Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 58 от 18.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 54/2024
Вид
Определение № 58
Подписан
18.03.2024
В сила
18.03.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000054 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 2 от ГПК.

С Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат В. М. – пълномощник на „Калони“ ЕООД, против Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и необосновано. С исковата молба са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност. Главният иск е за непозволено увреждане. Налице са предпоставките на чл.

210, ал. 1 от ГПК. Съдът е задължен да разгледа предявения главен иск – в случая за непозволено увреждане, и само при неговото отхвърляне да се произнесе по другите искове.

Изтъкват се аргументи за липса на фактическо или правно основание за събиране на таксите, предмет на спора – не се касае за договорни отношения. В исковата молба са изложени факти и обстоятелства, обосноваващи фактическия състав на непозволено увреждане. Ищецът е избрал да предяви претенцията за непозволено увреждане по местоизвършване на деянието (чл. 115, ал. 1 от ГПК). Местно компетентен е Окръжен съд Русе – таксите са събрани във Финансов център Русе. Твърди се, че финансовият център е поделение по смисъла на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК и фактите по делото.

Заявява се, че спорът е възникнал от преки отношения с поделение на банката.

Предизвестието за прекратяване на договора, обективирано в Писмо с изх. № 7379117/3.05.2023 година, е подписано от Директора на Финансов център Русе. Сумите също са 1 събрани в поделение на ответника – Финансов център Русе.

Направено е искане да се отмени Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се приеме, че делото подлежи на разглеждане от местно компетентния Окръжен съд Русе.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат Й. Д. – пълномощник на „Инвестбанк“ АД, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното следното:

Производството по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Калони“ ЕООД, представлявано от адвокат В. М., против „Инвестбанк“ АД при условията на евентуалност искове. Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Инвестбанк“ АД да заплати на „Калони“ ЕООД сумата 26 000 лева – част от главница в размер на 77 043.05 лева – вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги; 1 822.14 лева – част от претенция в размер на 5 399.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 77 043.05 лева за времето от датата на удържане на таксите – 18.05.2023 година, до депозиране на исковата молба – 1.12.2023 година; законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; при условията на евентуалност се сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно в същия размер на събраните такси на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите; при условията на евентуалност се заявява, че ответникът дължи обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги в същия размер.

В исковата молба се твърди, че при прекратяване на рамков договор за платежни услуги с общи условия към него банката неоснователно е начислила и събрала такси, които не се следват. Излагат се аргументи, че дружеството-ищец не дължи никакви такси и неустойки по договора, тъй като същият е с продължителност повече от шест месеца.

Изтъква се, че с действията си „Ивестбанк“ АД е увредила „Калони“ ЕООД – събрала е неправомерно такси, които не се следват, поради което се претендират вреди от непозволено увреждане в размер на удържаните такси.

Депозиран е отговор на исковата молба от „Инвестбанк“ АД, представлявано от адвокат Й. Д., с който прави възражение за неподсъдност на спора на Окръжен съд Русе – „Инвестбанк“ АД няма клон или друг тип поделение, което да има самостоятелност, в гр.

Русе.

С Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Първостепенният съд е приел, че производството е образувано въз основа на обективно евентуално съединени искове за заплащане на обезщетение за 2 причинени вреди от деликт, от неизпълнение на договорно задължение и неоснователно обогатяване. Предмет на спора е облигационно притезание, поради което местната подсъдност се определя по правилата на чл. 108, ал. 1, предложение първо от ГПК.

Ответникът е със седалище в гр. София. Не е налице хипотезата на чл. 108, ал. 1, предложение второ от ГПК – не се касае за спор, възникнал от преки отношения с поделения или клонове на банката-ответник. На територията на гр. Русе банката няма клон, а само финансов център, който е структурно подчинен на ЦУ на „Инвестбанк“ АД и не може да се приравни на клон по смисъла на закона.

Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

От исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе, е видно, че са предявени частични искове при условията на евентуалност. С главния иск се претендира обезщетение за „вреди от непозволено увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги“. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че с действията си банката е увредила дружеството-ищец като неправомерно е събрала такси, които не се следват, поради което се претендират вреди от непозволено увреждане в размер на таксите. В частната жалба също се изтъква, че главният иск се основава на деликтна отговорност. Претенцията за обезщетение от непозволено увреждане може да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл.

105 от ГПК), или по местоизвършването на деянието (чл. 115, ал. 1 от ГПК) по избор на ищеца. Местоизвършването на твърдяното деяние е в гр. Русе – таксите, за които се заявява, че представляват вреда, са събрани в гр. Русе. Подсъдността на делото се определя от главния иск. Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда. Следователно Окръжен съд Русе е местно компетентен да разгледа спора с оглед цената на иска.

Несъстоятелни са доводите на пълномощника на „Калони“ ЕООД за наличие на хипотезата, визирана в чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК. Приложимостта на посочената норма се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: спорът да е възникнал от преки отношения с поделение или клон на юридическо лице-ответник по претенцията; поделението или клонът на дружеството-ответник да съществуват към момента на предявяване на иска. При направена справка в Търговския регистър по партидата на „Инвестбанк“ АД съдът констатира, че клонът на банката в гр. Русе е закрит.

Няма данни за създадено поделение на „Инвестбанск“ АД в гр. Русе. Наличието на финансов център на банката в гр. Русе не е основание да се направи заключение за съществуване на структурно обособено поделение по смисъла на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на състава на Окръжен съд Русе. Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, е неправилно, следва да се отмени и делото да се 3 върне на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8/10.01.2023 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4