Разпореждане № 1101 от 07.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1101 гр. Несебър, 07.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100359 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образува се по заявление на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, в което е обективирано искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник В. Н. З., за вземания за незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.

Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса, както и адвокатски хонорар.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител и с оглед това приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.

Съгласно приложените договори в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта по отношения на което е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на 1 месечни абонаменти, потребителят да дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

На първо място следва да се посочи, че основанието на претендираните със заявлението неустойки, e наличието на прекратяване на услугата по съответната СИМ карта, респ. прекратяване на договорното правоотношение, по което се предоставя услугата със съответната СИМ карта, а не поради факта на неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора.

При анализа на горецитираните разпоредби, свързани с основание и размера на неустойките, както и от съдържанието на целите договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че само при прекратяване на договора по вина на потребителя, респ. при прекратяване на услугата по всяка СИМ карта, потребителят е длъжен да заплати на търговеца неустойка няколко вида неустойка. Подобна уговорка, обаче, в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства заявителят е предвидил в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.

Това се потвърждава и от факта, че размерът на претендираните неустойки е равен, а в някои случаи и по-голям от размера на вземанията за такси за мобилни услуги, вноски по договор за лизинг и др.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

Мотивиран от горното заявлението следва да се уважи, с изключение на претендираните вземания за неустойка при прекратяване на договора, поради неизпълнение 2 от страна на длъжника.

Следва да се присъди държавна такса в размер на 19.14 лева и 367.43 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 с р е щ у В. Н. З., ЕГН:**********, за следните парични вземания:

1.) сумата от 49.59 лева с ДДС незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.02.2023 г. до 04.06.2023 г. по договор за мобилни услуги № 626037377 от 29.03.2022 г. за мобилен номер **********‘ 2.) сумата от 41.18 лева с ДДС лизингови вноски за периода от 05.02.2023 г. до 09.03.2023 г. по договор за лизинг от 09.04.2021 г. с лизингово устройство – APPLE iPhone 12 128 GB Green;

3.) сумата от 514.67 лева с ДДС лизингови вноски за периода от 05.02.2023 г. до 29.902.2024 г. по договор за лизинг от 29.03.2022 г. с лизингово устройство – SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128 GB White; ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.03.2025 г до изплащане на вземането, както и сумата от 19.14 лева държавна такса и 367.43 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на следните суми:

1.) сумата от 88.29 лева неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620445244 от 27.08.2019 г., изм. с допълнително споразумение № 050952210/09.04.2021 г. за мобилен номер **********;

2.) сумата от 97.05 лева, представляваща сбор две неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626037377 от 29.03.2022 г. за мобилен номер ********** – 65.97 лева сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, ведно с добавена част от стойността на позлваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 31.08 лева;

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл.

415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3