Решение № 460 от 13.10.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 460 гр.

Плевен,13.10.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела

Дилова

ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева

Венелин Николаев при секретаря В.Мушакова и с участието на прокурора Н.Рачева като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 720 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба подадена от А.С.И.

ЕГН **********,***, депозирана срещу Решение № 448/29.07.2022г., постановено по а.н.д..№ 791по описа за 2022 година на Районен съд – Плевен. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия Серия К № 5587759/29.07.2022 г. на ОД МВР – гр. Плевен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата на А.С.И. на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се оплаквания, че при постановяване на съдебния акт, съдът неправилно е приел, че субект на административнонаказателната отговорност е жалбоподателят И.. Твърди, че изводът на РС Плевен, че жалбоподателят е вписан като ползвател в свидетелството за регистрация на МТС, като собственик на лек автомобил „*****“ е само Я.А.А.. Твърди, че жалбоподателят е вписан като лице, което е извършило регистрацията на МПС, но това не го прави нито собственик нито ползвател на МПС. Твърди се, че неправилно РС е приел, че жалбоподателят И. е имал възможност да подаде декларация по реда на чл. 189 ал.5 от ЗДвП.Излага доводи, че това право може да бъде упражнено само веднъж от ползвателя или собственикът на МПС. Твърди,че след като собственикът на МПС Я. Андреева е упражнила правото да подаде декларация по чл.

189 ал.5 след издаване на ЕФ, но това право не е упражнено по предвидения в закона ред, като не е представила към подадената от нея декларация копие от СУМПС на жалб. И., поради което не е завършен изцяло фактическия състав за да бъде ангажирана на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Твърди се, че нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП въвеждаща оборимата презумпция, че собственикът на МПС се наказва, ако не посочи на кого е предоставил МПС.Твърди, че в декларацията собственикът на автомобилът изрично е посочил, че не му е известно кой е управлявал автомобила и кой е извършител на нарушението. Излага доводи, че законодателят поставя изискването собственикът да бъде заинтересован по отношение на автомобила си и да прояви активност, като установи кой го е управлявал в този момент, а в случай че е предоставил ползването му на друг, той трябва да се свърже с него и да установи кой точно е извършил нарушението, а ако не може да направи това, собственикът следва да понесе наказанието за извършеното нарушение. Твърди, че по този начин, ще бъде постигната генералната превенция на закона и собственикът на автомобила за в бъдеще ще бъде приучен да проявява заинтересованост по отношение на автомобила си. Излага доводи, че не са били налице материалноправните предпоставки за анулиране на издадения електронен фиш, което води до незаконосъобразност на издадения срещу касатора електронен фиш.Твърди, че като е приел че представянето на договора за ползване и подадената декларация освобождават собственика от неговата отговорност и ангажират отговорността на жалбоподателя въззивния съд е постановил съдебния си акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.Твърди, че електронния фиш е издаден в нарушение на правилото на чл. 39 ал.4 от ЗАНН.

Твърди, че необжалваемия минимум по чл. 39 ал.2 от ЗАНН, към който препраща разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН е в размер от 10 до 50 лв,поради което действащата нормативна уредба допуска контролните органи да издават ЕФ, когато налагат глоба в размер над 50 лв.

Нормата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН има императивен характер и неспазването и представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е наложено наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Сочи, че в протокола за използване на АТСС липсва номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно да се установи дали с посочената в електронния фиш камера е заснето нарушението, а отсъствието на номера на първото и последното статично изображение от деня на заснемането отрича възможността за установяване на връзка между протокола и снимковия материал, което разколебава доказателствената сила на протокола и на снимковия материал, тъй като преписката не съдържа други писмени доказателства, според които да е възможна връзка между приложения снимков материал и документираните данни в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121-з-552 от 12.05.2015г. Твърди, че от събраните писмени доказателства по делото не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението, липсата на данни относно регистрационния номер на МПС , което е разпознала системата, точното местонахождение на твърдяното нарушение, посоката на движение е достатъчно основание за недоказаност на нарушението, а процесния фиш се явява издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. В заключение прави искане съдът да отмени решение № 448/29.07.2022г., постановено по АНД 771/2022г. по описа на РС Плевен, с което е потвърден ЕФ серия К № 5587759, издаден от ОД на МВР Плевен.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призована касаторът не се явява и не се представлява.По делото е постъпило становище от адв. П., процесуален представител на жалбоподателя, в което се поддържа жалбата.

Ответната страна – ОД на МВР – Плевен, не представя становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Плевенска окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.

220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С обжалвания електронен фиш е вменено нарушение затова, че А.С.И. 29.05.2021г. в 13:26 ч. извън населено място, първокласен път I-3, км 180+675 км с посока на движение гр.Д.Дъбник, МПС „*****“, с рег.******* се е движил със скорост различна от допустимата от 90 км/ч., а именно 108 км/ч., който бил заснет с автоматизирано техническо средство №11743cd. Отчетено превишаване на скоростта с 18 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на А.С.И. е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че А.И. е осъществил виновно с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2 , вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че при издаването на електронния фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са налице допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Възраженията поддържани и в касационната жалба относно извършителя на нарушението, санкциониран с обжалвания електронен фиш са обсъдени от РС-Плевен и правилно са отхвърлени като неоснователни. РС-Плевен е изложил мотиви, че въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика/ползванеля, то именно собственикът или ползвателят се смята за извършител на нарушението не е оборена, поради това че не са ангажирани доказателства в тази насока. Този извод на съда се споделя от настоящата инстанция, поради което мотивите не следва да бъдат преповтаряни.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма.

Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на приписаното на водача нарушение и липсата на допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната на електронния фиш. Видно от събраните писмени доказателства, на А. Ст.И., в качеството му на ползвател на МПС „*****“, с рег. №****** е вменено извършването на нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената максимално допустима скорост с 18 км/ч., установено и заснето с техническо средство АТСС СПУНКС ARN CAM S111743cd. Санкционираният субект не се е възползвал от предоставената му възможност да посочи действителния водач на превозното средство, поради което закономерно електронният фиш е бил издаден спрямо него. По делото са представени декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП от собственика на МПС-Я.А.А., договор за ползване от 01.08.2019г. от които се установява, че към датата на установяване на нарушението МПС е било предоставено за ползване на А.С.И..

Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – гр. Плевен, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението.

В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 316р-20358/21.06.2021 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.