Решение № 727 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20213110105365 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от И.Б. Д., починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Б. Г. Д. срещу П.М. П. иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от 308 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на 14.12.2021г.) от новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на ****, одобрен със заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на областния управител на област Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част, защтрихована в червен цвят на приложената към молба вх. № 14730/17.06.2021г. скица: от две страни новообразуван имот № 509.1711, новообразувани имоти №№ 509.2191 и 509.2088 и на целия имот: новообразувани имоти №№ 509.2191, 509.2088, 509.2126 и 509.2005.

В исковата молба ищцата И.Б. Д., твърди че е един от наследниците по закон на К. Я.

Г., на които с решение № 8478/07.04.1997г. на ПК – Аксаково е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4.700 дка, при граници по решението: шосе, чешма, дере, Г. И. и П. П., попадаща в терен по § 4 на ЗСПЗЗ. За имота по ПКП към ПНИ е отреден стар имот № 57. Този имот попада по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, одобрен със заповед № РД-127706-235 от 15.08.2012г., в новообразуван имот № 509.1711, като участва в него с площ от 373 кв.м. Твърди, че посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на наследниците на К. Я. Г., тъй като е записан на ответника въз основа на договор за дарение, оформен в нотариален акт № 81/2017г.

Оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не би могъл да стане собственик на процесната реална част от имота, тъй като праводателите му М. П. М. и И.

1

П.а М.а не са били собственици на имота. В тази връзка оспорва на М. М. да е било предоставено валидно право на ползване, а ако такова е било предоставено то касае имот различен от процесния. Оспорва и да са били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.

Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, то и счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответника върху процесната реална част от имота, поради което и сезира съда с искане за това. Моли и за отмяна на нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., вписан в Служба по вписванията под акт № 154, том ХІ, дело № 102/1999г. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.М. П. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за дарение от 24.07.2017г., оформен в нотариален акт № 81, том І, рег. № 1369, дело № 71/2017г. на нотариус Жельо К.. От своя страна твърди праводателите му М. П. М. и И. П.а М.а да са придобили права върху имота въз основа на трансформирано право на ползване в право на собственост. Сочи, че на М. М. с Протокол № 18/18.06.1985г. на ОбНС-Аксаково е било предоставено право на ползване върху хавра от 500 кв.м., землището на Аксаково, м.

„Вълчан чешма“, при съседи: ползватели М. П. П., С. Я. и шосе. Така предоставеният имот, при наличие на предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ – имотът е на 10км от крайбрежната морска ивица и гр. Варна, чието население към момента на влизане в сила на цитираната норма е било под 300 000 души, е бил изкупен от праводателите му, които са заплатили земята чрез общината.

В условията на евентуалност се позовава на изтекла придобвна давност в резултат на осъществявана фактическа власт върху имота начиная от 24.07.2017г., присъединявайки владението на праводателите си от изкупуване на имота до 24.07.2017. Поддържа, че давността по отношение на наследниците на К. Я. Г. е започнала да тече от момента на постановяване на реституционното решение – 07.04.1997г., с което счита, че е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1997г., а в същото имотът е описан по начин, който позволява неговото индивидуализиране.

Извън горното оспорва имотът да е заявяван за възстановяване, поради което не може да се приеме, че е признато право на възстановяване или възстановен на наследниците на К.

Г.. Прави възражение за нищожност на решението, от което ищцата черпи права, с аргумент, че не е било налице основанието по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на решение № 8478/09.03.1993г., с което е отказано възстановяване на собствеността върху нива с площ от 0.600 дка, землището на Аксаково, м. „Вълчан войвода“, имот 151, 152, 170-178 по КП от 1990г., тъй като са изминали повече от две години от постановяване на първото решение.

Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приобщената по делото копие от реституционна преписка, образувана по заявление вх. № 372а от 29.01.1992г. от ИВ. БР. Д., се установява, че с посоченото заявление е отправено искане за възстановяване на земеделски земи, притежавани от К. Я. Г., сред които и нива от 4.700 дка в м. „Вълчан чешма“ въз основа на клетвена декларация.

С решение № 8478 от 09.02.1993г. на ПК-Аксаково на наследниците на К. Я. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, включително и нива от 4.100 дка в землището на с. Аксаково, м.

„Вълчан чешма“, имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е въводът да стане след като собственикът заплати подобренията на ползвателя. Със същото решение е отказано възстановяването на 0.600 дка на нива, находяща се в землището на с. Аксаково, м. „Вълчан чешма“, попадаща в обхвата на посочените по-горе имоти, а именно: имоти 151, 152, парцел 170-178 от КП от 1990г. и съседи - шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е, че правото на собственост не се възстановява поради „Имотът се възстановява по разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Имотът е застроен“.

Към преписката е приложена жалба от ИВ. БР. Д., заведена под вх. № 914/15.03.1993г., адресирана до Районен съд – Варна, чрез ПК-Аксаково, срещу горното решение в частта, с която е отказано възстановяване собствеността върху конкретно посочени земеделски земи, в това число и върху 0.600 дка – част от нива с площ от 4.700 дка в м. „Вълчан чешма“.

