Определение № 33108 от 13.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33108 гр. София, 13.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110104269 по описа за 2026 година

Делото е образувано във връзка с определение № 5977/11.02.2026 г. по гр. д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав, с което са отделени за самостоятелно разглеждане в отделно производство предявените с отговора на исковата молба по посоченото дело насрещни частични искове на „ДДК“ ООД срещу Г. Д. Г., Н. Д. Т. и Л.

Л. Т., които са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ МП за снабдяване със заверен препис от изп.д. № *** по негов опис е основателно.

Съдът намира, че останалите искания на ищеца касаят предявените от него други искове, които не са предмет на настоящото производство, поради което не следва да се произнася по тях.

На ответниците Н. Д. Т. и Л. Л. Т. следва да бъдат дадени указания, в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, да посочат какви конкретни факти ще доказват с исканите трима свидетели, след което, като вземе предвид относимостта им към спора, съдът ще се произнесе по искането.

С отговора на исковата молба ответникът Г. Д. Г. е направил искане за спиране на настоящото дело, доколкото счита, че производството по гр.д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав, относно принадлежността на правото на собственост върху имота, се явява преюдициално по отношение на настоящото производство. Съдът намира искането за неоснователно, поради следното: съгласно правилото на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, в случай че се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. В ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено какви са предпоставките за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно това решение производството се спира, когато съществува връзка между две дела (обусловено и обуславящо), чийто изход е обективно зависим един от друг. Става дума за такава обективна зависимост между две спорни правоотношения, която пряко касае допустимостта или основателността на 1 иска по делото и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В настоящия случай решението относно това кой е собственик на процесния имот няма отношение нито към процесуалните предпоставки за допустимостта на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, нито към материалноправните предпоставки за неговата основателност. Ето защо искането се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Г. Д. Г. за спиране на настоящото производство до приключване на производството по гр.д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав, с влязъл в сила съдебен акт.

УКАЗВА на ответниците Н. Д. Т. и Л. Л. Т. в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение да посочат какви конкретни факти ще доказват с исканите трима свидетели.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ МП за снабдяване със заверен препис от изп.д. № *** по негов опис.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „ДДК“ ООД срещу Г. Д. Г., Н. Д. Т. и Л. Л. Т., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на солидарност сумата от 5112,92 евро (равностойността на 10 000 лева), частично предявена от общия размер на иска от 97 920 евро, представляваща обезщетение за причинените му от ответниците имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи се на уговорената продажна цена в сключения между „ДДК“ ООД и „ЛКХ 21“ ЕООД Предварителен договор от 15.11.2024 г. за продажба на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 12.03.2025 г., до окончателно плащане на сумата.

Ищецът „ДДК“ ООД твърди, че на 17.04.2013 г. бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение по т.д. №5984/2012 г., по описа на СГС, VI-2 с-в, с което Н. Д. Т. е осъден като длъжник, както и в качеството му на ЕТ „РЛ- Н. Т.“, да заплати парично задължение в размер 104 665, 43 лв. Сочи, че на основание посочения изпълнителен лист било образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ МП, по което била наложена възбрана върху процесния имот, която била вписана в имотния регистър на 17.05.2013 г. Излага, че на 26.04.2013 г., знаейки и очаквайки, че поради влязлото в сила съдебно решение за заплащане на задължение в размер 104 665, 43 лв. предстои изпълнение върху тяхно имущество, длъжниците Н. Д. Т. и Л. Л. Т., своевременно се сдобили с Удостоверение № 15179 от 26.04.2013 г. на АВ за липса на тежести върху все още невъзбранения към тази дата техен поземлен имот с идентификатор ***. На 10.06.2013 г. продавачите Н. Д. Т. и Л. Л. Т. формално прехвърлили чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34, дело № 29 от 10.06.2013 г., на нотариус КК, рег. № 964, собствеността върху 2 процесния имот с идентификатор *** на купувача Г. Д. Г.. Счита, че към момента на изповядване на сделката продавачите вече са знаели, че имотът е възбранен, за което свидетелствало и обстоятелството, че продавачите, в качеството си на длъжници по изпълнителното дело, са обжалвали пред СГС три постановления за възлагане на недвижим имот от 25.08.2014 г., сред които и постановлението за възлагане на процесния имот на „ДДК“ ООД. Твърди, че на 25.08.2014 г., след спечелване на тръжна процедура по публична продан и заплащане на цената на имота, било издадено Постановление за възлагане на имот с изх. № 109701/25.08.2014 г. на ЧСИ МП, рег. № 851, с което „ДДК“ ООД бил обявен за купувач на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***. Сочи, че дружеството започнало да владее и да се грижи за целия имот с намерение да изкупи и останалата 1/2 част. На 01.09.2014 г., с жалба с вх.№ 31780/01.09.2014 г. по описа на СГС, Н. Д. Т. и Л. Л. Т., в качеството си на длъжници по изп.дело № *** по описа на ЧСИ МП, били оспорили проведената публична продан на имота, като производството по жалбата приключило с окончателно необжалваемо Определение № 2268/02.07.2016 г. по ч.гр.дело № 641/2016 г. на CAC, TO, III с-в, с което жалбата била отхвърлена изцяло като неоснователна.

