Определение № 1771 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20268002900374 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на В. Н. М. и Н. К. В., чрез процесуален представител, против Решение № 980 от 14.07.2025 г. по в. гр. д.

№ 2103/2024 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 260240 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 3169/2019 г. на Софийски градски съд е признато за установено по отношение на „Инвестбанк“ АД, че настоящите касатори дължат при условията на солидарна отговорност на „Инвестбанк” АД сумата от 200 000 лв. /102 258.38 евро/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.10. 2018г. - част от цялото вземане по записа на заповед, възлизащо на 2 000 000 лв. /1 022 583.76 евро/, произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06. 2018г. от „Аркадия Сървис“ АД и авалиран от Н. К.

В. и В. Н. М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69095/2018 г. на Софийски районен съд, 56-ти с-в, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на 1 което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявеният от „Инвестбанк“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, както и присъждане на сторените разноски за въззивното и касационното производство.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „3адължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените от ответниците възражения за неоснователни? Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства ?“;

3. „Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение, и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата, действителната, а не предполагаема воля на страните, като изследва целта на договора и основанието, на което той е изменен ? Тези правила важат ли при изследване на мотивите за постигнато съгласие между издател, поемател и авалисти при издаване на запис на заповед и авалирането му ?“;

4.„Въвеждането в заблуждение при сключване на каузално правоотношение, обезпечение, по което е запис на заповед, представлява ли недобросъвестност на поемателя по смисъла на чл. 465 ТЗ по отношение на менителничните поръчители при поемане на задължение по менителницата ?“;

5. „Авалист по менителница, който се явява управляващ орган на издателя на ефекта с функции да влияе върху управлението, състоянието и развитието 2 му, може ли да предяви лични възражения срещу поемателя досежно каузалното правоотношение по което менителницата се явява обезпечение, независимо, че формално не се явява страна по каузалното правоотношение ?“.

По въпроси № 1, № 2 и № 3 се поддържа допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с твърдението за противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на ВКС, съответно посочена. По въпроси № 4 и № 5 се сочи допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като по първия от тях се твърди, че отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона предвид наличието на противоречива практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 2 по т. д. № 984/2012 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 40 по т.д. № 148/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 230 по т.д. № 383/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 194 от 01.02.2018 г. по т.д. № 84/2017 г. на ВКС, II т.о., а по въпрос № 5 се сочи, че същият е от значение за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – „Инвестбанк” АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София е установил, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяването, че към 26.10.2018 г. Н. К. В. и В. Н. М. дължат на „Инвестбанк” АД при условията на солидарна отговорност сумата от 200 000 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. - част от цялото вземане, възлизащо на 2 000 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „Аркадия Сървис“ АД и авалиран от Н. К. В. и В. Н. М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69095/2018 г. на Софийски районен съд, 56-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След собствен анализ и съвкупна преценка на събраните доказателства по делото от фактическа 3 страна съдът е приел за установено, че между „Инвестбанк” АД и „Аркадия Сървис“ АД е сключен Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07.2016 г. и Анекси № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 към него, с които е договорено удължаване на срока на банковата гаранция; С Анекс № 5 от 28.

06.2018 г., освен клаузата за удължаване срока на банковата гаранция, е предоговорено, че ангажиментът на банката по гаранцията е намален на 1 595 000 лв., а крайният срок на валидността й е удължен до 29.07.2018 г.; С чл. 4 от същия анекс страните са се споразумяли „Аркадия Сървис“ АД да учреди в срок до 23.07.2018 г. в полза на ищеца „Инвестбанк“ АД особен залог върху цялото си търговско предприятие, включващо имоти и вземания; В клаузата на чл. 5 от анекса е предвидено, че дружеството се задължава в срок до 23.07.

2018 г. да представи на банката удостоверения от Агенцията по вписванията и от ЦРОЗ, от които да е видно, че банката е четвърти по ред обезпечен кредитор за обезпечението по чл. 4, т.1 и т.2 и първи по ред за това по чл. 4, т.3 от анекса.

