Решение № 4332 от 16.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330112414 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 221, ал.1 КТ, чл. 128 т.2 КТ и чл.224 ал.1 КТ.

Ищецът П. Н. Н. твърди, че е работил по трудов договор при ответника.

Поддържа, че поради намаляване обема на работа работодателят прекратил трудовото му правоотношение считано от *** на осн. чл.328, ал.1 КТ. Твърди, че работодателят не му е заплатил трудовите възнаграждения за месец февруари и март 2025г., поради което ищецът подал сигнал до Инспекцията по труда. След извършена проверка било установена, че ответникът не е заплатил трудово възнаграждение за посочените два месеца. Освен това в заповедта за прекратяване било посочено, че на ищеца се следват за изплащане обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Твърди също така, че му се дължи и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде осъден ответника да заплати както следва: 1510,51 лв. труд. възнаграждение за м. февруари 2025г., както и лихва за забава върху него в размер на 68,06лв. за времето от 20.03.2025г. до 16.07.2025г.; 1107,71лв. труд. възнаграждение за м. март 2025г., както и лихва за забава върху него в размер на 49,91лв. за времето от 20.03.2025г. до 16.07.2025г.; 2580лв. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие; 2580 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за уволнение поради намаляване обема на работа;

281,96 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Претендира законната лихва върху горните суми от предявяване на иска, както и 1 разноски.

Ответникът „Липа инвест“ ЕООД не е представил отговор да исковата молба.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от представените писмени доказателства, че в периода от 03.06.2023г. до 20.03.2025г., ищецът е работил при ответника „Липа инвест“ ЕООД по трудов договор, като е заемал длъжност „***“ с определено, съгласно вписването в трудовата книжка, трудово възнаграждение от 2580 лв. / лист 10/. Със заповед на работодателя №*** трудовото правоотношение с Н. било прекратено на осн. чл.328, ал.1 т.3 КТ – поради намаляване на обема на работа. В заповедта е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 2014 лв./ лист 5/ . Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не бил заплатил трудовите възнаграждения за месец февруари и месец март 2025г., поради което ищецът е подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив. При извършената проверка, видно от представеното по делото писмо, се е установило, че работодателят се начислил, но не е изплатил дължимите на ищеца трудови възнаграждения в размер на 1510,51 лв. за месец февруари и 1107,71 лв. за месец март 2025г. / лист 4/ .

В хода на производството съдът е задължил ответника, на осн. чл.190 ГПК, да представи по делото личното трудово досие на ищеца като това указание не е изпълнено до приключване на съдебното дирене. Освен това съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза със задачи свързани с установяване на размера на трудовите възнаграждения за месеците февруари и март, както и размера брутното трудово възнаграждение и размера на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. По обективни причини - неоказване на съдействие на вещото лице, чрез предоставяне на необходимата счетоводна информация, съдът е задължил ответника да предостави необходимите документи, като го е предупредил изрично за последиците по чл.161 ГПК. Тези указания също не са изпълнени, което е видно от повторната молба на вещото лице В., на което повторно не са били предоставени необходимите сведения и документи от ответното дружество / лист 32/.

С оглед горните обстоятелства съдът намира, че ответникът е създал пречки за събиране на доказателства относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца и начисленията за заплати за процесния период, поради което следва да приеме, на осн. чл.161 ГПК за установени, с оглед представените по делото писмени доказателства, фактите: че на незаплатените за месеците февруари и март трудови възнаграждения са в размера посочен в писмото на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив; както и че размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца е посочения от самия работодател в трудовата му книжка – 2580 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

2

Между страните е съществувало правоотношение по трудов договор, за което се установи безспорно, че понастоящем е прекратено.

Съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява и заплаща трудовото възнаграждение за положеният от служителите и работниците труд в установените срокове. Съобразно чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на 60% от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съобразно ал.2 на същата разпоредба, за разликата до пълния размер работодателят дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Добросъвестността на работника при изпълнение на задълженията му в случая се презюмира, съобразно чл.8, ал.2 КТ. Установи се, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовите възнаграждения за месец февруари - 1510,51 лв. /772,31 евро/ и месец март – 1107,71 лв. / 566,36 евро/. Тези суми не са заплатени към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 20.03.2025г., поради което от тази дата ответникът е изпаднал в забава, като дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД до датата на завеждане на иска – 16.07.2025г., както следва: 68,06 лв. / 34,80 евро / върху размера на заплатата за февруари и 49,91 лв. /25,52 евро / върху размера на заплатата за месец март 2025г.

Безспорно се установява, че основанието за прекратяване на трудовия договор е намаляване на обема на работа – чл.328, ал.1, т. 3 КТ. При тази хипотеза, прекратяването е с предизвестие, което в случая не е доказано да е спазено, а е видно и от съдържанието и датата на издадената заповед за прекратяване на трудовия договор.

Съгласно чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая работодателят се е възползвал от така дадената му възможност, поради което дължи на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 2580 лв. / 1319,13 евро/.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – намаляване на обема на работата, попада в хипотезата на чл.222, ал.1 КТ, според която в тези случаи работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец - в случая 2580 лв. / 1319,13 евро/.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ за неизползвания при прекратяването на правоотношението платен отпуск от пет дни, се дължи обезщетение в размер на 281,96 лв. / 144,16 евро/.

Тъй като с настоящото решение се присъждат суми за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение са налице предпоставките на чл.242, ал.1 3

ГПК и следва да се допусне предварителното му изпълнение.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 616,62евро / 1206 лв./.

Съобразно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 167,26 евро / 327,13 лв./ държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖ Д А „Липа инвест“ ЕООД, ЕИК 203740342, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Александър Екзарх“ №21А, ет.2, ап.6 да заплати на П. Н.

Н. ЕГН ********** с адрес ***, общо сумата 4181,41 евро /8178,12 лв./ от които: 1. на осн. чл.128 КТ, незаплатени трудови възнаграждения както следва: 772,31 евро /1510,51 лв. / заплата за м. февруари 2025г. ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД от 20.03.2025г. до 16.07.2025г. в размер на 34,80 евро /68,06 лв./, както и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2025г. до окончателното заплащане; 566,36 евро /1107,71 лв./ заплата за м. февруари 2025г. ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД от 20.03.2025г. до 16.07.2025г. в размер на 25,52 евро / 49,91 лв./, както и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2025г. до окончателното заплащане; 2 . на осн. чл.220, ал.1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1319,13 евро /2580 лв./, ведно със законната лихва считано от 16.07.2025г. до окончателното заплащане; 3. на осн. чл.222, ал.1 КТ обезщетение при прекратяване на трудов договор на осн. чл.328, ал.1 т.3 КТ в размер на 1319,13 евро /2580лв./ ведно със законната лихва считано от 16.07.2025г. до окончателното заплащане; 4 . на осн. чл.224, ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025г. в размер на 144,16 евро /281,96 лв. /, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.07.2025г. до окончателното изплащане.

ДОПУСКА, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдените по-горе суми.

ОСЪЖДА „Липа инвест“ ЕООД, ЕИК 203740342 да заплати на П. Н. Н. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 616,62 евро /1206 лв./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Липа инвест“ ЕООД, ЕИК 203740342 да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд държавна такса от 167,26 евро / 327,13 лв./.

4

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5