Протокол № 2 от 13.01.2021, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№2 гр. Смолян , 11.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Любен Д. Хаджииванов

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов

Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205400600085 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателите Ант. Ст. К. и В. Ст. К. , чрез законният им представител Н. Ш., се явява лично и се представляват от адв. Д. – надлежно упълномощена.

Въззиваемият С. К. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Ст.

М. - редовно упълномощена отпреди.

За Окръжна прокуратура - Смолян, редовно призована, се явява прокурор Станчев.

Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.

Прокурор Ст.: Не намирам процесуални пречки да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

1

За Съда няма пречки за даване ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Докладва се делото с прочитане на Жалбата и Частната жалба.

Адв. Д.: Поддържаме Частната жалба и съответно Въззивната жалба.

Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,

В случая намирам Частната жалба на Частните обвинители срещу Определението по чл. 249, ал. 3 от НПК на Районния съд за недопустимо и като такова считам, че не следва да бъде разглеждано по същество. В конкретния случай с Частната жалба се атакува Определението на Съда, с което е приключено Разпоредителното заседание, при условие, че в Разпоредително заседание Частните обвинители по делото не са имали никакви възражения по въпросите разгледани по чл. 248 от Съда, и нещо повече, те са дали съгласие за преминаване на разглеждане на делото по особените правила, с което са преклудирали и възможността за обжалване на това определение. Още повече, в конкретния случай е изтекъл и срокът по чл. 249, ал. 3 от НПК за допускане на обжалване на атакуваното с Частната жалба определение. В този смисъл намирам Жалбата за недопустима и считам, че не следва да бъде разглеждана по същество.

По отношение на Жалбата срещу крайния акт - срещу Присъда № 4 от 17.11.2020 г. по НОХД № 130/20 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, в частта, с която не е наказан Подсъдимия, намирам същата за допустима. По отношение основателността на същата ще взема отношение по същество.

Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания. Намирам делото за изяснено от фактическа страна. В случай, че и останалите страни нямат искания в тази насока ще моля Съдът да даде ход по същество.

Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,

Считам, че и двете жалби са неоснователни, тъй като не са налице сочените в нито една от тях - нито в тази против Протоколното определение, нито против Присъдата, процесуални нарушения, нито пък е допуснато 2 нарушение от Районен съд – Чепеларе на прилагането на материалния закон.

Също няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.

Адв. Д.: Също нямаме доказателствени искания.

Страните нямат доказателствени искания и нови доказателства, затова следва да се приключи съдебното следствие, като се прочетат и приобщят към доказателствата по делото доказателствата по ДП № 9 от 11.05.2020 г. на РУП – Чепеларе, събраните по първоинстанционното НОХД № 130/20 г. доказателства, затова Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Прочита и приобщава посочените доказателства.

Приключва съдебното следствие.

Дава ход на съдебните прения.

Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии,

Ще Ви моля на първо място да приемете, че така депозираната Частна жалба срещу Определението по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е допустима. Не е вярно посоченото от представителя на Окръжна прокуратура, че Жалбата не е подадена в срок. Напротив! Подадена е именно в законоустановения срок за обжалване на Определението на Съда. В същия ден, в който се гледа Разпоредителното заседание, се премина и към разглеждане на делото по специалният ред, ето защо срокът е спазен.

На следващо място, не е вярно също така, че жалбата е недопустима, защото Частните обвинители не са направили възражение в Разпоредително заседание по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3. При поставен изричен въпрос на Съда, дали Частните обвинители заявяват становище, Частните обвинители заявиха, че предоставят на Съда по този въпрос, не са заявили, че нямат възражение, а в самото Разпоредително заседание двустранно са коментирани именно възраженията, именно оплаквания за недостатъците на Обвинителния акт, които те са обективирани в съдебния протокол. В този смисъл, аз считам, че Жалбата е допустима, като моля да приемете, че същата е и основателна, дотолкова доколкото внесеният Обвинителен акт действително има сериозни 3 недостатъци, и по-конкретно те са такива, които са съществени по смисъла и на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по НД № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, а именно в обстоятелствената част не са посочени всички факти, които в случая обуславят обективната страна на деянието, за което се повдига обвинението. По-конкретно, заявено е само в Обвинителният акт, че се повдига обвинение за неплатени издръжки за периода м. декември - м. април, а съответно неконкретизиран начален падеж – първият падеж на първата месечна вноска, което не е изпълнено задължението от Прокуратурата, и съответно за крайният период, краен падеж. Няма как да се прецени има или няма неизпълнение при положение че дори не е посочен падежа, в който всъщност Подсъдимият е следвало да изпълнява това си задължение, за което е осъден с Решение на Гражданския съд. По-нататък това дава отражение и върху конкретния размер на общо месечните вноски, която Подсъдимият дължи.

