Решение № 542 от 15.10.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Враца, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 6659/04.09.2024г., подадена от Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л." с ЕИК ***, гр. Враца, чрез пълномощник адв. Ц. С., вписан в АК гр. Враца, против решение № 438/05.07.2024г. по гр.д. № 1548/2023г. на Районен съд – Враца в частите, с които е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Община Враца, Булстат ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** в гр. Враца, община Враца, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР от 13.01.2023 г., с адрес на имота: ***, в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 81,50 кв.м по КК и 95,00 кв.м. съгласно акта за частна общинска собственост, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта:

***, ***, на основание изтекла придобивна давност; осъден е да заплати на Община Враца следните суми: на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата 40,45 лева - дължими наемни вноски за периода от 11.09.2020 г. до 01.07.2022 г. по Договор за наем № 93125/11.10.1993 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата 1 на депозиране на исковата молба - 04.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията; на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 570 лева - обезщетение за ползване на недвижимия имот след изтичане на срока на Договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. и въпреки противопоставянето от наемодателя за периода от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията; на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 3 049,50 лева - обезщетение за ползване на недвижимия имот след изтичане на срока на Договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. и въпреки противопоставянето от наемодателя за периода от 19.09.2022 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 952,71 лева, представляваща разноски в производството.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, че предявеният от него иск е основателен и изцяло доказан, а насрещните искове на Община Враца са изцяло неоснователни и недоказани в уважените размери. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно PC - Враца е приел, че за времето от 10.04.1997 г. до 30.06.2022 г. страните са били обвързани от сключения между тях договор за наем, по силата на който ищецът е бил единствено държател на имота, а не негов владелец, поради което няма как да е изтекла давността - нито кратката, нито дългата 10-годишна давност. Посочва, че от разпита на свидетелите и от представените от него документи е доказано, че в негова полза е изтекла придобивната давност за процесния имот, че с влязло в законна сила решение № 190/09.02.2007г. по гр.д. 1346/2006 г. по описа на PC – Враца е отхвърлен като неоснователен предявеният от Община Враца против него иск за признаване за установено, че Общината е собственик на недвижимия имот и за осъждането му да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота, както и че за времето от влизането в сила на това решение Общината не е предприела никакви действия до 24.04.2023 г., когато имотът е иззет от него след влизането в сила на Решение № 2802/16.03.2023 г. по адм. дело № 321/2023 г. по описа на ВАС. Счита, че в случая следва да се съобрази и отмяната на мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Изтъква, че Общината не е доказала на какво основание е придобила процесния имот, поради което следва да се приеме, че е съставила акта на основание чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция, т.е. поради това, че имота няма друг собственик. Счита, че посоченото в АЧОС основание не е вярно, поради което е оборена доказателствената му сила и тъй като имота не е общински, за него не действа забраната за придобиване по давност и не е спряло течението на придобивната давност. Твърди, че незаконосъобразното отхвърляне на предявения установителен иск за собственост е довело и до незаконосъобразното уважаване на предявените насрещни искове срещу него от Община Враца. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно PC - Враца 2 е счел, че е ирелевантно за наличието на давност у коя от страните е причината за несключването на приватизационният договор, както и че е неправилен и незаконосъобразен извода на съда, че щом влезлият в сила административен акт на органа по чл. 3 ЗППД06П /отм./, определящ купувача, не е основание за начало на добросъвестно владение, на още по-малко основание такова е решението за приемане на предложението на лицето по чл.

35 ЗППД06П /отм./, с което фактически се слага началото на процедурата по приватизация. Посочва, че като последица от разрешаването на ползването на стоежа е разрешено ползване с акт № 63/23.12.1997 г. като собствеността е отразена на ЕТ "Р. Л.", което обстоятелство доказва по обективен и субективен признак владението като факт. Изтъква, че от деня на вземането на решението на ОбС Враца за продажба на имота от държател на имота е станал негов владелец и е започнал да владее същия като свой, на правно основание, годно да го направи собственик. Твърди, че АЧОС № 300 е съставен 4 години след решението за приватизация, че същия няма правопораждащо действие, тъй като не създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално право следва да се разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС.

