Определение № 454 от 14.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500622 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№21247/30.06.2023г. от „Т. Ц.“ ЕООД против Определение №1537/23.06.2023 г. по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр.

Пловдив, с което, на основание чл.130 ГПК, се връща искова молба, подадена от „Т. Ц.“ ЕООД срещу „А-И ЕООД, „ФБ“ ЕООД, „А.Б.“ ЕООД, „М. с. ****“ ЕООД, „РБ“ ЕООД, „ХН“ ЕООД и ТН – Пловдив, с която е предявен иск да бъде признато за установено, че сума в общ размер 138 000 лв., постъпила по банковата сметка на „А-И ЕООД не принадлежи на длъжника и не е част от неговото имущество и се ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20235300100645/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, като процесуално недопустимо..

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни съображения, свързани с допустимостта на предявения иск. Поискано е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, отговори по частната жалба са депозирани от ответниците „ХН“ЕООД, „ФБ“ ЕООД, „РБ“ ЕООД, „А.Б.“ ЕООД, с които се изразява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъборазност на обжалваното определение. От ответниците ,А-И ЕООД, ТН – Пловдив и „М. с. ****“ ЕООД не са подадени отговори.

От „Т. Ц.“ ЕООД е подадена и втора частна жалба, с вх.№27195/08.09.2023г., насочена срещу Определение № 1912/04.08.2023г. по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, с което е допълнено обжалваното с първата частна жалба Определение № 1537 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 645/2023 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив, в 1 частта за разноските, като е осъдено „ТЦ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по 9860 лв разноски по производството за адвокатско възнаграждение съответно на „РБ“ ЕООД, „ХН“ЕООД и „ФБ“ ЕООД и 9500 лв разноски по производството за адвокатско възнаграждение на „А.Б.“ ЕООД.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, за което са изложени конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено или ако не го отмени, да измени размерите на присъдените на ответниците разноски за адвокатски възнаграждения до размери, които са справедливи и обосновани.

В законния срок, отговор по жалбата е депозиран от само от „А.Б.“ ЕООД, като в същия се изразява становище за неоснователност на жалбата

Пловдивският апелативен съд, намира, че частни жалби са допустими и изхождат от легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.

Като взе предвид направените с жалбите възражения, в съвкупност с доводите на насрещните страните и материалите по делото, съдът намира следното:

Предмет на първоинстанционното дело е предявен от „Т. Ц.“ ЕООД иск с правна квалификация по чл.440, ал.1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на „А-И ЕООД – длъжник по изп. дело № 2/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. Н., както и по отношение на взискателите по същото дело „ФБ“ ЕООД - взискател, „А.Б.“ ЕООД, „М. с. ****“ ЕООД, „РБ“ ЕООД, „ХН“ ЕООД и ТН – Пловдив, че сума в общ размер 138 000 лв., постъпила по банковата сметка на „А-И ЕООД не принадлежи на длъжника и не е част от неговото имущество.

С обжалваното с частна жалба вх.№21247/30.06.2023г. от „Т. Ц.“ ЕООД Определение №1537/23.06.2023 г. по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, поради което, на основание чл.130 ГПК, е прекратил производството по делото. Аргументирал се е, че искът по чл.440 ГПК е предоставен за защита само на третото лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето лице – длъжник на длъжника по изпълнителното дело, но не и вземане срещу самия длъжник, е засегнато от принудителното изпълнение. Приел е, че в настоящия случай, ищецът не твърди да е засегнато от принудителното изпълнение негово вещно право върху вещ или право върху вземане срещу трето лице /не срещу длъжника/, че всъщност е засегнато негово вземане срещу длъжника, което вземане произтича от неоснователно обогатяване на длъжника, комуто без основание е преведена, от ищеца по банковата сметка на длъжника, сумата от 138 000 лв. Изложил е съображения, че се твърди право не върху конкретно определена вещ – недвижима или движима, или върху конкретно облигационно вземане срещу трето лице, а право върху парична престация, която е родово определена, поради което е стигнал до извод, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.440 ГПК, поради липса на правен интерес от воденето на такъв. Освен това, съдът е приел, че в случая, ищецът има интерес да води друг иск - осъдителен по чл.55, ал.1, предл.

1 от ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание, като искът бъде предявен само срещу ответника „А-И ЕООД.

2

Така изложените мотиви не могат да бъдат споделени, по следните съображения:

На първо място, видно от текста на разпоредбата на чл.440, ал.1 ГПК, според която „ Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника“, в същата законодателят използва думата „имущество“, а не „вещ“/вещта/вещи, какъвто подход има при разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК. Поради това, няма място за направеното от първоинстанционния съд стеснително тълкуване, че чрез иска по чл.440, ал.1 ГПК, едно трето лице не може да търси защита, ако по изп. производство е засегнато негово имуществено право, различно от собственост върху определена вещ, като например негово парично вземане.

