Решение № 1683 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100501926 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1926/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. С. Д. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №19240 от 22.11.2023 г постановено по гр.д.

№26189/2023 г на СРС , 173 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Д. дължи разликата над 1675,38 лева до 1804,12 лв /или 128,74 лева/ цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№31 в гр.София ул.******* аб.№******* , ведно със законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането; и разликата над 261,69 лева до 288,83 лева /или 27,14 лева/ лихва за забава върху посочената главница от 15.09.2020 г до 13.10.2022 г ; за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №32971 от 16.11.2022 г по ч.гр.д. №59073/22 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 71,59 лева разноски в заповедното производство и 279,73 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.

Процесни са 2/3 от вземанията за посочените периоди. Неправилно след като исковете са предявени в по-нисък размер СРС счита , че трябва да уважи същите изцяло . Трябва да се съобрази изтеклата погасителна давност и диспозитивното начало . За периода 05.2019 г – 08.2019 г исковете са погасени по давност и трябва да се отхвърлят , а ищецът не е променил 1 периода , за който предявява вземанията си .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Д.” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.12.2023 г, поради което въззивната жалба от 12.12.2023 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на 2/3 от процесния топлофициран имот .

Според СРС за процесния период за имота се дължи главница за топлинна енергия в размер на 3092,77 лева , от които погасени по давност за периода м.05.2019 г – м.09.2019 г са 146,33 лева т.е. дължими за целия имот са 2946,44 лева . Ответникът дължи 2/3 от тази сума или 1964,29 лева , но доколкото искът е предявен за по-малка сума от 1804,12 лева искът трябва да се уважи за 1804,12 лева .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Исковата молба е предявена с твърдения , че ответникът М. Д. дължи 7/12 от задължения по заповедта за изпълнение т.е. по отношение на главницата сумата от 1804,12 лева . Правилно СРС е приел , че принципно не са погасени по давност 2946,44 лева от задълженията за имота , поради което – при приетия от СРС и неоспорен във въззивната жалба вариант на наследяване на имота - М. Д. дължи 2/3 от тях или 1964,29 лева . Законосъобразно искът за главница е уважен за сумата от 1804,12 лева , която претендирана сума е по-малка от доказания размер от 1964,29 лева . Съответно изцяло доказан е и иска за лихви за забава .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .

Делото следва да се върне на СРС за преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива му по отношение на датата , от която се дължи законна лихва върху главницата за дялово разпределение , посочена като 13.10.2023 г , докато всъщност заявлението за 2 издаване на заповед за изпълнение е подадено на 31.10.2022 г . Тази част от решението на СРС не е обжалвана пред настоящия съд .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19240 от 22.11.2023 г постановено по гр.д.№26189/2023 г на СРС , 173 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че М. С. Д. ЕГН ********** от гр. София дължи разликата над 1675,38 лева до 1804,12 лв /или 128,74 лева/ цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№31 в гр.София ул.******* аб.№******* , ведно със законната лихва от 31.10.2022 г до изплащане на вземането; и разликата над 261,69 лева до 288,83 лева /или 27,14 лева/ лихва за забава върху посочената главница от 15.09.2020 г до 13.10.2022 г ; за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №32971 от 16.11.2022 г по ч.гр.д. №59073/22 г. на СРС ; както и М. С. Д. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 71,59 лева разноски в заповедното производство и 279,73 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА М. С. Д. ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

ВРЪЩА делото на СРС за преценка на основания за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му по отношение на датата , от която се дължи законна лихва върху главницата за дялово разпределение , съобразно мотивите на настоящото решение .

Решението е постановено при участието на “Д.” ЕООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3