Решение № 49 от 15.02.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. К., 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103730 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. e сключила с ответника трудов договор №53 за длъжността „К.ф.“, с код по Националния класификатор на професиите и длъжностите ********, при ОМВ *** лв. и допълнително възнаграждение в размер на 21% или *** лв. С допълнително споразумение №357/05.05.2020 г. към трудов договор №53/15.04.2019 г., е договорено основното месечно възнаграждение в размер на *** лв. и допълнително възнаграждение в размер на 24% или *** лв. Местоизпълнението на трудовите задължения се осъществявало в Балнолечебен център към “ПРО“ ЕАД, клон П.. Трудовият договор бил за неопределено време, съобразно чл.67, т.1 от КТ, с работно време -8 часа, по график. След епидемичната обстановка в страната, с цел запазване на щатната численост, дружеството било включено в програма 60/40 към МС и получавало допълнителни средства. На 03.07.2020 г. й било връчено срещу подпис предизвестие №79/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 от КТ, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като причина за прекратяването било посочено: служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност „р.“, въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността, връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019 г. Заявява, че останала изненадана, тъй като това обстоятелство било известно на работодателя при 1 сключване на трудовия договор - за липсата на придобита специалност „р.“, като без да има промяна в длъжностната характеристика. Не бил спазен едномесечния срок на предизвестието.На 04.07.2020 г. била връчена

Заповед №21/03.07.2020 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение, поради това че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност „р.“, въведена като изискване в длъжностната характеристика връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019г. Счита Заповед №21/03.07.2020 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, а уволнението за незаконно. Към 15.04.2019 г. когато е сключен трудовия договор за заеманата длъжност „К.ф.“ било известно на работодателя обстоятелството, че няма придобита специалност „р.“, но въпреки това сключили трудов договор.

Когато изискването, на което работникът не отговарял, не е законно установено, а е въведено от работодателя и последният е приел на работа работник, за който е знаел, че не отговаря на същото и по този начин се е съгласил работникът да започне да изпълнява трудовата си функция, въпреки липсата на посоченото изискване, работодателят не може по-късно да уволни работника на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като нормата била приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, настъпили след сключване на трудовия договор (определение №390/18.04.2016 г. по гр.д.№1420/2016 г. на ВКС, III г.о). Уточнява, че исковете са предявени срещу „ПРО“ ЕАД - клон П., булстат:********, с адрес гр.П., ул.“О.“ №1, представлявано от директор Х.Г.Ч.. Съгласно §1, т.1 от КТ „Работодател“ било всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наемало работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Клонът не бил юридическо лице /Определение №141/02.02.2010г. по ч.т.д.№49672009г. на ВКС, I т.о./.

От друга страна по смисъла на §1 от КТ подобно неперсонифицирано образование (както клон на търговско дружество, така и негово поделение /предприятие/, стига последното да може да наема самостоятелно работници (да назначава и уволнява), придобива специална процесуална гражданска правосубектност. В случая трудовото правоотношение и прекратяването му било извършено от директора на „ПРО“ ЕАД - клон П.. От датата на прекратяване на ТПО до месец април 2021 г. не е полагала труд и не е получавала доходи от трудова дейност. След прекратяване на трудовото правоотношение и поради пандемичната обстановка не е могла да си намери нова работа, а била регистрирана като безработна в БТ-П.. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месецм.06.2020 г. било *** лв. при брутно трудово възнаграждение ***.00 лв. за един месец, а за 6 месеца е *** лева, а претендираната сума за един месец след приспадане на удръжките е *** лв., а за 6 месеца 4 *** лева за периода от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед №21/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от 2

КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнение длъжност „К.ф.“ в Балнеолечебен център към „ПРО“ ЕАД клон П., ответникът да бъде осъден да заплати 4*** лв. обезщетение за оставане без работа от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. поради уволнението. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва. Не оспорва наличието на трудово правоотношение и прекратяването му със заповед на 04.07.2020 г. Твърди, че е действал добросъвестно и в рамките на закона. Счита сочената съдебна практика за неотносима, с оглед Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ВКС, ОСГК. В конкретния случай изискванията на образование и професионална квалификация за длъжността „К.ф.“ били установени нормативно в Наредба №30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, във връзка с изискванията на Наредба №04-14 от 9.10.2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, “Уелнес център“ и “Таласотерапевтичен център“. Местоизпълнението на трудовите задължения на ищцата бил „Балнеолечебен център“ към „ПРО“ ЕАД - клон П., който е сертифициран по горепосочената наредба със сертификат №РС-20-25 на Министерство на туризма. На основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ прави възражение за погасяване на исковете по давност като счита, че с оглед на това срокът за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ изтекъл на 04.09.2020 г.. Така исковете били предявени след законоустановения давностен срок, поради което ищцата не е упражнила правото си да оспорва прекратяването на трудовото си правоотношение пред съда в установения за това в закона давностен срок. С изтичането на този срок била погасена и възможността й да оспорва прекратяването на трудовия договор по исков път. Моли съда да отхвърли главният и акцесорните искове като погасени по давност. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно, а и от приетото по делото дубликат на трудово досие по опис от №1 до №44, се установява, че трудовото правоотношение между ЯНК. П. Д. и „ПРО“ ЕАД-клон П. е възникнало по силата на трудов договор №53/15.04.2019 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.70, ал.1 от КТ, за неопределено време и със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, за длъжността „кинезетерапевт, физиотерапия“, с работно място „Балнеолечебен център“, при пълно работно време 8 часа по график, с ОМВ *** лв. и доп.възнаграждение за просл.време /клас/- *** лв.