Не може да бъде споделена и тезата, че искът по чл.440 ГПК е предоставен за защита само на третото лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето лице – длъжник на длъжника по изпълнителното дело, но не и вземане срещу самия длъжник, е засегнато от принудителното изпълнение. Причина за такова тълкуване няма нито в нормата на закона, нито в мотивите по т.4 на цитираното от първоинстанционния съд ТР № 3/ 10.07.2017г., т.дело № 3/ 2015г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че отговорът по т.4 на последното е даден по конкретен въпрос, касаещ конкретна хипотеза - третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, поради което и в дадения отговор и мотивите към същия не се изследват всички възможни хипотези на правен интерес от защита на третото лице, когато негово имущество е засегнато от принудителното изпълнение, съответно не се отрича възможността и интереса на третото лице да се брани с този иск, когато с принудителното изпълнение се засяга негово парично вземане към длъжника. Интересът от иска по чл.440, ал.1 ГПК се преценява на общо основание, съгл. л.124, ал.1 ГПК, във всеки конкретен случай, но общото във всички хипотези на различни, засегнати от изпълнението, права на третото лице е интересът на последното да се признае със СПН спрямо длъжника и взискателите, че съответното имущество не принадлежи на длъжника, т.е. че не е част от имуществото му, върху което може да се насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на кредиторите му, взискатели по изп. производство.

А в конкретния случай, ищецът ясно е дефинирал такъв интерес в исковата си молба, твърдейки, че на 22.12.2022г., по грешка е превел по банковата сметка на ответника „А-И ЕООД сума в общ размер на 138 000 лв., като сумата всъщност е следвало да бъде преведена по сметката на друго дружество – „А. М.“ ООД, дължима по договор за доставка и монтаж на грундирана метална конструкция, сключен на 21.12.2022г. между ищеца и „А. М.“ ООД, за която сума е издаден проформа фактура, че сумата от 138 000 лв. е преведена без основание на ответника „А-И ЕООД и че тъй като върху банковата сметка на ответника „АИ ЕООД има наложени запори, средствата по сметката са запорирани и не могат да бъдат сторнирани и върнати от банката. Изложени са твърдения и че между ищеца и длъжника „АИ ЕООД дори няма спор, че сумата е преведена по погрешка, без основание и че подлежи на връщане.

3

При така изложената фактология, според настоящата инстанция, за ищеца безспорно е налице интерес да установи чрез иска по чл.440, ал.1 ГПК, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника, тъй като, в противен случай, постъпилата по сметка му сума от 138 000 лв ще бъде разпределена между взискателите по изп. производство, без третото лице да има способ за защита. Важно е в случая да се отбележи, че от материалите по делото е видно, че изпълнението срещу процесното имущество не е приключило, тъй като в тази част изп. производство е спряно на основание допуснато в полза на ищеца обезпечение на бъдещ иск, тъй като, в противен случай, ако разпределението на сумата бе извършено, интерес от иска по чл.440, ал.1 ГПК нямаше да е налице.

Доводът, че третото лице има в случая интерес от иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, заведен само срещу длъжника, е неубедителен, тъй като, от една страна, третото лице не твърди, че има спор с длъжника относно задължението на последния за връщането на получената без основание сума, което до обуслови правния интерес от такъв иск, а напротив – посочва, че третото лице признава, че сумата е преведена по погрешка. От друга страна, дори да се предяви такъв иск и той да се уважи, това няма да доведе до възможност за третото лице да си получи обратно преведената по сметката на длъжника сума, тъй като същата, след превеждането й по сметката на ЧСИ на основание наложените по изп. дело запори, вече ще бъде разпределена между взискателите по напълно противопоставим на третото лице начин.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният от „Т. Ц.“ ЕООД иск с правна квалификация по чл.440, ал.1 ГПК, по който е образувано гр.дело №645/23г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с предмет да бъде признато за установено по отношение на „А-И ЕООД – длъжник по изп. дело № 2/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. Н., както и по отношение на взискателите по същото дело „ФБ“ ЕООД - взискател, „А.Б.“ ЕООД, „М. с. ****“ ЕООД, „РБ“ ЕООД, „ХН“ ЕООД и ТН – Пловдив, че сума в общ размер 138 000 лв., постъпила по банковата сметка на „А-И ЕООД не принадлежи на длъжника и не е част от неговото имущество, е допустим.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен извод, обжалваното Определение №1537/23.06.2023 г. по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр.

Пловдив следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При този изход на делото по въпроса за допустимостта на предявения от Т. Ц.“ ЕООД иск с правна квалификация по чл.440, ал.1 ГПК и приетата от настоящата инстанция незаконосъобразност на постановеното от окръжния съд Определение №1537/23.06.2023 г. за прекратяване на делото и връщане на исковата молба, въпросът за допълването му в частта за разноските поради прекратяване на делото, разрешен от първоинстанционния съд с обжалваното с частна жалба вх.№27195/08.09.2023г Определение № 1912/04.08.2023г. по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, ще се разреши съответно, като това определение ще бъде изцяло отменено, тъй като при това положение, разноски на ответниците, на основание чл.78, ал.4 ГПК, не се следват.

4

Разноски за настоящото производство, доколкото не са претендирани от жалбоподателя, не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1537/23.06.2023 г. и Определение № 1912/04.08.2023г., постановени по гр.д. № 645/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд

–

Пловдив за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.