Решение № 471 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 512/2026
- Вид
- Решение № 471
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32 · Закон за собствеността
- чл.37 · Закон за собствеността
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл.10 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.25 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
- чл.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 471 гр. Бургас, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500512 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от „Дорослава строй“ООД,представлявано от управителя Тодор Евгениев Георгиев против съдебно решение № 277 от 06.02.2026г.,постановено по гр.д.№4729/2025г.по описа на БРС,с което съдът е ОСЪДИЛ „ДОРОСЛАВА СТРОЙ“ ООД, ЕИК 200795209, да заплати на Етажна собственост в сграда „Гардения Палас“, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 78, представлявана от управителя Димитър Петков Димитров, следните суми:
4413,50 евро (четири хиляди четиристотин и 5 тринадесет евро и петдесет евроцента), представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., дължими от дружеството в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, ведно със законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба на 30.06.2025 г. до окончателното й изплащане; 565,99 евро (петстотин шестдесет и пет евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г. върху главницата за 2022 г. за такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“; 403,87 евро (четиристотин и три евро и осемдесет и седем евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2023г. до 30.06.2025 г. върху главницата за 2023г. за такса за управление 1 и поддръжка на общите части на ЕС и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“;
202,98 евро (двеста и два евро и деветдесет и осем евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. върху главницата за 2024 г. за такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“; 1275,81 евро (хиляда двеста седемдесет и пет евро и осемдесет и един евроцента), представляваща разноски по делото
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна-Етажната собственост в сграда „Гардения палас“ ,находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Поморие, ***, представлявана от управителя Димитър Петков Димитров,която е подала писмен отговор в законоустановения срок.
С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно,като се иска отмяната му от въззивния съд и постановяване на съдебно решение,с което искът да бъде отхвърлен. Като неправилни са оспорени изводите на БРС,че превес има начинът,по който сградата е въведена в експлоатация,а не начинът,по който се ползва на практика,който според представените по делото доказателства е апартаментен туристически комплекс,регистриран в
Националния туристически регистър като хотел с категория три звезди,но тези доказателства не са анализирани от районния съд. Направен е анализ на Разрешение за строеж №144 от 11.12.2009г.издадено от община Поморие,който според въззивното дружество подкрепя тезата,че „жилищна сграда за сезонно ползване“ не означава жилищна сграда по смисъла на ЗУТ,предназначена за постоянно обитаване,а представлява специфична категория застрояване,характерна за ваканционни и туристически комплекси.
Сезонното предназначение,както и множеството включени в проекта обслужващи обекти-ресторант, спа център, фитнес,търговски площи,помещения за персонал,басейн и гаражи свидетелстват,че сградата е проектирана и одобрена като много функционален комплекс от туристически тип,ориентиран към временно пребиваване и обслужване на посетители,а не като стандартна жилищна кооперация с предназначение „жилищно строителство“. Счита,че регистрацията и категоризацията по ЗТ потвърждават,че комплексът функционира не като жилищна сграда,а като хотелски обект,в който са налице рецепция,обслужващи зони и др.и всички изискуеми елементи за предоставяне на туристически услуги.Направен е анализ на доказателствата,който според въззивника подкрепя това негово твърдение и счита,че следва да се приложи легалната дефиниция на §1 т.3 от ДР на ЗУЕС и разрешението,дадено в съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК- Решение 122 от 011.2019г.по т.д.№1830/2018г.на ВКС,първо т.о.,съгласно което режимът на управление на ЗУЕС не се прилага,ако сградата представлява апартаментен хотел или туристически комплекс,тъй като в тези случаи не се касае за жилищна сграда в режим на етажна собственост,а за обект с търговско и туристическо предназначение,стопанисван чрез централизирано управление и предоставящ услуги на гости и посетители.Изложени са подробни доводи в подкрепа на становището на 2 въззивника,че ако обектите в апартаментен хотел се експлоатират като хотелски апартаменти,комплексът следва да се третира като туристически обект по ЗТ,а не като етажна собственост по ЗУЕС.Посочва,че от протоколите от ОС на ЕС е видно,че има един мажоритарен собственик на хотелската сграда- „Спортелит“ ЕАД,който привидно зад решенията на ОСЕС се опитва да се обогати неоснователно за сметка на ответника,тъй като това дружество взема привидни решения на ОС на ЕС,с които задължава ответника да плаща суми без основание.Счита,че решенията,които се вземат нямат правна и законово обоснована стойност,т.е.те са нищожни поради привидността им.Формално създават внушение,че са решения на ОС на ЕС,което обаче не кореспондира с предназначението на сградата,тъй като тя не е жилищна,а ЗУЕС урежда отношения само за жилищни сгради.Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд,с което искът да бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.
С отговора на въззивната жалба същата е оспорена като неоснователна,като се сочи,че твърденията на въззивника са неоснователни.
