Решение № 83 от 08.11.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Чепеларе, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20245450100256 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. В. Ч., ЕГН ********** с адрес гр.****, ж.к. ****, бл.****, вх.**** ет.****, ап.**** действаща чрез процесуалния й представител адв. В. Р., срещу „ПАМПОРОВО“ АД, ЕИК 830166943, със седалище и адрес на управление гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, представлявано от М. Б., иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за търпени физически и психически болки и страдания от „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, както и „увреждане на медупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, причинени вследствие на трудова злополука, настъпила на **** г., около 15.00 часа, в к.к. ***, Община - ***, пред хотел „****“, ведно със законната лихва, считано от **** г. до окончателното им изплащане.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава предявения иск се свеждат до следното: Твърди, че с трудов договор №****/**** год. била назначена на работа в ответното дружество на длъжността „****“ с месторабота „****“ – ресторант „****“. На **** год. била на работа, първа смяна и след приключването й заедно с други колеги тръгнали да се прибират към хотел „****“, където били настанени, като до там били превозени със служебен автобус. Около 15,00 часа, след като автобуса пристигнал на паркинга пред хотел „****“, ищцата слязла от него и направила няколко крачки, след което поради заснежения и заледен паркинг, който не бил обработен с пясък или друг материал, се подхлъзнала и паднала по гръб. Още при ставането си, ищцата усетила силни болки в областта на таза, както и изтръпване, а вечерта взела някои обезболяващи, които до известна 1 степен облекчили болките. На следващия ден отишла на работа и изработила работната си смяна, а вечерта отишла в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, където била прегледана и й била извършена лицева рентгенография на таз. Установено било, че имала множество счупвания на лумбосаралната част на гръбначния стълб и таза, закрито. Предложено й било да бъде хоспитализирана в травматологичното отделение, но тя отказала. Издаден бил болничен лист № Е20232930715 от 23.01.2024 г. и амбулаторен лист № 154/23.01.2024 год. с основна диагноза - „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, като била предписана съответната терапия. Въпреки това болките продължили, както и изключително трудното предвижване, поради което ищцата многократно посещавала личния си лекар и травматолог.

Основната диагноза при извършените прегледи и издадените въз основа на това амбулаторни листове е „счуване на гръбначния стълб в поясната област“, както и „увреждане на медупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, констатирано след направена Електромиография. Предписани били съответни лечения, като била насочена за физиотерапия, извършена в Специализирана болница за рехабилитация „Родопи“ в гр.Рудозем от 03.04.2024 год. до 10.04.2024 год.

За периода от 23.01.2024 год. до 10.06.2024 год. ищцата била в болнични, за което са издадени съответните болнични листове, а на 12.06.2024 год. трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено.

Твърди, че въпреки предприетото лечение и извършената рехабилитация, състоянието й не се е подобрило, като и към момента продължавала да изпитва силни болки и изтръпване в областта а таза, трудно се предвижва, налагало й се да позлва чужда помощ за извършването на елементарни нужди. Преживените страдания рефлектирали негативно върху отношенията и контактите с приятели и близки, както и върху възможността да води пълноценен социален живот, настъпили са и нарушения в съня. Ищцата не можела да започне работа, тъй като работа й винаги е била свързана със „****“, което от своя страна й създава непрекъснат стрес и страх от липсата на средства, необходими за нормалното й съществуване и преживяване.

С Разпореждане № 5104-20-15 от 31.01.204 г. на ТП на НОИ-Смолян, на основание чл.55, ал.2 КСО злополуката с постр.Т. Ч. на **** г. е приета като трудова такава.

Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди вследствие на настъпилата трудова злополука на **** г. с ищцата и настъпилите от това телесни увреждания.

През месеците след злополуката, търпените от ищцата болки и страдания не са престанали, като прогресират в по-силни и дълготрайни, а към датата на подаване на исковата молба те са причина за непрекъснато понижаващото се качество на живот и извършване на медицински и рехабилитационни процедури с надежда за възстановяване увредения гръбначен стълб в поясната област.

Излагат се твърдения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на чл.200 от КТ, с което обосновава правния 2 си интерес от предявяване на иска и моли същият да бъде уважен.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. И. Д., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва процесната злополука да е трудова, тъй като приложеното към исковата молба Разпореждане № 5104-20-15 от 31.01.2024 г. на НОИ - ТП - Смолян, не е влязло в сила. Оспорва злополуката да е настъпила по начина и на мястото, както са посочени в исковата молба. Оспорват се и твърденията за здравословното състояние на ищцата, за интензивността на претърпените болки и страдания, както и че същите са прогресирали в по-силни и краткотрайни. Липсват доказателства за твърденията, че в тази връзка се понижавало качеството на живот на пострадалата, както и предполагаеми и недоказани прогнози за трайно увреждане, при което болките и страданията ще продължат.

Твърденията за предполагаема прогноза представляват вероятности за бъдещето и не могат да се квалифицират като неимуществени вреди.

