Решение № 225 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261200500258 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е обраувано по въззивна жалба с вх.№ 15316/18.6.2025 година, подадена от адв. Р. Б., пълномощник на П. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б. против Решение № 334/24.4.2025 година, постановено по гр.дело № 1398/2024 година по описа на Районен съд Благоевград.

В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В указания двуседмичен срок, е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с които се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е обосновано и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна.

1

Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е недопустимо като постановено при неучастието на задължителен другар на страната на ответника и следва да се обезсили и делото върне за ново разглеждане при следните аргументи:

Пред районния съд е бил предявен от П. Б. Д. против В. Ж. Г. установителен иск за нищожност на сделка, с искане да бъде постановено решение да се признае по отношение на ответника В. Ж. Г., за нищожна поради противоречие с „добрите нрави“ и неравностойността на насрещната престация, сключената сделка за покупко продажба на недвижим имот от 16.02.2023г., обективирана в Нотариален акт №20, том I, рег.№547, дело №18 от 2023г. на нотариус Д.С..

В хода на съдебното дирене, в проведено съдебно заседание на 3.2.2025 година, за което е изготвен протокол рег. № 239/10.2.2025 година, процесуалния представител на ищеца е заявил искане за изменение на иска, чрез насочването му срещу втори ответник – съпругата на ответника В. Г. с твърдение, че към датата на сделката – 16.2.2023 година, В. Г. е бил в брак с Г. П. Г.. Това искане е отхвърлено от районния съд с аргументи, че съпругата на ответника В. Г. не е страна по договора за покупко – продажба на недвижим имот, и относно придобитите вещни права от съпрузите по време на брака в хода на исковото производство същите не са задължителни, а необходими другари по искове за собственост цитирайки Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 година по Тълкувателно дело № 3/2016 година на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

Установено е в хода на съдебното дирене от анализа на събраните доказателства, че между П. Д. и В. Г. е сключена сделка по покупко – продажба на недвижим имот на 16.2.2023 година, обективирана в Нотариален акт №20, том I, рег.№547, дело №18 от 2023г. на нотариус Д.С..

Пак от събраните пред районния съд доказателства се установява, че към датата на сключване на сделката В. Г. е бил в граждански брак с Г. П. Г., считано от 13.10.2007 година, за което и е представил декларация пред Нотариуса, приложена в нотариалното дело, приобщено към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд.

Вярно е, посоченото от районния съд в протоколното му определение от 3.2.2025 година, че съобразно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 година по Тълкувателно дело № 3/2016 година на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС съпрузите не са задължителни другари, като по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. С това решение се даде разрешение относно въпроса допустимо ли е съпругът, който не е страна по сделката за придобиване на вещни права да не участва в съдебното производство по предявен иск за собственост.

Разглеждания казус обаче не касае иск за собственост. Заявената установителна искова претенция е облигационна такава и касае действителността на сделката, сключена от П. Д. и В. Г., докато последния е бил в брак. Вярно е, че със същата сделка се придобиват вещни права – правото на собственост на продадения апартамент, но действителността на сделката касае правата на съпруга на купувача, доколкото действителната сделка създава права и за него.

По аргумент от Тълкувателно решение № 7/2020 от 13.01.2023 година, постановено по тълк.дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора се следва и извода, че и съпругата, която въпреки, че не е страна по договора придобива права от него е задължителен другар в производството по спора за нищожност на сделката.

В мотивите на цитираното тълкувателно решение № 7/2020 е прието, че се следва 2 конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Евентуалното уважаване на иска за нищожност би довело до невъзникване на породените от него права на страните, т. е. би се отразило на техния патримониум, като за настъпването на тази последица от решението е без значение дали страната е била конституирана и е участвала в производството или не.

Тази самостоятелност на произтеклите от договора материални права на страните, наред с обстоятелството, че същите са страни по оспорваното правоотношение, налага участието им като страни в производството по предявения от третото лице иск за нищожност на договора.

Защитата на материалните права се осъществява чрез защитата по иска за нищожност и запазването на правната връзка, от която произтичат тези права. Ищецът по този иск не може да предяви иска си само по отношение на една от страните по договора, като избира коя да е тя, тъй като така се създава възможност да бъде избрана страна, която няма голям интерес от запазване на договора, или пък също както и ищеца желае отпадане на неговите последици. В последния случай другата страна по договора може да се окаже обвързана от съдебно решение за прогласяване на нищожността на договора и отпадането на неговите последици, постановено в симулативен процес. При тези мотиви съпругата купувача по договора, която не е страна в процеса без да е участвала в исковото производство по предявения иск за нищожност на сделката, от която е придобила права в режим на семейно – имуществена общност е задължителен другар по предявения срещу съпруга, сключил сделката иск за нищожност.

При задължителното необходимо другарство въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от първостепенния съд с конституирането на задължително необходимия другар, което би обезпечило равенството между страните по договора в процеса, което произтича от чл. 9 ГПК. В конкретния случай предметът на иска е идентичен по отношение на ответниците, което, заедно със съществуващата между тях и оспорвана от ищеца договорна връзка, не дава основание за различно третиране на един от тях, ако не е участвал в производството пред първата инстанция. Такова третиране би нарушило правата на този ответник при положение, че разполага със същите права за защита, каквото има и участвалият в първоинстанционното производство ответник. В конкретния случай, идентичността на предмета на делото по отношение на двамата ответници и това, че те са участници в оспорваното материално правоотношение, обосновава задължително необходимо другарство между тях.

Съобразно съдебната практика – така и Определение № 4075 от 15.09.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1102/2025 г., както и в Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС, е прието, че договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Прието е, че:“ По аргумент на по-силното основание, всички страни по един договор са задължителни необходими другари в производство по иск за обявяване на неговата нищожност, предявен от една от страните. /в т. см. решение № 641 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 282/2024 г., IV г. о. / Такъв е и настоящият случай. За разлика от факултативното необходимо другарство, при което съдът няма задължение да следи за конституирането на всички другари, при задължителното необходимо другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. За него съдът следи служебно. Следва да се посочи, че този вид необходимо другарство е предвиден за всички 3 пороци, водещи до нищожност на договора, вкл. и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Действително неучаствалата в исковото производство за прогласяване на нищожността на договора страна може да търси защита на правата си по реда на чл. 304 ГПК, но същата не би гарантирала пълното реализиране на тези права. В тази връзка следва да се посочи, че защитата по реда на чл. 304 ГПК е предвидена като изключение, а не като правило при нарушено право на участие на необходимия другар в производството.

Другарството в гражданския процес е участието на повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника. То е допустимо, когато исковете имат за предмет общи права или задължения или когато те произтичат от общ юридически факт /едно и също основание/ - чл.

215 ГПК. При необходимото другарство другарите са участници в едно и също материално правоотношение, а това изисква и еднакво решаване на делата им. Когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора както и на всички приобритатели на материалното рпаво от сделката, в това число и съпругата на купувача по сделката. Именно поради това и съпруга е задължителен другар и следва да участва в производството пред първата инстанция.

След като в производството по гр.дело № 1398/2024 година по описа на Районен съд Благоевград не е взела участие съпругата на ответника В. Г. – Г. Г. първата инстанция е постановила недопустимо решение по спора и въззивният съд следва да го обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от първостепенния съд. /в т. см. тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС/ за конституиране на съпругата като ответник и разглеждане на спора с нейно участие.