Решение № 347 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601116 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е Присъда № 174 от 12.06.2025 г. по НОХД № 602 по описа за 2025 г. на РС Варна, двадесет и девети състав.

Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимият И. Д. Д., с който е признат за виновен в това, че:

На 02.02.2025 г. в гр. Варна, по главен път 1-9, до ресторант „Каролина", в посока кръгово кръстовище „Долна трака", управлявал моторно превозно средство -л. а. марка „Хюндай i30" с рег.№ В ***** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARNA 0166 - проба №6991/02.02.2025 г., На основание чл. 343б, ал.1 от НК и 54, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

На основание чл. 343г, във чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс. Д. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59 от НК съдът е зачел времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На осн.чл.343б ал.5 от НК съдът е отнел в полза на Държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК - л. а. марка „Хюндай i30" с peг. № В ***** ** собственост на подс. Д..

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез адв. Г. Я. от АК – Варна, като се оспорва участието на подсъдимия в деянието. Твърди се, че по делото не са налични преки доказателства, които по безспорен и категоричен начин да свидетелстват за 1 авторството, респективно за виновността на дееца. Възраженията на защитата са предимно в посока, че съда не е анализирал обективно и безпристрастно доказателствата по делото, поради което е и достигнал до погрешни правни изводи, както и че е нарушено правото на защита по отношение на подсъдимия. Изразено е и несъгласие с мотивите към първоинстанционната присъда, с аргумента, че те са непълни и неотговарящи на изискванията на закона. Прави се искане за отмяна на първоинстнционната присъда изцяло, поради неправилност и незаконосъобразност, алтернативно намаляване на наложените наказания.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда, като намира, че същата почива изцяло на прецизен и правилен анализ на доказателствата по делото. Намира за и правилно така определеното наказание и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея съображения, като се развиват обстойни доводи в нейна подкрепа. Акцент се поставя на свидетелските показания на А., който за неопределено, време, но продължително по своята същност е изгубил от поглед а. за който се обадил на тел.112 и всъщност е видял евентуалния извършител на деянието да слиза от спрял автомобил , но не и да го управлява за което обстоятелство е спомогнало и обстоятелството, че възприятията са в тъмната част на денонощието. В тази връзка се твърди и че полицейските служители са намерили а. в покой.

Подсъдимият в последната си дума желае да бъде отменена присъдата.

Окръжният съд намира жалбата за неоснователна поради следните причини:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Подсъдимият в съдебно заседание твърди, че не е управлявал а. и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Настоящият въззивен състав, като се запозна с материалите по делото, намира жалбата за неоснователна поради следните причини:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

В първите часове на 02.02.2025 г., след като употребил алкохол, подс. Д. се качил на л. а. марка „Хюндай 130" с рег.№ В ***** ** и го привел в движение.

Превозното средство, управлявано от подс. Д., било без преден ляв фар, като му липсвала и предната лява гума, поради което по време на движението му от съприкосновението на джантата с асфалтовата настилка изхвърчали искри. Около 04:30 ч. на посочената дата подс. Д. се движил зигзагообразно с горепосоченото превозно средство по главен път 1-9 в гр. Варна.

Тези действия на подс. Д. били забелязани от свидетеля Х. Й. А., който в този момент се движел с а. си срещу този на подсъД.то лице. Поради опасното поведение на пътя на Д., свид. А. на телефон 112 съобщил за случващото се, след което направил обратен завой и последвал а. на подс. Д. без да го изпуска от поглед. Малко след това подс. Д. спрял а. си в гр. Варна на главен път 1-9, до ресторант „Каролина", в посока кръговото кръстовище до „Долна трака". От своя страна свид. А. след като направил завой на кръговото кръстовище също спрял а. си в близост до този на подс. Д., като продължавал да наблюдава действията му. Междувременно свидетелите И. М. и Петко П. – полицейски служители получили 2 сигнала подаден от свид. А., като няколко минути по-късно отпътували към горепосоченото място. Докато се движили от Траката посока Златни пясъци забелязали, че в съседната лента се намира лекия автомобил, за който бил подаден сигнала, както и че до него стоял и го оглеждал мъж. В първия момент в който бил забелязан а. бил в покой. Служителите на полицията направили обратен завой и пристигнали на място където заварили и свид. Х. А..

