Решение № 110 от 13.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пазарджик, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900011 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ **, чрез адв. Я. С. от **, със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ ***, срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сума в размер н а 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и имуществени вреди в общ размер от 3 407.22 лв., от които претърпяна загуба в размер общо на 2 732.28 лева - разходи за метална плака за счупената бедрена кост (1 390 лв.), за лекарства и медикаменти (281.88 лв.), за потребителска такса за болничния престой (34.80 лв.), за такса за ЛКК (4 лв.), както и за балнеолечение и рехабилитация (1 021.60 лв.), както и пропусната полза в размер на 674.94 лева - представляваща неполучено трудово възнаграждение, изчислено като разлика между изплатеното от Националния осигурителен институт (НОИ) обезщетение за временна неработоспособност за периода 27.05.2021 г. до 03.10.2021 г. включително и дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период от работодателя О. П., ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното плащане на сумите, като всички вреди са настъпили от ПТП от 27.05.2021 г. по вина на водача И. Й. Г., ЕГН **********, управлявала л. а. ***, рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

1

Предявените искове, уточнени с молба вх. № 1104 от 02.02.2023 г., се основават на следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 27.05.2021 г., около 13:21 часа, в гр. П., в посока от бул. „Б.“ към ул. „Ц. Ш.“, на кръстовището с ул. „Е. Й.“, И. Й. Г., ЕГН **********, при управление на л. а. ***, рег. № ***, блъска ищцата, пресичаща по това време на пешеходна пътека тип М8.1, като й причинява счупване на горния край на тибията (голям пищял) и кръвонасядания по тялото и главата. Веднага била транспортирана от Спешна помощ в МБАЛ П.

АД, където на следващия ден й е извършена операция с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, като лечението в болницата продължило до 04.06.2021 г. Впоследствие било предписано домашно лечение. Общо възстановяването продължило над шест месеца, от които първите четири пострадалата била на постелен лежим. Същата провела и процедури по рехабилитация в санаториум в гр. В.. През цялото време ищцата чувствала силни болки, които не са отшумяли и до днес. Твърди, че движенията на крака й са силно ограничени, както и че металните импланти от костите все още не са отстранени. За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от Пътна полиция при ОДМВР - П.. Било образувано досъдебно производство № *** г. на РУ - П., а впоследствие и НОХД № **** г. по описа на РС - П., по което с определение (има се предвид споразумение) от 08.12.2021 г. И. Г. била пр изната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Подробно се излагат претърпените в резултат на увреждането неимуществени вреди, които ищцата определя на 50 000 лева, както и имуществени вреди, от които претърпяна загуба в размер на 2 732.28 лева, представляващи сбор от разходи за метална плака за счупената бедрена кост (1 390 лв.), лекарства и медикаменти (281.88 лв.), потребителска такса за болничния престой (34.80 лв.), такса за лекарска комисия - ЛКК (4 лв.), както и за балнеолечение и рехабилитация (1 021.60 лв.), както и пропусната полза в размер на 674.94 лева, представляваща неполучено трудово възнаграждение от работодателя на ищцата О. П., изчислено като разлика между изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода 27.05.2021 г. до 03.10.2021 г. и дължимото нетно трудово възнаграждение. Излага се, че на 30.05.2022 г. ищцата предявила пред ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач И. Г. претенция за заплащане на обезщетение вследствие на инцидента, като тримесечният срок за произнасяне е изтекъл безрезултатно. Моли за уважаване на исковете с 2 присъждане на направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт З. Т. е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа се, че процесният инцидент представлява трудова злополука, за вредите от която работодателят на ищцата й е заплатил обезщетение, поради което ответникът не дължи повторното им обезщетяване. Оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП, като се излагат аргументи, че протоколът от наказателното дело пред съда не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма и приноса на пострадалата за настъпване на вредите. Аргументира се нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди се, че ищцата е пресичала на червен сигнал на светофарната уредба и без да се огледа. Излага се, че приносът на ищцата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е в размер на 50 %.

Същата, освен това внезапно е изскочила пред лекия автомобил ***, преминавайки пред спрели автомобили, които са ограничавали видимостта за водача Г.. Сочи, че пострадалата не се е огледала преди да пресече и по тоз и начин тя не е проявила необходимата предпазливост, с което сама е създала предпоставки за ПТП. Произшествието е било предотвратимо от ищцата.

