Решение № 106 от 04.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500425 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 414 от 04.08.2025 г. постановено по гр. д. № 374/2025 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – Велико Търново, съдът е:

Отхвърлил иска на А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Горна Оряховица, ********* срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049 за сумата от 40 000 лв., явяваща се допълнително обезщетение над изплатените 80 000 лв. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049 - за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2022г., около 18:20 ч., на път II-53, км 16, в гр. Лясковец, на ул. „Оборище“ № 15, при което е загинал Д. Т. Д., с ЕГН **********, както и законната лихва върху тази сума от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя - 13.05.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Отхвърлил е иска на Р. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, *********, *********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049 за сумата от 40 000 лв., явяваща се допълнително обезщетение над изплатените 80 000 лв. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049 за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2022г., около 18:20 ч., на път II-53, км 16, в гр. Лясковец, 1 на ул. „Оборище“ № 15, при което е загинал Д. Т. Д. с ЕГН **********, както и законната лихва върху тази сума от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя - 13.05.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Горна Оряховица, ********* СУМАТА от 634,44 лв., представляваща лихва за периода от 13.05.2023 г. до 06.06.2023 г. - датата на изплащането на сумата от 80 000 лв. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК030269049 - за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2022г., при което е загинал Д. Т. Д., с ЕГН **********.

Осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на Р.

Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, *********, *********** СУМАТА от 634,44 лв., представляваща лихва за периода от 13.05.2023 г. до 06.06.2023 г. - датата на изплащането на сумата от 80 000 лв. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049 за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2022г., при което е загинал Д. Т. Д., с ЕГН **********.

Осъдил А. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Горна Оряховица, ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049 СУМАТА от 386,25 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Осъдил Р. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, *********, *********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049 СУМАТА от 386,25 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО СУМАТА от 100 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С определение № 1723/19.11.2025 г. постановено по гр. д. № 374/2025 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – Велико Търново, съдът е оставил без уважение искането, направено от ищците А. Д. и Р. Д. чрез адв. Р. Р. – ВТАК, по чл. 248, ал. 1 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба с вх. № 10615/21.08.2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, за изменение на Решение № 414/04.08.2025 г. по ГД № 374/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта за разноските – намаляване разноските за юрисконсултско възнаграждение присъдени в полза на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Срещу решение № 414 от 04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 374/2025 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – Велико Търново, е постъпила въззивна жалба от А. Д. Д. и Р. Д. Д., действащи чрез пълномощника си адвокат Р. Р., вписан във ВТАК, в частта, с която предявените от ищците искове са отхвърлени за сума в размер от по 40 000 лева за всеки от 2 тях, ведно със законната лихва върху тези суми от 13.05.2023г. до окончателното им изплащане за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им. Не оспорват определения от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение от по 160 000 лв. за всеки от тях, но поддържат, че неправилно е прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и че определеният принос в размер на 50 % не намира опора в събраните по делото доказателства. Навеждат доводи, че съдът неправилно е приел нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е възприел, че пострадалият не се е огледал и не се е съобразил с приближаващия автомобил. Според жалбоподателите този извод противоречи на устните пояснения на вещото лице, съгласно които при предприемане на пресичането поради особеностите на пътния участък водачът и пешеходецът не са имали възможност взаимно да се възприемат. Поддържат още, че неправилно е прието нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като от заключението на вещото лице и дадените от него пояснения се установява, че пешеходецът се е движил нормално и не е удължил ненужно пътя и времето за пресичане. Считат, че първоинстанционният съд е игнорирал част от констатациите и поясненията на вещото лице и е изградил изводите си въз основа на предположения, без да изложи достатъчни мотиви защо определя приноса на пострадалия именно на 50 %. Поддържат, че дори да бъде прието съпричиняване, неговият размер не следва да надхвърля 10 %. Наред с това излагат съображения относно липсата на надлежна представителна власт на процесуалния представител на ответното дружество и последиците от неизпълнението на дадените от първоинстанционния съд указания, както и оспорват правилността на решението в частта за разноските, включително относно присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Отправят искане, въззивният съд да отмени постановеното решение, в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение, с което да присъди обезщетение в размер от по 40 000 лева за всеки от ищците във връзка с претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.05.2023г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049. Поддържа, че по делото е установен по категоричен начин принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като сочи, че същият е предприел пресичане на необозначено за това място и е навлязъл в платното за движение, без да съобрази поведението си с приближаващия автомобил. Позовава се на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което пешеходецът е имал възможност да възприеме автомобила при навлизането си в пътната лента, по която последният се е движил. Сочи още, че мотивите към постановената наказателна присъда също обосновават значителен принос на пострадалия за настъпване на произшествието.