Със заповед №107/18.06.2019 г. във връзка с организацията на работа във сектор „Физиотерапия“-Балнеолечебен център, считано от 01.07.2019 г. ЯНК.

П. Д.- кинезетерапевт е възложено да изпълнява задълженията на отговорник на сектор, включващ: „магнити“, „стимулации“ и „физиотерапия“. С допълнително споразумение №165/07.04.2020 г. към трудов договор №53/15.04.2019 г., на основание чл.119 от КТ във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ е изменено трудовото правоотношение досежно работното време от 8 часа на непълно работно време на 4 часа, ОМВ- на *** лв. и доп.възнаграждение 3

/клас/- на *** лв.

В раздел VI на длъжностната характеристика за длъжност „кинезетерапевт, физиотерапевт“ /л.52 по делото /, връчена и подписана от ищцата на 19.04.2019 г. са посочени изискванията за длъжността в т.ч.. Вид и равнище на образованието: съгласно която „упражняването на длъжността „кинезетерапевт, физиотерапевт“ се осъществява от лица, които са завършили висше медицинско училище и притежават съответната професионална квалификация по специалността „р.“, вписани са в регистрите на съсловната организация- Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи“.

Не е спорно, а и от диплома за завършено средно образование №000145 от 09.07.1986 г. /стр.53/ е видно, че ищцата ЯНК. П. Д. е завършила през 1986 г.

Единно средно политехническо училище –Институт за подготовка на здравни кадри “Хр.Хранова“ в гр.С., с професионална квалификация по професия: мед.сестра, специалност: общ профил. Видно от диплома за полувисше образование ЯНК. П. Д. е завършила пълния курс за повишаване на квалификацията в ПМИ гр.С. и се признава от 14.07.1994 г. полувисше медицинско образование по специалността “медицинска сестра“. Със заповед №76 от 01.07.2020 г. е отменена №107/18.06.2019 г. за задълженията на ищцата като секторен отговорник. С предизвестие №79/03.07.2020 г., връчено на 03.07.2020 г. ищцата е уведомена, че на основание чл.326 от КТ във вр. с чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа- придобита специалност „р.“, въведена като изискване в длъжностната характеристика на длъжността, връчена при постъпване на работа- на 19.04.2019 г.

Със Заповед №21/03.07.2020 г. трудовото правоотношение на ЯНК. П. Д., на длъжност „кинезетерапевт, физиотерапия“, звено Балнеолечебен център, е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 04.07.2020 г., с посочени мотиви: служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа/ заемана длъжност – няма придобита специалност „р.“, въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността, връчена при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. и е разпоредено заплащане: на основание чл.224, ал.1 от КТ на обезщетение за 5 дни неползван платен отпуск за 2020 г.; и на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение. Процесната заповед е връчена на ищцата на 03.07.2020 г., обстоятелство неоспорено.

Съгладно представеното удостоверение изх.№11-1/17.01.2022 г., неоспорено, за м.06.2020 г. ищцата е получила при пълен отработен месец, брутно трудово възнаграждение в размер на *** лв., респ.*** лв. чиста сума.

От служебна бележка изх.№60-09-05-344/07.01.2022 г. на АЗ, ДБТ-К. /л.27/ е видно, че ЯНК. П. Д. е регистрирана като безработно лице от 06.07.2020 г. до 04.04.2021 г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №21/03.07.2020 г. на 4

„ПРО“ ЕАД- клон П., който е работодателят на ищцата ЯНК. П. Д. – арг. §1, т.1 от ДР на КТ. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, качеството “работодател“ не зависи от притежаването на юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образование и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение, като материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор /решение №194/10.05.2001 г. по гр.д.№1239/2000 г. на ВКС, III г.о./.