Навеждат се доводи, че липсва причинно-следствена връзка между инцидента и неимуществените вреди, които се сочат. За болката ищцата е приемала обезболяващи, вътрешната инфекция с оток е с неуточнена давност и за него водачът не следва да отговаря. Излага се, че ищцата не получава цялото си трудово възнаграждение, тъй като същото се намалява с данък общо доход и вноски за осигуровки около 17 % от възнаграждението за болничен, пенсия и безработица. А и няма доказателства, че пострадала е щяла да работи при същите условия в периода, в който е била в болничен. Оспорва се фактура от 31.08.2021 г., с която се претендират разноски за храна, тъй като тези разноски за храна, ищцата щеше да направи дори и да не беше пострадала.

Относно разходите по протокол за извършена профилактика и рехабилитация № **** г. и фактура от 17.02.2021 г., издадени дълго време след инцидента, обичайно НОИ поема голяма част от разходите за балнеолечение и същите не са дължими от ответника. Цитира се практика на СЕС с коментар на чешкия и италианския КЗ. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви, като се аргументира, че застрахователят изпада в забава след като бъде уведомен за ПТП и бъдат представени всички изискуеми документи. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не е отказал плащане на обезщетение.

Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

3

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Излага се, че не е регистрирана трудово злополука по реда на чл.

57 от КСО. Уточнява се, че пешеходната пътека не е регулирана от светофар.

Излага се, че цитираната практака на СЕС е неотносима. Излага и допълнителни съображения.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържа направените възражения.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявяват като самостоятелни искове по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 30.05.2022 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна.

Доводът на ответника, че не е отказал плащане на обезщетение не може да се приравни на определено обезщетение или на изплатено такова. Исковата молба е подадена на 17.01.2023 г., поради което исковете са допустими.

Производството е частично прекратено поради оттегляне на иска за пропусната полза за разликата над 674.94 лева до първоначално претендираните 1 068.45 лева в открито съдебно заседание от 09.06.2023 г.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че между ответното дружество и делинквента И. Й. Г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от 27.05.2021 г., както и че ищецът е провел описаната в чл. 498 , ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го 4 е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 30.05.2022 г., респ. няма плащане в тримесечния срок от негова страна.

По делото е приложено като писмено доказателство НОХД № *** г. на РС - П., видно от което с протоколно определение от 08.12.2021 г. И. Й. Г., родена на *** г., се пр изнава за виновна в това, че на 27.05.2021 г. в гр. П., на кръстовището, образувано между бул. „Б.“ и ул. „Е. Й.“, при управление на л. а. ***, рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП („Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“) и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“), вследствие на което по непредпазливост е причинила на А. Г. А. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, вследствие на счупване на горния край на тибията /голям пищял/, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят И. Й. С. дава показания, че е управлявала процесния автомобил ***, с който на 27.05.2021 г. е ударила ищцата пред О.та на пешеходната пътека. Твърди, че не я е видяла, въпреки че не е имало препятствия, които да й ограничават видимостта. Пешеходецът изскочил пред колата. След като я забелязала, веднага натиснала спирачките, но въпреки това я ударила. Пострадалата била единствен пешеходец.

Свидетелят Й. И. Л. дава показания, че знае за инцидента. Видяла ищцата два дни след инцидента. Твърди, че понеже ищцата е алергична към много медикаменти, била податлИ. само към два леки аналгетика, поради което болките били нечовешки. Денонощно А. била будна вследствие на непоносимата болка. Свидетелят поддържа, че ежедневно се виждал с ищцата, дори 2-3 нощи е пренощувал у дома на пострадалата, за да се грижи за нея. Основно обаче майка й и сестра й на ищцата помагали при възстановяването. Излага, че познава ищцата като много спокоен и уравновесен човек, общителна, много инициативна и решителна личност. ***.

След травмата станала **********

Свидетелят В. И. А., майка на ищцата, дава показания, че живее в едно 5 домакинство заедно с ищцата и ***. Твърди, че след инцидента животът и на трите се променил драстично. Споделя, че дъщеря й е била майстор на спорта по ***. От това, което е била като човек, не е останало нищо. Превърнала се в друг човек. Детенцето й пораснало за дни. Твърди, че първите дни е била неотлъчно до дъщеря си в болницата. След това се прибрала вкъщи и заварила *** си да чете Библията. До момента ищцата не е спирала да ходи по рехабилитации, санаториуми, иглотерапии само и само да се оправи, но резултат никакъв. Останала инвалид за цял живот. Шест пъти я снимали, докато разберат къде е счупеното място. Поддържа, че понеже дъщеря й е алергична към много болкоуспокояващи, болките били постоянни. След инцидента дъщеря й била много раздразнителна. За всяко нещо избухвала.