Решение № 327 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР КОСТОВ като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600795 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXXIII.

Образувано е по искане на осъдения Ю. К. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 8497/2021 г. по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда № 32 от 06.02.2023 г., потвърдена с решение № 280/08.04.2025 г. по ВНОХД № 3815/2023 г. на Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на присъдата и решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Изложени са съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уредени в чл. 13, чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 от НПК и задължителната съдебна практика, във връзка със спазване на принципа на непосредственост при събиране и проверка на доказателствения материал, обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и формиране на вътрешното убеждение за разкрИ.е на обективната истина, които са довели до необосновани от доказателствата изводи и постановяване на посочените актове в разрез съответно с разпоредбите на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК и чл.339, ал.2 от НПК. Според защитата, събраните доказателства са били неправилно възприети от инстанциите по същество и е била придадена предварителна доказателствена сила на някои от тях в нарушение на чл.14, ал.2 от НПК. Твърди се, че избирателно са били кредитирани свидетелски показания, обслужващи обвинителната теза и стоящи в противоречие с 1 останалия доказателствен материал, без да бъдат обсъдени възраженията за липса на връзка на осъдения с автомобила, в който са били открити наркотичните вещества – предмет на престъплението. Изтъква се, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е уважил доказателствените искания на защитата за приемане на снимки, от които се установявали интимните отношения на свидетелката Л. С. с осъдения, а въззивният съд неправилно е дискредитирал показанията на свидетеля Г. П., поставени в основата на тезата за подхвърляне на инкриминираните вещества от посочената свидетелка, и не е провел повторен разпит на същата или на очна ставка между нея и П., с което се отклонили от задълженията си по чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК и нарушили правото на защита и на справедлив съдебен процес на осъдения.

Поддържа се още, че е налице нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно осъждане на Ю. С. по обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е следвало да бъде оправдан.

Наведени са аргументи за недоказаност на изискуеми обективни признаци от състава на вмененото на лицето престъпление като време, място, авторство и осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като наркотичните вещества били открити в автомобил, който не бил собственост на осъдения и до който достъп имали и други лица, а върху намерените в него опаковки не били установени негови пръстови отпечатъци. В подкрепа на изложеното се посочва, че по експертен път е установена липса на наркозависимост на С., а при извършения обиск в жилището му не били намерени наркотични вещества.

Изразено е недоволство и от размера на наложеното наказание.

Ангажирани са доводи за прекомерна тежест поради налагането му на невинно лице, изминалия дълъг период от време и несъобразяване с това, че С. се грижел за семейството си, включително и за болния си баща. Посочва се, че неправилно били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства опаковането на амфетамина на малки дози именно с цел разпространение и наличието на предходно осъждане. Твърди се, че случаят е маловажен.

В заключение, на основание чл.422, ал.1, т.5 във вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, се прави искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 8497/2021г. на Софийски районен съд, като се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по прилагане на закона. В условията на евентуалност се иска постановяване на оправдателна присъда в рамките на установените фактически положения или намаляване на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява становище за липса на основания за възобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете съдебни инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован извод за доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство.

Обръща внимание на това, че въззивният съд е кредитирал показанията на 2 свидетеля П., но аргументирано е мотивирал съображенията си за липса на разколебаване на обвинителната теза.

Защитникът на осъдения С. – адв. Т. поддържа изцяло депозираното искане по посочените в него съображения. Излага отново тезата за подхвърляне на наркотичните вещества в управлявания от С. автомобил, основаваща се на показанията на свидетеля П.. Счита, че доказателствата по делото са противоречиви и обвинението срещу С. е опровергано, тъй като не е установено по несъмнен начин осъществяването на изпълнителното деяние „държане“ от него. Твърди, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила, като не е провел съдебно следствие за проверка на посочената версия. Намира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като почива на предположения, а наложеното наказание е твърде тежко.

Адв. В., също упълномощен от осъдения, споделя изтъкнатите аргументи и отбелязва, че С. е оказал съдействие при извършения обиск на управлявания от него автомобил. Допълва, че самият той не употребявал наркотични вещества и в жилището му не били открити такива. Пледира искането да бъде уважено.

Осъденият Ю. С. изразява съгласие със становищата на защитниците си.

Твърди, че наркотичните вещества са били разпръснати по този начин с цел да бъде набеден. В последната си дума моли наказателното производство пред Софийски районен съд да бъде възобновено.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С присъда № 32 от 06.02.2023 г., постановена по НОХД № 8497/2021г., Софийски районен съд, НО, 6 състав е признал Ю. К. С. за виновен в това, че на 04.03.2019 г., около 15.20 часа, в гр.София, ж.к.“Дружба“, пред блок № 510, в паркиран лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.№ ***, собственост на К. Г. С., без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества, както следва: обект № 1 – 0,84 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 25,20 лв., обект № 2 – 0,93 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 27,90 лв., обект № 3 – 0,62 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,60 лв., обект № 4 – 0,61 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,30 лв.,

3 обект № 5 – 0,38 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 11,40 лв., обект № 6 – 0,30 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 9,00 лв., обект № 7 – 0,69 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 20,70 лв., обект № 8 – 0,70 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 21,00 лв., обект № 9 – 0,38 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 11,40 лв., обект № 10 – 0,63 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 18,90 лв., обект № 11 – 0,54 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,20 лв., обект № 12 – 0,42 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 12,60 лв., обект № 13 – 0,54 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,20 лв., обект № 14 – 0,55 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,7 % тегло, на стойност 16,50 лв., с общо нетно тегло 8,13 грама, на обща стойност 243,90лв., като амфетаминът е високорисково наркотично вещество, под контрол съгласно ЗКНВП и е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното със споразумение от 17.01.2019 г. по НОХД № 14290/2017 г. на Софийски районен съд, НО, 147 състав наказание десет месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.

С посочената присъда на основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства – първоначални опаковки на обектите и наркотично вещество – амфетамин 8,13 грама, на съхранение в ЦМУ, съгласно приемателно-предавателен протокол № 74582/26.10.2020г., като същите следва да бъдат унищожени.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Ю. К. С. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати разноски по делото в общ размер на 1056,54 лв., от които 576,54 лв. по сметката на СДВР и 4

480,00 лв. по сметката на Софийски районен съд.

Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим).

С решение № 280/08.04.2025 г. по ВНОХД № 3815/2023 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основния по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.