Решение № 260053 от 10.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 10.01.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл. с. ДИМИТРИНКА

КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Мариана

Ружина, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 13778 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №

21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД, „Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г. и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., М.Р.П., П.Н.И., П.Л.П., А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“

ЕООД, „Е.“ ЕООД, Д.Д.Р., Н.Б.С., В.Д.Р. срещу И.Л.Д., за осъждането й да заплати сумата от 9197,23 лв., съставляваща сумата, която ответницата си е спестила за смека на ищците за необходими и полезни разноски и услуги, в т. ч. за текуща издръжка, поддръжка и обслужване, ремонтни дейности, извършени на територията на общите части на жилищен комплекс с наименование „М.В.В.“, находящи се в землището на с.

Панчарево, Столична община, район Панчарево, обл. София /столица/, м. Детски град /с предишно наименование „Дупките“/, за периода от м. 07.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковете в съда – 03.11.2018 г. до окончателното заплащане на глвницата, или да заплати на всеки един от ищците сумата от по 459,86 лв., съставляваща средната сума, с която всеки един от тях е обеднял през процесния период, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.

С определение № 20243756/04.11.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на

СРС, 25 състав, е оставена без разглеждане молбата от И.Л.Д. за изменение на решение №

21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на ответника.

Подадена е въззивна жалба от „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД, Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г. и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., М.Р.П., П.Н.И., П.Л.П., А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. –

07“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, Д.Д.Р., Н.Б.С. и В.Д.Р., срещу решение № 21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав. Твърдят, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърдят, че от една страна съдът е приел, че процесният жилищен комплекс „М.В.В.“, с. Панчарево, е от затворен тип, респ. с ограничен или контролиран достъп, че на територията му има части, територии и съоръжения за общо ползване по необходимост, които също така следва да бъдат поддържани по необходимост, както и че в комплекса има създадена организация за обслужване и предоставяне на услуги на ползвателите, обитателите и/или собственициге на самостоятелни обекти в комплекса /КПП и свързаните с него комплексни услуги – портиерски, опазване на имущество, териториален обход, поддръжка и рехабилитация на общите части – вътрешен път и алеи, мрежи на техническата инфраструктура – В и К, електро – и телефонни инсталации, зелени площи за общо ползване, басейн, детска площадка, почистване, сметосъбиране и сметоизвозване, улично LED – осветление, разходи за персонал и др./, че на база прогнозни разходи от предходни периоди ежегодно се формира и съставя бюджет, който се събира основно от паричните вноски от страна на собствениците и се разходва за обслужването и функционирането на комплекса, че ответницата И.Д. е собственик на самостоятелен обект – редова къща – на територията на комплекса, че ответницата е обитавала и ползвала имота си, находящ се на територията на комплекса, през целия процесен период, поради което следва да участва в общите разходи за управлението, поддръжката и издръжката на комплекса, а от друга страна е приел, че исковете на ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид обстоятелството, че не е доказано кои ищци с точно каква сума е обеднял. Поддържат, че в конкретния случай обогатяването на ответницата е функция от обедняването на ищците, тъй като по делото е доказано по безспорен начин, че ответницата е потребявала услугите и ползите, за които ищците са създали организация и са плащали стойността им. Твърдят, че доколкото институтът на неоснователното обогатяване е създаден да регулира липсата на друг вид правоотношение между субектите /в случая – липсата на договорно правоотношение между страните, при което лицето – собственик на недвижим имот в затворен комплекс следва да участва в общите разходи, необходими за управлението, поддръжката и издръжката му на база договор с инвеститор или по споразумение с останалите собственици, ползватели и обитатели/, то доказването в процеса следва да бъде концетрирано върху това какви задължения би имала ответницата в случай, че беше сключила договор за управление, поддържка и издръжка на затворения комплекс. Поддържат, че по делото са събрани безспорни доказателства, че управлението, издръжката и поддръжката на такъв род комплекси /затворени/ винаги предполага събиране и разходване на бюджет. Посочват, че първоинстанционният съд изрично е обсъдил събраните доказателства, касаещи необходимостта от такъв бюджет, и конкретния му размер, както и различните методи, разпространени в практиката на затворените комплекси, посочени в допълнителното заключение на СОЕ, за разпределение на разходите между собствениците на индивидуални обекти в комплекса, респ. съответната припадаща се на ответницата част от разходите.

Твърдят, че от основното и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява и размера на разходваните средства за управление, поддръжка и издръжка на затворения комплекс „М.В.В.“, с. Панчарево, за процесния период /01.07.2014 г. – 31.12.2016 г./ - 406 874,38 лв., както и че са събрани средства в размер на 395 475,90 лв., като част от тази сума е събрана от регулярните вноски на ищците, събрани на основание Рамково споразумение от 15.01.2014 г., както и че в касата на комплекса са постъпили и други приходи в размер на 66 847,04 лв. Поддържат, че по делото е доказано по безспорен начин, че ответницата се е обогатила за сметка на общата каса на ищците със сумата, която си е спестила за припадащите й се разходи като собственик на самостоятелен обект и ползвател на услуги в затворения комплекс, които услуги са били свързани с издръжката, управлението и поддръжката му.

