Решение № 577 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 637/2025
- Вид
- Решение № 577
- Подписан
- 28.05.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 577 гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500637 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Симеоновско шосе 65А срещу Решение № 4327 от 02.12.2024г., постановено по гр.д.№ 3733/2024г. на ВРС, поправено с Решение № 313 от 28.01.2025г., в частта, в която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на Б. Р. Т. с ЕГН ********** *******, законната лихва върху главницата от 5568.17 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното плащане на главницата.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановяването му в противоречие с материалния закон. Излага се, че обезщетение за забава се дължи от датата на представяне на застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, като неправилно ВРС е присъдил законна лихва върху главницата при наличието на тотална щета на автомобила и липсата на доказателства за прекратена регистрация на МПС. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Б. Р. Т., чрез пълномощник адв.А., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Настоява се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния 1 закон. Сочи се, че при преценка за наличие на тотална щета и определяне на обезщетение по този ред на осн. чл. 18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. застрахователят, който изплаща обезщетението следва да изпрати по служебен път уведомление до КАТ за дерегистрация на увредения мотоциклет. Счита се, че като не е квалифицирал увредата като „тотална щета“ и не е изпратил уведомление за дерегистрация, застахователят сам се е поставил в забава при изплащането на обезщетението. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново при уважаване на претенцията.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С решение № 4327 от 02.10.2024г., постановено по гр.д. № 3733/2024г.
ВРС, поправено с Решение № 313/28.01.2025г., Районен съд Варна осъжда ЗК „ЛЕВ ИНС" АД ЕИК 121130788 гр. София, да заплати на Б. Р. Т. ЕГН ********** с адрес в гр.Варна на осн.чл. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5568.17 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв светлоотразител, дол. дл. зад. кап., вътрешна лява задна светлина, външна лява задна светлина, задна лява броня, заден ляв панел, задна лява джанта, задна лява врата, заден капак, задна лява решетка въздух, заден ляв пластмасов подкалник, ляв държач задна броня, заден ляв вътрешен калник, заден надпис, з. нап. нос. з. под лам. и лява ламарина задна светлина на притежавания от ищеца лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег.
№*****, причинени в резултат на реализирано на 21.02.2024г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на т.а. марка „Рено“ модел „Мастер“ с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението в частта относно размера на присъдената главница не е обжалвано от страните и същото е влязло в законна сила.
2
Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед въведените основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, и поставен на разглеждане и във въззивното производство, е началния момент на дължимост на обезщетението за забава в плащането на главницата, определено по размер от законната лихва.
В исковата молба не се твърди, а и в хода на съдебното производството, вкл. пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства увредения лек автомобил да е бракуван поради настъпила „тотална щета“.
Съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, поради настъпила тотална щета. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването му по съдебен ред. Плащането може да се извърши както доброволно, така и в изпълнение на влязъл с законна сила съдебен акт. И в двата случая изпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата, представляваща застрахователното обезщетение.
Предприемането на процедурата по дерегистрацията на МПС е в правомощията на потребителя на застрахователната услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава (в тази насока Решение № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. ВКС, първо т.о.; Решение № 140 от 01.08.2018г. по т.д. № 2278/2017г. ВКС, първо т.о.).
Нормата на чл. 390, ал.1 от КЗ е специална по отношение на нормата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, съотв. при приложението на специалната норма следва да бъде определена датата на забавата за заплащане на застрахователното обезщетение, от която се дължи законната лихва.
Така, съгласно посочената разпоредба, за да бъде поставен в забава, застрахователят е следвало на вземе решение, че щетата е тотална, съотв. че следва да бъде изплатено обезщетение за тотална щета, което решение да изпрати по служебен път до Гаранционен фонд, като по този начин укаже необходимото съдействие на застрахования за дерегистрация на мотоциклета по реда на чл. 18, ал.1 във вр. чл. 18а, ал.7 и 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, че застрахователят е взел решение, че ще изплати обезщетение за тотална щета. Ищецът от своя страна също не твърди, че е предприел преди и по време на съдебното производство, вкл. и във въззивната инстанция, действия по дерегистрация на МПС. Нормата на чл. 390, ал.1 от КЗ не изисква активно поведение от страна на застрахователя, съотв. застрахователят в случая не е попречил за извършване на дерегистрацията на МПС, с оглед да не заплати претендирания вид обезщетение, респ. не е поставен в забава за изплащането му.
Не се спори, че удостоверение за дерегистрация не е представено към датата на депозиране на исковата молба пред районния съд. Такова не е 3 представено и към приключване на настоящото производство, затова в осъдителния диспозитив в частта за обезщетението за забава следва да бъде поставено условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията.
С оглед различните правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде отменено и поставено друго с присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
С оглед резултата по спора относно искането, на въззиваемия се следват съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Не се дължи възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд, тъй като не е провеждана защита по самостоятелна искова претенция.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4327 от 02.12.2024г., постановено по гр.д.№ 3733/2024г. на ВРС, поправено с Решение № 313 от 28.01.2025г., в частта, в която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на Б. Р. Т. с ЕГН ********** *******, законната лихва върху главницата от 5568.17 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното плащане на главницата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ЕИК
121130788 е осъдена да заплати на Б. Р. Т. с ЕГН ********** *******, законната лихва върху главницата от 5568.17 лева, считано от датата на представяне от застрахования пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на главницата.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б. Р. Т. с ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788 съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5