Решение № 1232 от 29.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502875 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 06.10.25г.. /с участието на секретаря Георгиева/ въззивно гражданско дело № 2875/24г. и констатира следното:

С решение на ОС - Благоевград от 18.03.24г.по г.д. № 89/19г. е отхвърлен изцяло иск по чл. 153 от ЗОНПИ на КОНПИ против С. Т. и М. С..

Решението на СГС се обжалва от КОНПИ /изцяло/.

Предмет на въззивна проверка /по жалби и на двете страни/ са и определения на ОС Благоевград от 14.05.24г. и от 16.08.24г. по г.д. № 89/19г. /постановени в рамките на производства по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Благоевград и САС/.

Въззивната жалба е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдържанието на доказателствения материал и съдебната практика/.

Ищецът поддържа, че визираните в ЗОНПИ предпоставки са налице и поради това претендира – имуществените активи /конкретизирани в диспозитива на обжалваното решение/ да бъдат отнети /от патримониума на ответниците в полза на Държавата/.

Крайният извод на първоинстанционния съдия /за отсъствие на императивно изискуемото от закона „значително несъответствие“ – по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/ се явява направен /и надлежно обоснован/ след конкретно /и подробно/ изброяване и обсъждане на всички /от една страна/ доказателства /преценени във взаимната им връзка и в съвкупност/ и след съотнасяне /от друга страна/ на съдържанието на доказателствения материал към съответните /заявените/ защитни тези /твърдения и възражения/ на двете страни в процеса.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия – със следните допълнения:

1

От една страна:

Приетата в процеса основна /единична/ икономическа експертиза /изготвена в два варианта – съобразно защитните тези и на двете страни/ установява категорично /еднозначно/ отсъствие на предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. В такава хипотеза е налице принципна пречка за уважаване на иска.

От друга страна:

Констатациите на посочената експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/ кореспондират със съдържанието на останалите доказателства по делото /писмени и гласни – преценени в съвкупност/. Досежно допустимостта на тези /посочените/ доказателства /извън експертните заключения/, досежно тяхната доказателствена стойност и относимост към процеса - първоинстанционният съдия е изложил принципни съображения /към които въззивният съд препраща – при условията на чл. 272 от ГПК/. Именно тези съображения позволяват – констатациите /изводите/ на горната експертиза да бъдат окачествени като /приети за/ обосновани и надлежно защитени /както в писмения им вид, така и чрез обясненията на вещото лице от съдебните заседания/.

Действително: приетата в производството пред окръжния съд разширена /тройна/ експертиза се отклонява /във вида, в който е депозирана/ от установената процесуална форма /експертното заключение не съдържа самостоятелна констативна, изчислителна, съобразителна част, не съдържа собствена математическа обосновка/. Въпреки това обаче: тази експертиза все пак защитава /в открито съдебно заседание/ крайния си извод /препращайки към констатациите на първоначалното – основното заключение/.

Независимо от изложеното /в допълнение и принципно/:

Производството по ЗОНПИ има за предназначение /такава е заложената в закона крайна цел; такъв е предметния обхват на този нормативен акт/ да бъде осъществена /наложена/ имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответник /физическо или юридическо лице/. Принципна правна /и житейска/ постановка е, че санкция може /е допустимо/ да бъде наложена /отговорност може да бъде търсена/ само при наличие на реално /действително/ осъществена /и надлежно доказана/ противоправна /в най-широкия смисъл на това понятие/ дейност. Единствено в такава хипотеза /където поведението на съответния правен субект се явява по дефиниция – противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно, злонамерено и т.н./ държавната репресия /съизмеряваща се с някакъв вид санкция/ може да бъде приета за /окачествена като/ оправдана /и в правен, и в житейски аспект/. Недопустимо е /а точно такава принципна логика е вплетена в духа на специалния закон/ противоправност да бъде презумирана. Нито един друг нормативен акт не установява такъв правен ефект – всяка една законова санкция и отговорност /наказателна, административно-наказателна, гражданска, дисциплинарна/ предполага /изисква императивно/ някакъв вид незаконно /противоправно/ поведение /неизпълнение на конкретна правна повеля, договорна неизправност и т.н./.

Пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е регламентиран в НК. Специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия смисъл на това понятие/ и точно това изключение /съобразно изложеното по-горе/ е недопустимо.

Потвърждение на същите изводи са и постановките по ТР № 7 от 14г. на ВКС.

Последните следва да бъдат съобразени и в настоящата хипотеза: от една страна - предвид принципното им естество /макар да са били приети в контекста на предходна законодателна регламентация/; от друга страна – предвид обстоятелството, че кореспондират и с най-новата /актуална/ практика на ВКС, която се съотнася пряко /макар да се отклонява от редакцията на сега действащия специален закон/ към постановките /отново принципни/ от практиката на ЕСПЧ. Нещо повече: този акт на ВКС изисква не само наличие на влязла в сила осъдителна присъда, но и съществуване на пряка или косвена причинно-следствена връзка между извършеното /санкционираното/ престъпление и „обогатяването“ на ответника /по смисъла на специалния закон/.

Изложеното обосновава извод, че липсата на постановена /и влязла в сила/ осъдителна присъда /първоначално образуваното наказателно производство е било прекратено/ съставлява 2 допълнителна /и което е по-съществено – принципна/ пречка за реализиране на процесната /заявената/ имуществена отговорност /за налагане на процесната санкция – конфискация/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

Частните жалби и на двете страни /депозирани първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК/ са неоснователни: срещу определенията на

Процесните /спорните/ адвокатски хонорари са изчислени /от една страна/ на база на общата цена на иска /доколкото се явяват присъдени при условията и на чл. 78, ал. 3 от ГПК, и на чл. 78, ал. 4 от ГПК - при своевременно заявено искане по втория законов текст/ като /от друга страна/ е приложена и „санкцията“ по чл. 78, ал. 5 от ГПК /при отчитане на: цената на иска; фактическата и правна сложност на процесния правен спор; вида, естеството и обема на осъщественото представителство – правно и фактическо; актуалната практика на СЕС и тази на ВКС, които позволяват – адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/.

В този смисъл /предвид изложеното/: в случая не е налице основание - присъденият в полза на ответниците адвокатски хонорар нито да бъдат завишен, нито да бъде допълнително редуциран.

Основание за приложение на последицата по чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ в случая не е налице /в тази насока настоящият съдебен състав препраща изцяло към доводите на първоинстанционния съдия, изложени в спорното определение – при условията на чл. 272 от ГПК/.

Държавната такса е възложена в тежест на Комисията в съответствие с императивното /изрично/ правило на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ. Защитната теза на ищеца /в посочената насока/ се явява относима /от една страна/ към предходна /а не към актуалната/ законова редакция; същата теза /от друга страна/ на практика лишава от приложение цитираната изрична законова норма.

Предвид изложеното: въззивната жалба /и частните жалби/ следва да бъдат оставени без уважение /атакуваните решение и определения следва да бъдат – потвърдени/.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ответниците следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче се явява – основателно: заявените адвокатски възнаграждения следва да бъдат редуцирани до размера на сумата общо 2 000 лева /по 1 000 лева за всеки от ответниците/ предвид: от една страна – изброените по-горе критерии /относими към постановката по чл. 78, ал. 5 от ГПК/; предвид и /от друга страна/ обстоятелството, че пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание /по същество/ без провеждане на производство по събиране на допълнителни доказателства /освен това: поддържаната от ответниците пред САС защитна теза на практика преповтаря изцяло вече заявена такава в рамките на първоинстанционния процес/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 18.03.24г.по г.д. № 89/19г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби и на двете страни против определения на ОС - Благоевград от 14.05.24г. и от 16.08.24г. по г.д. № 89/19г. /постановени в рамките на производства по чл. 248 от ГПК/.

ОСЪЖДА КОНПИ да плати на С. П. Т. и на М. И. С. общо 2 000 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорари – за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4