Твърдят, че дори и да се приемат мотивите на първоинстанционния съд, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството кой от ищците с колко точно е обеднял, за да му бъде присъдена същата сума, то предвид функционалната връзка между обогатяването без основание и обедняването като юридически факти, респ. че обогатяването предполага винаги обедняване като необходима предпоставка, то очевидно е, че обедняването на ищците е било фкат, който не е надхвърлял размера на обогатяването. Ето защо, считат, че неправилно първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон /чл. 162 ГПК/ е отхвърлил исковете поради недоказване на конкретния размер на обедняването на всеки от ищците. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че част от ищците не са материалноправно легитимирани да предявят иск, тъй като не са доказали, че са собственици на индивидуален обект/имот на територията на комплекса, други – че е налице съсобственост, но плащането е извършено от съсобственик, който не е ищец, трети – че не са доказали СИО, а четвърти – че плащанията от тяхно име или за техен имот са извършени от други ищци или трети лице без да е доказано конкретното правоотношение между фактическия платец и задълженото лице /собственк на къщата, за която е платено. Поддържат, че не подлежат на доказване извън заявеното в исковата молба вътрешните отношения между фактическия платец и задълженото лице като собственик на конкретен индивидуален имот в границите на комплекса. Твърдят, че това е така, тъй като плащането е било за конкретен имот, като дали е имало основание за плащането, както и какви са били мотивите на фактическия платец /дарствени или е действал по мандатно правоотношение със собственика или като гестор/ са ирелевантни. Поддържат, че в подкрепа на горния извод е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според която отчетността е водена по къщи, а не по партида на лицето, което плаща. Считат, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в случаите на доказана съсобственост и плащане от страна само на единия съсобственик, същият не може да претендира плащането на дела и на другия съсобственик, съобразно квотата му в съсобствеността, тъй като това действие представлява действие на обикновено управление. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд приема, че при предявен иск от двамата съсобственици М.Г. и Ц.Б., и данни за плащания, направени само от М.Г., то Ц.Б. няма право на иск. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд приема, че Ж.З. няма право на иск, тъй като не е доказано дали към 2005 г., когато е придобита къщата от М.З., дали той е бил женен за нея, и дали плащането на суми за поддръжка на комплекса е за задоволяване на нуждите на семейството.

Посочват, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не е доказано дали къщите на „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД и „Е.“ ЕООД са част от комплекса, как са присъединени и дружествата на кои конкретни къщи са собственици. Това е така, тъй като посочените обстоятелства не са били спорни по делото, а от друга страна от основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че лицата – собственици на т. нар. нови къщи с № 12, 14, 15 и 16, са внасяли дължимите вноски в комплекса, респ. за управлението, поддръжката и издръжката му. Твърдят, че решението е неправилно и поради това, че с отговора на исковата молба ищцата изрично признава „задължението си да заплаща съответната част от разходите, свързани с ограничен кръг от услуги, които тя реално продължава да ползва“, както и че ползва: вътрешният път, по който стига до къщата си, осветлението, поддръжката и снегопочистването на същия, както и услугата по вдигане на бариерата на комплекса, която за нея е абсолютно ненужна предвид съвременните възможности за контролиран автоматичен достъп, но която се налага да ползва поради установения от останалите собственици ред за достъп. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендират разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна – И.Л.Д. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че доколкото „М.В.В.“ не съставлява жилищен комплекс от затворен тип, неприложими са, както установените в ЗУЕС ред за управление и поддръжка на общите за комлекса части /т. нар. хоризонтална етажна собственост/, така и правилата, относими към управлението на сградите в режим на вертикална етажна собственост. Твърди, че неприложимостта на ЗУЕС в случая не отменя правото на собствениците да установят на договорен принцип правила за управление и поддръжка на комплекса. Счита, че обстоятелството, че около 50 % от собственицте в процесния комплекс са постигнали подобни договорки, не я обвързва. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство са установени следните обстоятелства, които изключват основателността на исковете по чл. 59 ЗЗД: част от ищците не са правили вноски в бюджета на комплекса, от което следва, че няма как да са обеднели от плащането на такива вноски; друга част от ищците не са доказали, че притежават имоти, представляващи част от процесния комплекс; част от ищците са правили вноски в размер, определен преди началото на процесния период. Твърди, че не е доказано увеличение на вноските на ищците в резултат на неплащането им от ответницата. Претендира разноски.