Съставът на Апелативен съд – София е установил за безспорно, че в изпълнение на договореното в чл. 6 от Анекс № 5 на 28.06.2018 г. е издаден запис на заповед от „Аркадия Сървис“ АД в полза на банката за обезпечаване размера по гаранцията със срок на предявяване 29.10.2018г., авалиран от двамата ответници - Н. К. В. и В. Н. М.. Изложено е, че последните двама не с а оспорили подписите си на авалисти върху лицевата страна на записа на заповед, че записът на заповед е бил предявен за плащане чрез връчване на препис от него, както на издателя му, така и на тях двамата на 12.09.2018г., а също и че той е издаден като обезпечение по договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07. 2016 г. и Анекси № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 към него. За безспорен е приет и фактът, че не е бил учреден особеният залог, в съответствие с чл. 4 от Анекс № 5 от 28.06.2018г. В ъз основа на електронната кореспонденция между страните по договора за банкова гаранция е прието за установено, че кредиторът е изискал от кредитополучателя информация за недвижими имоти, включени в предриятието на търговеца.

От заключенията по основната, повторната и тройната съдебно графически експертизи е прието за доказано, че подписът за получател в разписка № 145 от 12.09.2028 г. за предявяване за плащане на процесния запис на заповед е положен от В. Н. М., както и че той е изписал ръкописния текст „В. Н. М.“. Въз основа на заключението на ССЕ е прието за установено, че по 4 процесния договор за банкова гаранция са били усвоени три суми - 405 000 лв. на 26.10.2018 г.; 469 698, 82 лв. на 12.07.2018г. и 1 125 301,18 лв. на 26.07.2018 г., като плащанията са били извършени по искания за плащане съответно от 21.06.2018г.; 12.07. 2018г. и 23.07.2018г., отправени от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД до „Инвестбанк“ АД. Вещото лице е констатирало, че няма погасени суми от „Аркадия Сървис“ АД в изпълнение на договора за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016 г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия като стендбай кредити. В тази връзка вещото лице е изчислило, че към 25.10.2018г. - датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, задължението по договора за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016 г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия стендбай кредити, включва усвоена главница в размер на 2 000 000 лв; 13 673, 76 лв. възнаградителна лихва; 18 923, 89 лв. лихви за забава; 29 784, 32 лв. комисионни за управление на кредитни задължения; 38 129, 17 лв. законова лихва върху главницата и 8 346, 81 лв. комисионна за издаване на банкова гаранция.

От правна страна Апелативен съд – София е приел, че искът е предявен срещу авалисти за вземане по процесния запис на заповед, като отговорността им е ангажирана от приносителя на записа на заповед солидарно. По съображения, че съгласно чл. 485, ал.1 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, съдът е пристъпил към установяване действителността на задължението по процесната менителница. В тази връзка въззивният съд е констатирал, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535, ал.1 ТЗ, съответно обсъдени. Изложено е, че процесният запис на заповед е издаден с падеж „на предявяване“ с определен от издателя срок за предявяването му за плащане до 29.10.2018г. За безспорно е прието, че същият е бил предявен за плащане на 12.09.2018 г. едновременно на издателя и на авалистите, от който момент е настъпил и падежът му.

Позовавайки се на трайна и непротиворечива практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателят на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изключение възражението за недостатък във формата му/, каквито и не са заявени, така и личните му, относителни 5 възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на ефекта или е злоупотребил с право.

Тъй като в случая е било доказано наличието на каузално правоотношение, обусловило издаването на записа на заповед от „Аркадия Сървис“ АД с обезпечителна цел, то според съда задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен характер, като неговата действителност е обусловена от действителността на основното (обезпеченото) вземане. Изложено е, че в хода на делото банката - ищец е доказала наличието на валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение, учредено с договор за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016г. Установено е, че банката е изпълнила задължението си по този договор като е платила задълженията на „Аркадия Сървис“ АД към АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД в размер на общо 2 000 000 лв. От заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, съдът е установил, че дружествотокредитополучател по договора за издаване на банкова гаранция към 25.10.

2018 г. и към датата на изготвяне на заключението не е погасило изискуемото с и задължение към банката-кредитор, въпреки получената покана за изпълнение. С оглед н а това, решаващият въззивен състав е достигнал до извода, че ищецът като кредитор е доказал фактите и обстоятелствата по каузалното правоотношение, от което произтича вземането му, както и кой е задълженият субект по това правоотношение, а именно издателят на процесния запис на заповед, който не е изпълнил своето задължение да плати преведените от нея суми на бенефициента АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.