Поддържа, че в съставения АЧОС не е посочено нито фактическо, нито правно основание за придобиване на собствеността от общината, поради което същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на Общината. Посочва, че PC - Враца в обжалваното решение не се е съобразил с въведените от закона ограничения в специалната уредба за отдаване под наем на имоти общинска собственост, с което незаконосъобразно е признал възможността Община Враца да заобикаля закона след изтичането на предвидения в тях срок на действие чрез превръщането им в такива за неопределен срок в хипотезата на чл.236, ал.1 ГПК. Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части решението на PC – Враца и да се произнесе по съществото на спора като уважи предявения от него установителен иск за собственост на основание изтекла придобивна давност в негова полза и отхвърли предявените против него насрещни искове на Общината, както и да му присъди направените разноски по производството и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Община Враца , чрез пълномощник гл. юрк. Г. С., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение на Районен съд, гр. Враца за допустимо, валидно и правилно. Твърди, че сградата на ***, в която се намира самостоятелният обект, предмет на делото, е построена върху държавна земя, като предназначеното за обществени нужди помещение обществен клуб (ОФ клуб) е било държавна собственост, което по силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (обн.

1999 г.) е преминало в собственост на Община Враца, която от своя страна го е отдала под наем чрез Договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. на ЕТ „И. Л.“ праводател на ЕТ „Р. Л.“. Поддържа, че наемателят-ищец винаги е бил 3 държател на наетото помещение, което се потвърждава и от събраните гласни доказателства, от които също се установява, че ищецът ЕТ „Р. Л.“ никога не е заявявал собственически права върху обекта. По-нататък в отговора въззиваемата страна описва подробно хронологично отношенията между страните във връзка с процесното помещение, като прави извод, че ищецът ЕТ „Р. Л.“ от момента на сключване на договора за наем до настоящия момент винаги е бил държател на имота, като същият не е успял да установи при условията на пълно и главно доказване, че е владял имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобие в рамките на повече от 10 години. Посочва, че държането на имота от ищеца и неговия праводател не може да доведе до придобиване на последния по давност и поради забраната на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, поради което не е изтекъл изискуемият се по чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок за придобиване. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на РС-Враца, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л." с ЕИК ***, гр. Враца, с която против Община Враца, Булстат *** е предявен положителен установителен иск за установяване, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Враца, община Враца, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР от 13.01.2023 г., с адрес на имота: ***, в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 81,50 кв.м, при съседи: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта:

***, ***, на основание изтекла придобивна давност, считано от 10.04.1997 г.

В исковата молба и в уточнителните такива се твърди, че на 11.10.1993 г. между кмета на Община Враца и ЕТ „И. Л.“, чиито правоприемник е ищецът 4

ЕТ „Р. Л.“, е сключен договор за наем на подблоково пространство в ***, на адрес: ***, за срок от 5 години. Уговорено е, че месечният наем е за сметка на довършителните работи в обекта по ПСД. Поддържа се, че на основание чл.

35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП /отм./ и Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг и конкурс от лица по чл. 35 ЗППДОбП Врачанският общински съвет е приел предложението на ЕТ „И. Л.“ № П-94-И-5/11.11.1994 г. и е взето Решение № 117/10.04.1997 г., обнародвано в ДВ, бр. 40/1997 г., да му продаде процесния имот. Посочва се, че продажбата не е довършена поради бездействието на общинската администрация, която следвало да изготви договор, но такъв не бил сключен. Счита се, че от деня на взимане на решението за откриване на процедура по приватизация на ОбС Враца ЕТ „И. Л.“ от държател е станал владелец на имота и е започнал да го владее като свой. Изтъква се, че решението на ОбС - Враца е правно основание, годно да направи ищеца собственик. В подкрепа на твърдението на ищеца за осъществявано владение се посочва и участието на Р. Л., в качеството му на инвеститор, на 16.12.1997 г. в комисия, назначена със заповед на Ръководителя на РИТСК - Враца, както и издаденото разрешение за ползване на строежа с акт № 63/23.12.1997 г., като собствеността е отразена на ЕТ „Р. Л.“. Твърди се също, че за времето от момента на решението за приватизация до момента на подаване на исковата молба ищецът владее имота като свой и извършва всички действия като собственик, постоянно и непрекъснато, владението му е несъмнено, спокойно и явно, не е било прекъсвано или смущавано и до момента. Ищецът счита, че е добросъвестен владелец, тъй като владее на правно основание, годно да го направи собственик - решението за приватизация на процесния имот.