Определение № 2897 от 01.10.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в в закрито заседание на първи октомври 2019г

Председател: ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

Членове: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА

ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1400 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 30523/25.04.2019 подадена от С.А.А. като Управител на ЕС с адрес *** против решението на ВРС-Хс-в № 1559/1`5.04.2019 по по гр.д.№ 9635/2018 в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявенят иск за осъждане на ответника ИЛИАН Н.И. да заплати сумата от 518,13лв, представляваща разход за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС от 22.11.2015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.

Счита решението на РС за незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителната му част.

Излага се оплакване, сочещо на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че при разпределянето на доказателствената тежест между страните, РС не бил дал надлежни указания за ищеца, че носи доказателствената тежест за установяването на твърдяните от него факти – за проведен ремонт на ОЧС въз основа на взетото решение на ОС, за което бил сключен договор за изработка на определена стойност; за това, че ремонтът бил реално извършен и че всички останали етажни собственици са заплатили дължимата от тях част; единствено ищецът не бил престирал претендираната сума, която съответства Според въззивника неправилно РС е приел, че вноските за ремонт следва да бъдат в размер на 10лв месечно, а не както е било прието с протокол от 4.04.2014г на управителя в размер на 24,61лв месечно съобразно притежаваните общи части. Съдът е изложил мотиви, че след като първоначално с протокол от 11.01.2011г

ОС на ЕС било приело, че всеки етажен собственик следва да заплаща по 10лв месечно, впоследствие управителят не можело да определя друг размер независимо, че бил упълномощен за това от ОС.

Вярно е, че ОС на ЕС е взело такова решение, но, от една страна, то било в нарушение на закона по отношение определяне на месечните вноски, тъй като са били определени поравно за всички етажни собственици-по 10лв, а не според изискването на ЗУЕС вноските да са съобразно притежаваните квоти в общите части. От друга страна с това си решение ОС е упълномощило управителя да определя тези вноски. В изпълнение на това със свое решение, обективирано в Протокол от 4.04.2014г в присъствието на контрольор и касиер, е решил вноските да се определят съобразно притежаваните дялове на етажните собственици в общите части-така, както повелява ЗУЕС. За целта била изготвена таблица за притежаваните проценти в общите части. По делото не се спори, че ответникът притежава 18,93% от ОЧС и затова неговото задължение възлиза на 24,61лв от общо 130лв за ЕС.

Не се споделя разбирането на ВРС, че ОС на ЕС не може да оправомощи управителя да определи размера на месечните вноски. Нормата на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС предвижда възможност ОС на ЕС да делегира свои права на управителя, като му възложи осъществяването на някои свои правомощия, а чл.23 ал.1 т.13 от ЗУЕС предвижда задължение на управителя да осъществява правомощията, възложени му от ОС на ЕС.

Неправилно ВРС е отхвърлил иска за заплащано из сумата 518,13лв представляваща частта, дължима от ответника /съответстваща на притежаваните от него ид.части/ от разхода за извършения ремонт на ОЧ на входа в размер на 2737,07лв.

По делото е установено, че с Протокол № 1/22.11.2015 ОС на ЕС е било взето решение за извършване на ремонт на ОЧ на входа, какъвто действително бил извършен и възлизал на 2737,07лв.

На 9.01.2018г на таблото във входа с Протокол било поставено съобщение за извършения ремонт, неговата стойност и била приложена таблица за разпределение на сумата между етажните собственици съобразно притежаваните от тях ид.части от ОЧС.

Никой от собствениците не бил оспорил нито извършването на ремонта, нито неговата стойност. Всички, с изключение на ответника, са заплатили дължимите суми. Документите за извършените плащания се съхранявали от касиера. В тази връзка неправилно съдът е приел, че не били представени доказателства за стойността на ремонта. Протоколът и таблицата към него са представени по делото, приети и не са оспорени от страните. Нешо повече. На 3.05.2018г бил съставен констативен протокол от управителя, касиера и контрольора, установяващ отказа на ответника да изплати дължимите суми към ЕС, след като бил поканен за това.

Отделно от горното, ако РС е считал, че не са били представени доказателства за фактите, относими към спора, е следвало да даде указания за това чрез разпределяне доказателствената тежест, съгл.чл.146 ал.1 т.5 и ал.2