Към преписката е приложено решение № 8478 от 09.02.1993г., в което е посочено, че същото е преработено съгласно жалба 914/15.03.1993г., като от представеното от ищеца заверено от ОСЗ-Аксаково копие на цитираното решение (л. 239-240), е видно, че върху същото е обективирана резолюция „По нареждане на Председателя на ПК-Аксаково нива 0.600 дка в м. „Вълчан чешма“ да се възстанови. Това е намерило отражение в преработено решение № 8478 от 09.02.1993г. (л. 241-242), като площта на възстановената нива в м.

„Вълчан чешма“ е 4.700 дка, попадащи в имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е, че въводът ще стане след като собственикът заплати подобренията на ползвателите.

В последващо издадените решение - решение № 8478 от 28.10.1996г. и 8478/07.04.1997г. са включени и други възстановени имоти и такива за които е отказано възстановяване собствеността, като по отношение на нивата в м. „Вълчан чешма“ е посочено, че се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.

От приложеното на л. 10-12 от делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата ИВ. БР. Д. е наследник по закон на К. Я. Г., бивш жител на с. Аксаково, поч. на 13.05.1928г.

С издаденото от Община Варна удостоверение № 428/15.11.2021г. (л. 212) е удостоверено, че за НИ № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“ не е проведена процедура по възстановяване, тоест не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на 3 наследниците на К. Г., тъй като за имота като собственик е записан ПЛ. М. П..

В издаденото удостоверение № 429/15.11.2021г. от Община Аксаково е посочено, че за ****, преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален и регулационен план на с.

Аксаково – разш.-север І, отразяващ имотите предоставени за ползване в местността, изработен през 1990г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988г. Посочено е, че в община Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС към 1958г. или в по-ронен период от време; към момента на постановяване на решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково ПКП на старите собственици не е наличен. Видно от приложеното на л. 229 от делото писмо от 03.11.2021г. на ОСЗ-Аксаково, че в общинската служба също не се съхранява план на имотите на старите собственици в м. „Вълчан чешма“ към момента на кооперирането им към 1958г. Посочено е, че индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършвано въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ. Не е налице изработен ПКП към момента на постановяване на решението на ПКАксаково.

С договор за дарение от 27.04.2017г., оформен в нотариален акт № 81, том І, рег. № 1369, дело № 71/2017г., М. П. М. и И. П.а М.а са дарили на ПЛ. М. П. поземлен имот № 509.1711, находящ се в гр. Аксаково, м. „Вълчан чешма“ (л. 15).

С нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., на нотариус Роза Кожухарова, М. П. М. е признат за собственик върху имот придобит на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 500/900 кв.м. ид.ч. от недвижим имот – земеделска земя, находящ се в м. „Вълчан чешма“, землището на с. Аксаково, представляващ парцел № 151, при граници: парцел № 152, дере и път (л. 14).

От приложеното на л. 54 от делото удостоверение № 361/21.06.1985г., се установява, че на основание ПМС № 11/1982г. и решение № 18/18.06.1985г.,на М. П. М. е предоставено право на ползване върху хавра от 500 кв.м., находяща се в землището на с. Аксаково, м.

„Вълчан чешма“, при граници: М. П. П., шосе и С. Я.. Представен по делото е протокол № 18 от заседание на ИК на ОбНС-Аксаково, видно от който по докладна записка е взето решение по т. 146 за предоставяне на земи по 11 ПМС на работници, служители и пенсионери от района на селищната система, съгласно приложен списък № 2 за 128 души.

Цитираната докладна записка е приложена на л. 60-64, от която е видно, че М. М. е сред лицата, на което е определено да бъде предоставена земя за ползване – т. 19.

На М. П. М. е отказано изкупуването на имота, който отказ е обективиран в писмо от 21.04.1997г., който отказ с решение от 29.10.1997г., постановено по адм.д. № 479/1997г., по описа на ВОС, е отменен, като община Аксаково е задължена в месечен срок да предостави на М. ползваната от него земя за изкупуване. Определена е оценка на същия имот в размер на 18500 лева. Така определената оценка е изцяло заплатена от П., видно от приложените на л. 110 от делото уведомително писмо.

Видно от проложеното на л. 220 от делото удостоверение № 3408/1998г. на кмета на 4

Община Варна, че същото е издадено на М. М., в уверение на това, че същият е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място в м. „Вълчан чешма“, землището на Аксаково, представляващо имот № 151. Към удостоверението са представени и приходни квитанции за заплатената от М. определена цена на земята.

След влизане в сила на ПНИ на м. „Вълчан чешма“, с протокол от 29.03.2016г., М. П.

М. е въведен във владение на имот № ***.

Представен по делото е и протокол за трасиране, означение и координиране на ПИ 509.1711, от който се установява, че на 27.02.2016г. изкупеният от М. имот е трасиран.