Решение № 12502 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12502 гр. С., 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110134752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Ю. Ц. Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 827,96 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането; 138,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г.; 1,52 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането; 0,37 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.

Ищецът твърди, че за периода о т 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., община „Т.“, ул. „Б.“ № 9, магазин № 2 с абонатен № 361885 , поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Твърди, че до ответника е изпратена покана за заплащане на исковите суми от 17.10.2022 г., но същите не са били заплатени.

Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявените искове. Поддържа, че няма данни правото на строеж на сградата, в която се намира процесният магазин, да е било упражнено по начина, посочен в представения от ищеца нотариален акт за учредяване на право на строеж. Оспорва, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД с твърдения, че ответникът не е ползвал евентуално доставена до имота топлинна енергия и то за стопански нужди, съответно не се е обогатил неоснователно. Евентуално сочи, че се касае за непоискана доставка на топлинна енергия. Оспорва и дължимостта на сума за дялово разпределение на топлинна енергия с доводи, че не ищецът е извършвал тази услуга, съответно не той се е обеднил със стойността на същата. Оспорва получаването на покана за заплащане на главниците, с оглед поставянето му в забава. Прави възражение и за погасяване на част от сумите по давност, с доводи, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Те х е м сървисис“ ЕООД, конституирано по делото с определение № 42602/28.11.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 4 8 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу Ю. Ц. Ч.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на обедняването си че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност, както и че е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума; факта на обогатяването на ответника - че същият е ползвал тази енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия и услугата дялово разпределение са ползвани от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

2

По възражението за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ответника е да докаже изтичане на законоустановения давностен срок, а в тежест на ищеца - наличие на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ , „Потребител на енергия или природен газ за стопанкси нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови/стопански нужди.

Спорно е обстоятелството дали ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове с оглед качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, за което не е сключен изричен писмен договор, през исковия период, доставяна до процесния имот - магазин № 2, находящ се в гр. С., общ. Т., ул. „Б.“ № 9, с абонатен № 361885, по отношение на което съдът приема следното:

По делото е приет Нотариален акт за учредяване право на строеж № 38, том LXXXII, 3 дело № 16302/1995 г., видно от който на 07.09.1995 г. Л.И.М., лично и като пълномощник на Ю. Ц. Ч. и на съпругата му М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. - лично и като пълномощник на З.Д.Д. и М.Б.Т., Н.Б.Т. и всички като съсобственици на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., ж. к. „И.В.“, ул. „Б.“, цялото с площ от 1136 кв. м., представляващо парцел II-214, 215, 216 от квартал 37 по плана на гр. С., ж. к. „И.В.“, при съседи на мястото по скица: север - парцел III-217 и парцел I - за жилищно строителство и клубове, изток и юг - парцел I - за жилищно строителство и клубове, запад - ул. „Б.“ (бул.

„Ц.П.“) при посочени квоти, от които за Ю. Ц. Ч. и съпругата му М.Ч. - ¼ идеална част в СИО, са учредили на „И.К.“ АД, чрез неговия представител И.Х.И. правото на строеж за изграждането на пететажна жилищна сграда в гореописаното дворно място, с мазета и подземни гаражи в сутерена, магазини и офиси на партера, жилищни етажи и мезонети в терасовидния и мансардния етаж, съгласно архитектурен проект, утвърден от УАГ на СГО на 01.06.1995 г., с обща разгърната застроена площ от 4100,44 кв. м., от която общата разгърната жилищна площ е 2852,72 кв. м., а общата разгърната нежилищна площ е 1247,72 лв., като съсобствениците Ю. Ц. Ч., М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. са си запазили за себе си и взаимно са си учредили правото на строеж за изграждането на посочените в точка втора обекти, а останалите съсобственици са учредили безвъзмездно на Ю. Ц. Ч., М.Ч., И.М.М., М.И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. правото на строеж за изграждането на изброените в пункт втори обекти в гореописаната сграда, като учреденото право на строеж от собствениците Л.И.М., Н.Б.Т. и М.Б.Т. се отстъпва на „И.К.“ АД.

Предвидено е, че срещу учреденото право на строеж на дружеството, същото се задължава да построи и предаде в завършен вид в срок до 24 месеца, считано от 30.11.1995 г. подробно описани за всеки от съсобствениците обекти, като в т. А са посочени обектите за Ю. Ц. Ч. и М.Ч. - апартамент № 17, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 132,23 кв. м, заедно с мазе № 13, находящо се в сутерена на сградата с площ 4,21 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; апартамент № 20, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 80,74 кв. м, заедно с мазе № 7, находящо се в сутерена на сградата с площ 3,19 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; магазин № 2 на партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ 47,60 кв. м., при съседи: североизток - двор, югоизток магазин № 1 и офис № 1, югозапад - магазин № 3, северозапад - двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; магазин № 3 на партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ 15,31 кв. м., при съседи: североизток магазин № 2, югозапад - стълбище, северозапад - двор, югоизток - магазин № 2, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; магазин № 4 на партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ 23,31 кв. м., при съседи: североизток - вход на сградата, югоизток - магазин № 5 и входно фоайе на сградата, югозапад - магазин № 5, северозапад - двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

По делото е прието Удостоверение от Столична община, Район „Т.“ изх. № 94-И00046 от 30.09.1999 г., от което се установява, че за новопостроената жилищна сграда в 4 парцел II-214, 215, 216 кв. 37, местност И.В. по плана на гр. С., ще се създаде нов административен адрес ул. „Б.“ № 9, попадащ в секция 30. Сградата е приета с Акт № 16 от 02.08.1999 г. и е издадено Разрешение за ползване № 249/03.08.1999 г.