговото жилище се намирало на площадката над жилището на частната тъжителка.

Подсъдимият позвънил на вратата на домоуправителя, свидетелят И. отворил и двамата започнали да разговарят на входната врата, като подсъдимият му подал банкнота от 100 лева. В това време на площадката се качила и частната тъжителка, която насочила включеният си мобилен телефон на режим „видеозапис“ към лицето на подсъдимият Б., изричайки репликите "повтори пак", "още веднъж", "това, което току що каза, на по-висок глас обаче", отправени към подсъдимия като се опитала да запише определени негови думи, провокирайки го чрез цитираните реплики. Последният от своя страна попитал „какво искаш да ти кажа“, двукратно повторил "Майка ти да си гледа щерката и кучето" след което се опитал да прекрати разговора и да я отпрати, най-напред с думите "айде довиждане", "довиждане" и "чао". Частната тъжителка обаче не си тръгнала, а продължила да снима с телефон и да настоява подсъдимият да повтори някаква предходна своя реплика. При това същият се приближил към нея и се опитал да я изтласка надолу по стълбите към нейния апартамент, включително я хванал за лявата ръка над лакътя и се опитал да я изтегли надолу по стълбите. Хващането продължило няколко секунди, видно от данните отразени върху видеозаписа от видеокамера монтирана на входната врата на жилището на свидетеля И.. След като я пуснал двамата продължили да спорят на стълбите още няколко секунди, и подсъдимият се върнал към входната врата на свидетеля И., а частната тъжителка го последвала.

Разпрата между подсъдимия А. Б. и частната тъжителка С. продължила още няколко минути пред вратата на свидетеля И., където се качила и свидетелката С.- А., която също се включила на страната на дъщеря си. След намесата на свидетелката Л.Д., която застанала между подсъдимия и тъжителката, и избутала подсъдимия в апартамента на свидетеля И., като затворила вратата, конфликтът бил преустановен, а частната тъжителка и нейната майка се оттеглили по посока на своя апартамент. Междувременно, докато траел спорът свидетелката М. Б.а - майка на подсъдимия, слязла да помогне при пренасянето на багажа, при което възприела част от конфликта, но не останала на място. Привлечен от шума на стълбището, свидетелят Т.Р., 3 също излязъл на входната врата на апартамента, разположен на площадката непосредствено по-горе от жилището на свидетеля И., от където имал видимост именно към вратата на последния.

На следващия ден - 08.04.2021г., от името на частната тъжителка била депозирана жалба до 09 РУ-СДВР, въз основа, на която била образувана преписка № 338400-4409/2021г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 22049/21г. по описа на СРП, приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г. С. - А., П.И., Т.Р., М.Т., Л.Д., М. Б.а, писмените доказателства- материалите по пр.пр.

№ 22049/21г. по описа на СРП, Амбулаторен лист № 031195 от 26.04.2021г., справка съдимост, писмените доказателствени средства - заключение на ВТЕ, заключение на СППЕ, както и веществените доказателства - видеозаписи.

Гореизложената фактическа обстановка по същността си кореспондира с установената от първоинстанционния съд, който не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. От друга страна контролираната съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.

Настоящата инстанция при собствения анализ на събрания доказателствен материал констатира, че същият е еднопосочен касателно обстоятелствата, че действително между частния тъжител С. и подсъдимия Б. е възникнал конфликт, който се е разразил пред ап. № 9 – обитаван от свидетелят П.И..

С оглед обаче на наведените от повереника на частния тъжител възражения и предвид спецификата на установената по – горе фактология, настоящият съдебен състав намира, че следва да обърне внимание на спорните по делото моменти, относно действията на подсъдимия Б. по повод възникналия вече словесен конфликт с частната тъжителка К. С. и по4 конкретно – имало ли е посегателство върху телесната неприкосновеност над личността на частната тъжителка С., доколкото именно този въпрос се явява съществен за правилното изясняване на главния факт в процеса.

Настоящата съдебна инстанция, счита че по делото са налични в достатъчна степен доказателства, които с оглед на информационната им насоченост могат да бъдат условно обособени в две групи – такива, които подкрепят обвинителната теза, а именно показанията на частната тъжителка и на нейната майка – свидетелката С. – А. и такива, които потвърждават тезата на подсъдимия – а именно, че последния не е осъществявал физическо насилие над тъжителката С. – в лицето на показанията на свидетелите П.И., Т.Р., Л.Д. и М. Б.а. Встрани от спора относно нанасяни ли са или не удари над частната тъжителка С. са показанията на свидетеля М.К., който не е бил пряк очевидец на процесния инцидент.

След внимателен и задълбочен преглед на коментираните групи гласни доказателствени средства, първостепенният съд детайлно е изследвал откроилите се противоречия в тях, при съобразяване на източника на доказателства, съпоставяйки ги помежду си и чрез обективно съотнасяне на съдържащите се в тях обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от НПК, с останалата доказателствена маса, въз основа на което е приел, че вяра следва да бъде дадена единствено на втората група свидетели, чийто разкази опровергават в най-пълна степен твърденията описания в частната тъжба.

Въззивната инстанция напълно споделя направената преценка за достоверност и обективност на показанията на посочените по-горе четирима свидетели, както и липсата на тенденциозност в тях, тъй като същите добросъвестно споделят своите субективни възприятия от инкриминирания инцидент.