Изразява становище, че дори определеният от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение от по 160 000 лв. е завишен с оглед конкретните обстоятелства по делото, включително факта, че ищците са били пълнолетни лица, живеещи самостоятелно и отделно от своя баща. Оспорва и доводите относно липсата на представителна власт на 3 процесуалния си представител, като поддържа, че същите са неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Както с въззивната жалба, така и с подадения писмен отговор – не са направени доказателствени искания.

Решението не е обжалвано в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата 634,44 лева, представляваща обезщетение за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение за периода от 13.05.2023 г. до 06.06.2023 г., както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Р. Д. Д. сумата 634,44 лева на същото основание.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от А. Д. Д. и Р. Д. Д. срещу „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща Д. Т. Д., настъпила при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 16.12.2022 г. на път II-53 в гр. Лясковец, ведно със законната лихва.

В исковата молба ищците са твърдели, че на посочената дата Д. Д. е починал вследствие на причинени при пътнотранспортно произшествие травматични увреждания, след като бил блъснат от лек автомобил „Ауди 80“, управляван от Т. С. К., чиято гражданска отговорност към релевантния момент била застрахована при ответното дружество.

Поддържали са, че между тях и починалия е съществувала трайна, близка и емоционално силна връзка, като загубата му им е причинила значителни по интензитет и продължителност болки и страдания. Посочили са, че ответното дружество е изплатило извънсъдебно обезщетение в размер на по 80 000 лв. на всеки от тях, което считат за недостатъчно, поради което са претендирали доплащане до пълния размер на дължимото обезщетение.

В писмения си отговор ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, нито настъпването на пътнотранспортното произшествие и смъртта на Д. Д.. Оспорил е исковете по размер и е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е поддържал, че последният е предприел пресичане на четирилентов път в тъмната част на денонощието на място, което не е предназначено за пресичане от пешеходци, движил се е косо спрямо оста на пътя, удължил е ненужно времето за пресичане и е бил под въздействието на алкохол. Поддържал е още, че изплатените извънсъдебно обезщетения от 4 по 80 000 лв. представляват справедливо обезщетяване на претърпените вреди.

Производството е било образувано първоначално пред Районен съд – Горна Оряховица по гр. д. № 1591/2024 г. В проведеното на 28.03.2025 г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване размера на всеки от тях от 16 000 лв. на 40 000 лв. След допуснатото увеличение и по направено от ищците възражение за родова неподсъдност, съдът е приел, че спорът е станал родово подсъден на окръжен съд съобразно чл. 104, т. 4 ГПК, прекратил е производството пред Районен съд – Горна Оряховица и е изпратил делото на Окръжен съд – Велико Търново за разглеждането му като първа инстанция.

С решение № 414/04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 374/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди възлиза на 160 000 лв., но е намерил за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50 %. След редуциране на така определения размер по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът е достигнал до извод, че дължимото на всеки от ищците обезщетение възлиза на 80 000 лв., каквато сума вече е била изплатена доброволно от застрахователя. По тези съображения предявените искове за доплащане на обезщетение са били отхвърлени като неоснователни.