Определение № 118 от 08.07.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Разград, 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20223300600189 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 245, ал. 3 във вр. с чл. 323, ал. 2 НПК и се движи по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – Разград, ТО – Исперих, срещу Разпореждане № 220/20.06.2022 г., постановено по наказателно общ характер дело № 239 по описа на Районен съд - Исперих за 2021 г.

С атакуваното Разпореждане съдът е върнал като подаден извън срока на обжалване Протест на Районна прокуратура – Разград, ТО – Исперих, срещу Протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 11.05.2022 г. по НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което съдът, на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на районна прокуратура поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните прав на подсъдимата и пострадалия.

В частния протест за изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. На първо място се излагат оплаквания за неприложимост на разпоредбите на ГПК в наказателното производство. На следващо място се изтъква, че протокола от открито съдебно заседание не е бил изготвен в законоустановения срок, а на 19.05.2022 г., което довело до невъзможност за изготвяне на протеста поради липса на мотивите на съда и анализирането им.

Окръжен съд - Разград, след като взе предвид изложените в частния протест доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 323, ал. 2 НПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НПК, от легитимиран правен субект срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и протестиране, поради което същият е процесуално допустим и като такъв следва да се 1 разгледа по същество.

Производството по НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград, ТО – Исперих, обвинителен акт сруще М. Б. М. от гр. Исперих за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1от НК.

В разпоредително заседание, проведено на 11.05.2022 г. по НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих, съдът на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на районна прокуратура поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните прав на подсъдимата и пострадалия.

Против определението на съда на 03.06.2022 г. е постъпил въззивен протест вх. № 1668.

С Разпореждане № 220/20.06.2022 г., на основание чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 345, ал.

3 и чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът е върнал протеста като подаден след срока, предвиден за обжалване по чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НПК – седем дневен от от постановяването му, тъй като представител на държавното обвинение е присъствал в съдебно заседание, в което е обявено определението.

При така установеното от фактическа страна протестът е неоснователен.

На първо място е безспорно, че изписването ГПК (гражданско процесуален кодекс) към иначе точно цитираните норми на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НПК, е техническа грешка, като е сгрешена само една буква, и за професионален юрист, още повече прокурор, позоваването на такава грешка като основание за незаконосъобразност е меко казано несериозно.

Действително определението на съда от разпоредително заседание на 11.05.2022 г. е подписан с квалифициран електронен подпис на 19.05.2022 г., което е сериозен процесуален пропуск, но той не влече незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Няма данни от прокуратурата да е искан препис от протокола от съдебно заседание, а са ноторно известни и проблемите на съдилищата с новата деловодна програма ЕИСС.

На следващо място никъде в закона подаването на жалба или протест от страна по делото срещу определение от открито съдебно, респ. разпоредително заседание, не е свързано със задължение на съда да предостави на страната препис от протокола от заседанието, още повече че представител на държавното обвинение е присъствал в съдебно заседание. Прокурорът е следвало да подаде бланкетен протест в законоустановения срок за обжалване, а впоследствие, след изготвяне на протокола от съдебно заседание и евентуално изискване на препис от него, да подаде допълнителен протест, ако счита, че това е необходимо.

Извън изложеното следва да се отбележи, че протестът е подаден на 03.06.2022 г., т. е. далеч след изтичане на седем дневен срок и от датата на подписване на съдебния протокол – 19.05.2022 г.

2

С оглед гореизложеното частният протест на прокурор при Районна прокуратура Сливен срещу Разпореждане № 220/20.06.2022 г. по НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.

За уеднаквяване на практиката обаче настоящия съдебен състав счита за нужно да отбележи, че преценката за допустимост на частните жалби и частния протест се извършва изцяло от въззивния съд. Първата инстанция може само да констатира техните недостатъци, като отрази това в разпореждането си за изпращане на делото на въззивната инстанция, но не разполага с правомощие да върне частната жалба или частния протест. Не е предвидена нарочна процедура по връщане на нередовните частни жалби и протести, а позоваването на препращащата норма на чл. 345, ал. 3 НПК във връзка с чл. 323 НПК е неправилно, защото не държи сметка за особеното естество на производството, за необходимостта от бързо решаване на междинните въпроси, така че да не бъде препятствано развитието на основното производство и приключването на делото в разумен срок. Затова в духа и на чл. 345, ал. 2 НПК следва да се приеме, че преценката за допустимост на частната жалба/частния протест е изцяло в правомощията на въззивната инстанция. Тя обхваща контрола върху спазването на срока за обжалване/протестиране, формата и съдържанието на жалбата/протеста и легитимираността на подателя. При липсата дори и само на една от процесуалните предпоставки за допустимост, въззивният съд с мотивирано определение следва да остави частната жалба, съответно – частния протест, без разглеждане и прекрати образуваното пред него производство по Глава двадест и втора от НПК. В подкрепа на това становище е и изречение второ на разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК – съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1 от НПК.

В процесния случай тъй като протестът срещу Протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 11.05.2022 г., очевидно е подаден извън всякакви процесуални срокове, и резултата от изпращането му на въззивния съд би бил идентичен с постановения от районния съд, и с оглед изложеното по – горе относно необходимостта от бързо решаване на междинните въпроси, какъвто е въпросния, атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 220/20.06.2022 г., постановено по наказателно общ характер дело № 239 по описа на Районен съд - Исперих за 2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4