Към момента на тяхното пристигане на място подс. Д. бил вътре в а. на мястото на шофьора, а. бил с включен двигател и Д. се опитвал да го придвижва. а. се движел много бавно, тъй като бил на джанти, които се опирали в асфалта. Свидетелите М. и П. почукали на прозореца на Д., легитимирали се и по представения СУМПС установили самоличността му. В проведения с него разговор, двамата полицаи усетили мирис на алкохол и решили да проверят с техническо средство дали Д. е употребил алкохол. Подс. Д. бил изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с № ARNA 0166 - проба №6991/02.02.2025 г., което отчело наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в размер на 1,96 промила. Подс. Д. поискал от служителите на полицията да вземе от а. си, телефона , но вместо това се качил на шофьорското място и включил двигателя и преместил а. на един метър. След тези му действия му бил съставен АУАН серия GA с бланков №3318736/02.02.2025г. за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП - за управление на МПС след употреба на алкохол, бил му връчен талон за изследване № 0165238 и бил отведен в МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където отказал да даде кръвна проба.

Посочената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства, които са посочени изрично: от показанията на свидетелите И. М., Петко П., Х. А., Д. Д. и Т. П. дадени в съдебно заседание, както и тези от тях приобщени по надлежния процесуален ред показанията на свидетелите И. М., Петко П., Д. Д. дадени в хода на ДП.

При оценката на доказателствата първоинстанционния съд е посочил, че при изграждането на своите фактически и правни изводи е използвал показанията на свидетелите М., П. и А., които законосъобразно са кредитирани като непротиворечиви и взаимнодопълващи се, и очертават всички елементи от фактическия състав на обвинението и авторството.

Детайлно е отразено, че св. А. непосредствено е възприел управлението на а. от страна на подсъдимия, както и че св. М. и П. също са възприели това негово действие в опит да задвижи а. в тяхно присъствие. Пак от техните показания се установява, че непосредствено са участвали при извършване на техническата констатация за употреба на алкохол с техническо средство.

Съдът е отчел и дал вяра на дадените от св. М. П. и А. показания, дадени в хода на досъдебното производство, с оглед тяхната времева близост до инкриминираната дейност.

Първоинстанционния съд правилно е възприел и оценил като недобросъвестни и необективни дадените показания в хода на съдебното следствие от св. Д. и Т., а на св. Д. и в досъдебната фаза, и като такива законосъобразно не ги е кредитирал. Правилно е прието, че показанията на св. Д. са продиктувани от неговата емоционална обвързаност с подсъдимия като негов баща, а на следващо място са немерени и за противоречиви и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Отхвърлени са и показанията на св. Т., намерени за голословни и изцяло противоречащи на установената, с помощта на останалите събрани доказателства, фактическа обстановка. Макар и да не е посочено изрично коментираните показания са в унисон с изградената защитна теза, която обаче се опровергава от преките възприятия на А., М. и П..

Не са налице пороци и в оценката и на обясненията на подсъдимия и съда правилно не ги е отчел при формирането на своите правни изводи, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства, като е преценил, че представляват защитна теза на която той има неизменно право, но целта им е избягване на наказателна отговорност.

3

Оценявайки доказателствата, Районен съд - Варна законосъобразно е извел от правна страна извода, че подсъдимият И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК.

Съдът е отразил, че от обективната страна, се касае именно за управление на МПС след употреба на алкохол. Видно от приложения по делото списък предоставен от лаборатория за проверка на средства за измерване, е че използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен с № ARDM 0166, с което била установена наличната концентрация на алкохол при подс. Д. на 02.02.2025 г., е годно и проверено на 16.09.2024г.

Извършените с него измервания са в съотве**твие със Закона за измерванията, със срок на валидност от 6 месеца.

Правилно съдът в мотивите си е приел, че деянието е извършено от подс. Д. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал алкохолното си опиянение и е бил наясно, че управлението на МПС в подобно състояние е наказуемо, но въпреки това е предприел действия в тази насока.

Първоинстанциионния съд е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и не намира за нужно да преповтаря в цялост, освен посочените по горе. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания и писмените доказателства, които от тях са в основата на правните изводи, както и кои доказателства са отхвърлени и причините за това. При формирането на волята на съда не са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата.

При определяне на наказанието съдът е съобразил обстоятелствата, степента на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подс. Д.. Отегчаващи отговорността обстоятелства съда не е посочил. При определяне размера на наложеното наказание, съдът коректно е съобразил степента на обществена опасност на деянието, обусловена от не само от незачитането на установените в ЗДвП правила, но и с оглед създадената реална опасност за живота и здравето на останалите участници в движението.

ВРС правилно е определил наказание при условията на чл. 54 от НК, и като е о**ъдил такова към минималния срок, предвиден в закона е определил едно справедливо такова, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК е, като определеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, тъй като целите на чл.36 НК могат да се постигнат и по този начин. Нта следващо място наложеното наказание глоба в размер на 500 лв. е съобрезена както с личността на подсъдимия, така и с неговото имуществено състояние.