В този смисъл моля да приемете, че Частната жалба е основателна.

Моля Уважаемият съд да приеме, че Въззивната жалба срещу постановената Присъда, която е допустима, също се явява основателна. На първо място, следва да се отбележи, че процесуалните пропуски, които са допуснати в Обвинителния акт след това са довели до постановяване на Присъда, която страда от сериозни недостатъци именно поради тази причина, тъй като без да е посочен падеж отново Съдът приема, че са налице пет неплатени вноски, че те са именно в този размер, без да имаме начален и краен период на престъплението, което в случаят е продължавано престъпление. Значи за това продължавано престъпление следва да имаме начален и краен период, за който се твърди, че то е осъществявано. Такъв няма в Обвинителния акт.

И на следващо място, по-същественото може би по отношение на Присъдата, всъщност основно наше оплакване е относно това, че Съдът не наложи наказание на Подсъдимият, като прие, че е налице основание на същия да не бъде налагано основание, а именно по основание по чл. 183, ал. 3 от НК. Съдът прие, неоснователно, че Подсъдимият е заплатил всички суми, за които е бил задължен с Решението на Гражданския съд, а именно пет месечни вноски за двете деца в общ размер 1 500 лева. Но, Съдът наруши 4 материалния закона, като приема обосновано, че в случая от престъплението не са настъпили други вреди, защото за да бъдат приложен чл. 183, ал. 3, следва от така извършеното деяние да не са настъпили други вредни последици. В случая обаче, в следствие на извършеното престъпление имаме настъпили други вредни последици. На първо място, да, съгласна съм, има Решение на Върховния касационен съд, че относно съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК, в случая не е от значение дали са заплатени законните лихви. Действително на тази плоскост дали има деяние или няма деяние, не е решаващо дали са погасени задълженията за законна лихва.

Когато обаче преценяваме дали от деянието има настъпили други вредни последици, дължимостта на законната лихва за неплатените месечни издръжки, е именно такава вредна последица. Касае се за неизплатено обезщетение за забава, което по съществото си е вредна последица в пряка причинно-следствена връзка с извършеното деяние.

На следващо място, безспорно е установено от представената по делото Покана за доброволно изпълнение, че всъщност вследствие неплащането в срок на именно тези пет месечни вноски за двете деца, преди образуване на съдебното наказателно производство, е образувано изпълнително дело, като в хода на това изпълнително дело за Частните обвинители е възникнала необходимостта да заплащат и разноски по изпълнително дело за събиране на техни неплатени издръжки. Това са все вреди, които са настъпили вследствие на извършване на престъплението от страна на подсъдимия. Съдът е следвало да вземе предвид тези факти и обстоятелства и да приеме, че дори Подсъдимият да е изплатил издръжките, ако приемете, че Обвинителният акт няма недостатъци, то Подсъдимият не е обезщетил настъпилите други вредни последици, поради което няма основание да се приложи разпоредбата на чл.

183, ал. 3 от НК и съответно не е следвало Съда да не налага наказание на Подсъдимия.

Ето защо аз Ви моля да считате Въззивната жалба за основателна и съответно върнете делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално да измените постановената присъда, като наложите наказание на Подсъдимия.

Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,

5

По отношение на Частната жалба вече взех отношение и считам същата за недопустима, но с оглед навежданите в днешно съдебно заседание от представителя на Частните обвинители твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на Разпоредителното заседание, налагащо връщане на делото на Съда и на Прокурора. В случая искам да изясня, че Подсъдимият е предаден на Съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – неплащане на издръжка. Интересното в случаят е, че Подсъдимият не прави възражение да не му е ясно обвинението от внесения Обвинителен акт и евентуално да е допуснато същественото процесуално нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1, да не става ясно за какъв период е обвинен. В случая не мога да споделя доводите на представителя на Частните обвинители, че обвинението е неясно, още повече, че самия Подсъдим ясно е заявил в самото производство и е разбрал в какво е обвинен, заявил го е пред Съда, и в точен размер е възстановил и месечните вноски, за които е бил предаден на съд с Обвинителен акт на Района прокуратура - Чепеларе. В случая обвинението е 4 месечни вноски м. декември 2019 г. до м. април 2020 г. Четири месечни вноски по 300 лева са 1 500 лева, а това, че не е посочен конкретния период от датата на падежа - за м. декември до м. април, в случая би довело само и единствено до евентуално затрудняване и реализиране на следващата наказателна отговорност на Подсъдимия, при евентуално продължаване на неплащането на издръжката оттук нататък, за да се определи точно за кой период е осъден и да отговаря оттук нататък. В този смисъл не споделям доводите на представителя на Частните обвинители за допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо връщането на производството на Съда.

Във Въззивната жалба са навеждани доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон от страна на Частните обвинители, аргументирано най-вече със същите доводи. За допускане на материалните нарушения се твърди, че не е ясно за кой месец и за какъв период е бил осъден подсъдимият в хода на производството, оттам и неправилно определени дължими издръжки по Присъдата. Като цяло намирам изложеното във Въззивната жалба, без да искам да засягам някой, като неразбиране на престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК и в последствие по ал. 3. Отдавна съдебната практика е наложила, че предмет на това престъпление е гарантиране на минималната жизнено-необходима издръжка 6 на децата, които се нуждаят от нея и неизпълнението от страна на задълженото лице да я даде. В този смисъл богата е съдебната практика, че на наказателно преследване в случая подлежат единствено неплатениет месечни вноски, без да се интересуваме от допълнителните разходи – лихви, пропуснати ползи и т.н. Това нееднократно Върховният съд го е подчертал в решенията си. В случая Подсъдимият е бил предаден за 5 месечни вноски, по 150 лева за двете деца, по 300 лева месечно, общо 1 500 лева, който в хода на същото съдебно производство е заплатил това задължение, с което намирам, че е изпълнил и особените изисквания на чл. 183, ал. 3, водеща до отпадане на наказуемостта в конкретния случай, и в този смисъл на мога да споделя доводите на представителя на Частното обвинение, че са липсвали предпоставките за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК по отношение на Подсъдимия. Напротив! В тази насока Чепеларският районен съд е изложил подробни мотиви защо не приема доводите на представителя на Частното обвинение, които са били изтъквани и пред Районния съд. В случая споделям изцяло тези доводи, като искам да подчертая, че правилно Районният съд не е приел за настъпили вредни последици, лихвите, които се дължат, разноските които се дължат по образуване на изпълнително производство във връзка с неплатените издръжки и т.н. Тези разходи, действително материални вреди за Частните обвинители подлежат на обезщетение по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и затова не веднъж Върховния съд е имал възможност да се произнесе по това. Вреди в наказателните производства, само на теория, отдавна е приел, че това са както материалните, така и нематериалните. В случая обаче сме изправени не пред вреди, а пред вредни последици, казва законодателят, и отново Върховният касационен съд не веднъж се е произнасял по този въпрос, приемайки, че вредните последици трябва да засяга пряко лицето, на което се дължи издръжката и те трябва да са от характер да е пропуснал нещо в личен план - да не е имал достъп до образование, храна, облекло, елементарни човешки нужди. В конкретния случай такива доказателства пред Районния съд не са били представяни. Дори нещо повече, не е било твърдяно такова нещо. Единствените вредни последици, извлечени от представителя на Частните обвинители се извежда от материалните такива, настъпили в следствие на неплатени лихви и разноски по образуване на изпълнително производство, които считам, че не са относими към престъплението по чл. 183.

Разпечатката съдържа 53 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/261189a2-a8de-449d-b8b1-d9c28da47365