Посочва,че в мотивите на съдебното решение съдът е обосновал подробно извода си ,че сградата не е хотел,поради което са приложими правилата на ЗУЕС относно управлението на общите части и исковата претенция не е недопустима. Изрично в разрешението за строеж е посочено,че се касае за жилищна сграда ,а твърденията на въззивника,че сградите за сезонно ползване не са жилищни сгради по смисъла на
ЗУТ намира за голословни.Представените от ответника доказателства досежно регистрацията на сградата по ЗТ касаят само част от обектите в нея,а от удостоверението за въвеждане в експлоатация е видно,че се касае за жилищна сграда с девет входа и много на брой самостоятелни обекти,които са собственост на различни физически и юридически лица.Голяма част от собствениците живеят целогодишно в сградата,а управителят на Етажната собственост не може да ограничи отделните собственици да отдават обектите си под наем. Намира цитираната във въззивната жалба съдебна практика за неотносима към процесния случай.Счита,че правилно БРС не е споделил доводите на ответника,че сградата е хотел,тъй като тези доводи са опровергани от представените по делото доказателства,неоспорени от ответната страна – разрешение за строеж,удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация,а от приетата Справка от имотния регистър е установено,че в сградата има повече от три самостоятелни обекта собственост на различни лица,което опровергава твърденията на въззивника,че имотите не са прехвърлени на множество собственици.Намира за несъстоятелни доводите за нищожност на решенията на ОС на ЕС,доколкото те произтичат от разпоредбата на чл.11 от ЗУЕС. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не изпращат представители. С писмени молби поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба,нямат доказателствени искания,претендират разноски.
3
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
По делото е установено безспорно,че въззивното дружество е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, с адрес на самостоятелния обект гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов“, бл. Ж, вх. Ж, ет.3, ап. Ж11, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 104,03 кв.м., с прилежащи части 16,71 кв.м. идеални части от общите части на секцията и склад Ж11 с площ 5,10 кв.м. и 0,23 кв.м. идеални части от общите части на секцията.
Съдът е установил,че с разрешение за строеж № 144/11.12.2009 г., издадено от главен архитект на Община Поморие е разрешено на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД да построи жилищна сграда със сезонно ползване с КОО, ЗОХ, СПА-център, фризьорски салон, фитнес, магазин, автомивка, гаражи и басейн в УПИ III-5157 в кв. 249 по плана на гр. Поморие. За сградата на 04.07.2014 г. е издадено удостоверение № 80 за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейни в УПИ III-5157 в кв. 249 по плана на гр. Поморие (поземлен имот *** по КК). БРС е приел като доказателство по делото площообразуване на „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, магазини, подземен паркинга и басейн, състояща се от сектори „А“, „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Е“, „Ж“, „З“ и „И““. В регистъра на обектите с обществено предназначение под № 0210008720/29.08.2022 г. са вписани апартаменти за гости Гардения Бийч Палас – 25 апартамента по 2 легла – капацитет 50 легла на юридическото лице „Балнеохотел Поморие“ АД.Съдът е установил също така,че туристически обект „Гардения Палас“ с адрес гр. Поморие, ул. Проф.
Стоянов, № 78, е категоризиран от Министерство на туризма като Апартаментен туристически комплекс с категория три звезди, като за него има издадено удостоверение за утвърдена категоризация от 2022 г.Община Поморие е издала удостоверение за регистрация на апартаменти за гости (Ж6, Ж7, Ж9, Ж 10, Ж11) на фирма „ДОРОСЛАВА СТРОЙ“ ООД.
БРС е приел като доказателство по делото протокол от проведено на 28.04.2022 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, магазин, подземен паркинг и басейн, наречена апартаментен комплекс „Гардения Палас“, находящ се в поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ***, ул.
„Професор Стоянов“, местност Малкото езеро (за краткост ЕС). Установил е,че по т.2 от дневния ред е прието решение за избор на управител, касиер и контрольор на комплекса,а по т.3 от дневния ред е обсъден доклад на 4 управляващото дружество за извършените разноски по поддръжка на общите части на сградата от 28.04.2017 г. до 28.04.2022 г . Прието е решение за определяне на размера на паричните вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, като сумата е определена в размер на 2040 лв. с ДДС за едноспален апартамент, 2640 лв. с ДДС за двуспален апартамент, 3240 лв. с ДДС за триспален апартамент, 4500 лв. с ДДС за четириспален апартамент, за паркомясто 180 лв. с ДДС, за магазин 900 лв. с ДДС, както и за ресторанта 2820 лв. с ДДС. Посочените такси са дължими на годишна база, а падежът им е определен до 30 юни всяка година. Прието е решение за сключване на договор за управление и поддръжка с „Балнеохотел Поморие“ ЕАД от управителя на ЕС. По т.5 от дневния ред е прието решение размерът на годишните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде едно евро на квадратен метър от площта на всеки самостоятелен обект, като те са дължими до 30 юни всяка година. Установено е,че решенията по точки от 3 до 7 от това общо събрание са били атакувани пред РС Поморие, пред който е образувано гр. дело № 440/2022 г. по описа на този съд. С решение по това дело атакуваните решения на ОС на ЕС са отменени, но с решение № 738 от 21.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 875/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, решението на РС– Поморие е обезсилено.
Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26114f36-97df-43ae-9be8-20b63c5e774c