В случай, че искът за неимуществени вреди бъде приет за основателен, следва да се има предвид, че са налице предпоставките на чл. 201. ал. 2, КТ, поради което обезщетението следва да се намали. От една страна работодателят няма никаква вина за настъпване на трудовата злополука, а от друга ищцата е допринесла за нея, тъй като е допуснала груба небрежност, по см. на чл. 201, ал. 2, КТ, която съгласно трайната съдебна практика, е налице когато пострадалият не е положил и най-елементарното старание, внимание и грижа за собствената си безопасност /цитират се решения на ВКС/.

Датата на настъпване на трудовата злополука е **** г. Сочи се, че по това време на годината, в разгара на зимния сезон и при ясното съзнание за рисковете от подхлъзване на заледена повърхност, ищцата била обута с обувки, чието предназначение за използване е през сухо и топло време. По този начин, дори процесния инцидент да се е случил по начина, посочен в исковата молба, пострадалата не е положила и най-елементарна грижа за собствената си безопасност, което, съгласно трайната съдебна практика, се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл. 200, ал. 2 от КТ. Съгласно съдебната практика, превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, а в случая действията на ищеца са единствената причина за настъпването на трудовата злополука.

В тази връзка счита, че претендираното обезщетение е прекомерно, не кореспондира с действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и с установената съдебна практика. Същото следва да бъде намалено и съобразно самоучастието на ищеца.

На следащо място, се прави възражение за намаляване на обезщетението на основание чл.200, ал.3 от КТ, като в случай че бъдат уважени предявените искове и бъде присъдено обезщетение на ищцата за вреди, претърпени в резултат на процесната трудова злополука, на основание чл. 200, ал. 3 от КТ, същото да бъде намалено с полученото от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 23.01.2024 г. до 10.06.2024 г.

3

Оспорва като неоснователен и предявения акцесорен иск за заплащане на лихви с аргументи за неоснователнист на главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, тъй като не се доказва процесната злополука да е трудова и да е настъпила по начина и на мястото, както са посочени в исковата молба.

В случай, че по делото бъде доказано, че процесната злополука е трудова и е настъпила по начина и на мястото, както са посочени в исковата молба, на основание чл.

201, ал. 2 от КТ, моли, да се отхвърлят предявените искове при отчитане на 100% самоучастие от страна на ищцата.

В случай, че не бъде отхвърлен изцяло иска по чл. 200 от КТ и бъде уважен частично същия, моли, да се отчете изключително завишения размер на паричната претенция на ищцата спрямо съдебната практика при подобни искове и да бъде намалена, включително и при отчитане на определен от съда процент нейно самоучастие на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, като същевременно бъде отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД съразмерно с отхвърлената част от главния иск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.Р., като се поддържа исковата претенция. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от представителя на ответника.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Д., който оспорва исковата претенция и претендира отхвърлянето на предявените искове. Алтернативно е поискано съдът да редуцира значително претендираното обезщетение от ищцата.

Претендира разноски по делото съобразно представения списък

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2024 год. между Т. Ч. и „ПАМПОРОВО“ АД е сключен трудов договор със срок на изпитване. Ищцата се задължила да полага труд като **** в предприятието на ответника с място на работа ресторант „****“.

На **** год. ищцата изпълнявала трудовите си задължения, а след приключване на работната смяна се качила в служебен микробус, управляван от св.С., който транспортирал персонала до хотел „****“ в к.к.****. Когато микробусът спрял на паркинга пред хотел „****“ ищцата слязла от превозното средство, а зад нея се движила св.К.. След няколко крачки Ч. се подхлъзнала и паднала назад. Веднага след това се изправила и продължила, като заявила на св.А.К., че изпитва болки в кръста.

Ищцата Ч. и св.К. се прибрали в стаята на хотел ****, където били настанени, като изпитваните от Ч. болки в областта на кръста продължили. По-късно вечерта двете жени отишли до хотел ****, където вечеряли. На другия ден Ч. се явила на работа, но отново се оплаквала от болки в кръста. След приключване на работа Ч. се прибрала в гр.**** и на следващия ден посетила Спешно отделение към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, където и 4 била оказана лекарска помощ и е извършена рентгенография.

На 23.01.2024 год. е издаден амбулаторен лист, в който е отразено, че преди два дни пациентката е паднала и от тогава е с болки в областта на гръбначния стълб. В амбулаторния лист е отразено, че са налице данни за фрактура на страничен израстък на Л2 с обективно състояние „Палпаторна болезненост в лумбален отдел на гръбначен стълб. Движения в ограничен обем“. В периода от 23.01.2024 год. до 10.06.2024 год. ищцата ползвала отпуск по болест, като на 12.06.2024 год. трудовото правоотношение било прекратено.

На 25.01.2024 год. ответното дружество декларирало възникнала трудова злополука с Т. Ч.. В подадената декларация е посочено, че при прибиране от работа и движение по заснежен и заледен терен е последвало подхлъзване на работника, като е получено нараняване на гръбначния стълб. Декларацията е подписана от законния представител на ответното дружество и от св.К. и св.С..

С Разпореждане от 31.01.2024 год., издадено на основание чл. 60 ал.1 от КСО, злополуката е призната за трудова, като постановеният индивидуален административен акт не е обжалван по предвидения административен и съдебен ред. В разпореждането е посочено, че Ч. е с временна неработоспособност поради получена фрактура на страничен израстък на Л2 на гръбначния стълб в поясната област.