Постановлението за възлагане било вписано в Агенция по вписванията на 31.01.2024 г., а на 10.09.2024 г. дружеството го получило. На 15.11.2024 г., след получена оферта от кандидат-купувач за имота и проведени разговори, бил сключен предварителен договор за продажба, при спазване на изискванията на чл. 33 ЗС, на собствените на дружеството 1/2 идеални части от имота, с купувач „ЛКХ 21“ ЕООД. На 03.12.2024 г. била подадена молба с искане да бъде извършен въвод във владение. На 19.12.2024 г. бил извършен въвод, като видно от съставения протокол, на място бил заварен и присъствал Г. Г., който се представил за собственик на целия имот. На 23.12.2024 г. и на 09.01.2025 г. „ДДК“ ООД изпращал писмени покани - предложения до съсобственика Л. Т. за изкупуване на собствената на дружеството част от имота на цена от 150 евро за кв.м. На 24.12.2024 г. било изпратено писмено предложение и до Г.

Г. за изкупуване на собствената на дружеството част от имота. Сочи, че на 11.02.2025 г. разбрал, че срещу него е образувано гр. д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав, с предмет претендирани от Г. Г. вещни права върху собствената на дружеството 1/2 ид.част от имот с идентификатор ***, с оглед на което веднага уведомил съконтрахента си „ЛКХ 21“ ЕООД, към когото отправил молба за отсрочване на изпълнението, предоговаряне и по възможност отлагане на окончателната дата за сключване на сделката до приключване и спечелване на спора от „ДДК“ ООД. „ЛКХ 21“ ЕООД обаче не се съгласило за даване на допълнителен срок и се стигнало до разваляне на предварителния договор от 15.11.2024 г. Твърди, че поради виновно извършените действия от страна на Н. Д. Т., Л. Л. Т. и Г. Д. Г., увреждащи купувача по публичната продан, изразяващи се в неправомерно извършване на прехвърлителна сделка на 10.06.2013 г., след като вече е била вписана възбрана – на 17.05.2013 г., която била извършена чрез невярно деклариране пред нотариус и представяне на неактуално, издадено повече от месец преди сделката удостоверение за липса на тежести, а именно -удостоверение от 26.04.2013 г., както и в завеждането на недопустима и непротивопоставима на купувача на проданта искова претенция от Г. Г., дружеството било поставено в обективна невъзможност да изпълни задълженията си като продавач по сключения на 15.11.2024 г. предварителен договор. Счита, че в пряко следствие от действията на Г. Г., Н. Т. и Л. Т., се било стигнало до неизпълнение на договора, като дружеството било претърпяло вреда в размер на 97 920 евро, представляваща договорената продажна цена по предварителния договор. Ищецът обосновава солидарната отговорност на ответниците с обстоятелството, че същите с престъпните си действия при извършената от тях на 10.06.2013 г. „солидарно“ продажба обективно са допринесли за настъпилите за „ДДК“ ООД вредоносни 3 последици, изразяващи се в невъзможността дружеството да изпълни задълженията си по сключения от него предварителен договор. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Т. и Л. Т. оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват наличието на причинно-следствена връзка между сключения предварителен договор и твърдените вреди. Считат, че претендираните пропуснати ползи са хипотетични, като липсва достатъчна степен на сигурност за настъпването им. Оспорват претенцията и по отношение на размера й, като считат същия за произволно определен. Оспорват ищецът да е собственик на твърдените идеални части от недвижимия имот. Релевират възражение за погасяване на претенциите по давност. При изложеното молят за отхвърляне на предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Д. Г. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищецът да е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, като счита, че производството по гр.д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав, относно принадлежността на правото на собственост върху имота се явява преюдициално по отношение на настоящото дело, поради което се иска спирането му до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 75802/2024 г. по описа на СРС, 25-и състав. Счита, че обстоятелството, че имотът е спорен би трябвало да е известно на ищеца, доколкото са били налични взаимно противоречащи си документи за собственост, поради което смята, че претендираните вреди са настъпили от поведението на самия ищец, който е подвел съконтрахента си. Оспорва иска и по размер, като счита същият за недоказан. Оспорва наличието на пропуснати полза за ищеца, доколкото липсвала сигурност за настъпването им, както и доказателства, установяващи настъпването им. Оспорва представения предварителен договор като неистински и антидатиран. При изложеното моли за отхвърляне на исковете.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответниците – извършена продажба от ответниците Н. Д. Т. и Л. Л. Т. в полза на ответника Г. Г. на процесния имот, върху който към момента на продажбата е била вписана възбрана, наложена по изп. д. № *** по описа на ЧСИ МП, предявяване на иск за собственост от ответника Г.