Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262197 от 01.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 528/2020
Вид
Решение № 262197
Подписан
01.07.2022
В сила
10.06.2024
Състав
СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 ал.3 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.5 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.75 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.68 и сл. · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.83 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл.с.

МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №528 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Ц.А.Г., П.Г.Г. и Р.Т.Т. срещу решение от 09.08.2019 г. по гр.д. №85116/2017 г. на Софийския районен съд, 166 състав, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите и „И.Б.И.“ ЕООД, че ищците И.Р.Р. и В.Р.Р. са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №2, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 58,15 кв.м., при съседи: на същия етаж-няма, над обекта-няма, под обекта-недвижим имот с идентификатор ***, ведно с 56,40 % ид.ч. от общите части на сградата, както следва: за И.Р.Р. - 1/2 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, ведно с 28,20 % ид.ч. от общите части на сградата, и за В.Р.Р.

- 1/2 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, ведно с 28,20 % ид.ч. от общите части на сградата, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите и „И.Б.И.“ ЕООД, че ищците А.П.Р., И.Р.Р. и В.Р.Р. са собственици на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 21 кв.24, парцел ХІV, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както следва: за А.П.Р. – 25 % ид.ч., за И.Р.Р. - 26,82 % ид.ч., и за В.Р.Р. - 26,82 % ид.ч., и е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК нот. акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №170, т.ІІ, н.д. №435/09.09.2016 г. на нот. В.Г., с който жалбоподателите Ц.А.Г. и П.Г.Г. са признати за собственици на основание давностно владение при равни дялове върху следния недвижим имот: жилище, апартамент с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, апартамент №2 на първи етаж над партер от къща-близнак – сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 58,15 кв.м., състояща се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж-няма, над обекта-няма, под обекта-недвижим имот с идентификатор ***, заедно 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 21 кв.24, парцел ХІV, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържат, че ищецът А.П.Р. и третите лица помагачи нямат право на собственост върху процесните апартамент и 1/3 ид.ч. от поземления имот.

Сочат, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ищците И.Р.Р. и В.Р.Р. се владели процесните имоти необезпокоявано, добросъвестно и непрекъснато в продължение на 10 г., поради което нямат правно основание да придобият имотите по наследство и давност. Твърдят още, че наследодателите им и те са придобили по давност процесните недвижими имоти. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемите

А.П.Р., И.Р.Р. и В.Р.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Третите лица помагачи Д.С.Д. и „М.2.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника „И.Б.И.“ ЕООД срещу решение от 09.08.2019 г. по гр.д. №85116/2017 г. на Софийския районен съд, 166 състав, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя и Ц.А.Г., П.Г.Г. и Р.Т.Т., че ищците И.Р.Р. и В.Р.Р. са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №2, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 58,15 кв.м., при съседи: на същия етаж-няма, над обекта-няма, под обекта-недвижим имот с идентификатор ***, ведно с 56,40 % ид.ч. от общите части на сградата, както следва: за И.Р.Р. - 1/2 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор

***, ведно с 28,20 % ид.ч. от общите части на сградата, и за В.Р.Р.

- 1/2 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, ведно с 28,20 % ид.ч. от общите части на сградата, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя и Ц.А.Г., П.Г.Г. и Р.Т.Т., че ищците А.П.Р., И.Р.Р. и В.Р.Р. са собственици на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 21 кв.24, парцел ХІV, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както следва: за А.П.Р. – 25 % ид.ч., за И.Р.Р. - 26,82 % ид.ч., и за В.Р.Р. - 26,82 % ид.ч., и е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК нот. акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №170, т.ІІ, н.д. №435/09.09.2016 г. на нот. В.Г., с който жалбоподателите Ц.А.Г. и П.Г.Г. са признати за собственици на основание давностно владение при равни дялове върху следния недвижим имот: жилище, апартамент с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, апартамент №2 на първи етаж над партер от къща-близнак – сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 58,15 кв.м., състояща се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж-няма, над обекта-няма, под обекта-недвижим имот с идентификатор ***, заедно 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 21 кв.24, парцел ХІV, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е разгледал доводите му за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес. Поддържа, че праводателите на дружеството ответниците Ц.А.Г. и П.Г.Г. са собственици на процесният недвижим имот само и единствено на основание давностно владение, както и че ищците никога не са владели и обитавали имота. Твърди още, че извършената делба по гр.д. №935/1986 г. по описа на СРС е нищожна поради неучастие на съсобственика И.М.Г.. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите

А.П.Р., И.Р.Р. и В.Р.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Третите лица помагачи Д.С.Д. и „М.2.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявения от А.П.Р. установителен иск за собственост за 25% ид.ч. от процесното дворно място и в частта, в която съдът е уважил предявените от И.Р.Р. и В.Р.Р. установителни искове за собственост за разликата над по 1/6 ид.ч. от процесното дворно място по следните съображения:

СРС, 166 състав, е сезиран от А.П.Р., И.Р.Р. и В.Р.Р. с искова молба, с която срещу Ц.А.Г., П.Г.Г., Р.Т.Т. и „И.Б.И.“ ЕООД са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като ищците И.Р.Р. и В.Р.Р. за по 1/2 ид.ч. от процесния апартамент с идентификатор *** и по 26,82% ид.ч. от процесното дворно място, а ищецът А.П.Р. за собственост за 25% ид.ч. от процесното дворно място, като и тримата обосновават правния си интерес с издаден нот. акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №170, т.ІІ, н.д. №435/09.09.2016 г. на нот. В.Г., с който ответниците Ц.А.Г. и П.Г.Г. са признати за собственици на процесния апартамент и на 1/3 и.д.ч. от дворното място, които апартамент и ид.ч. с договор за покупко-продажба, инкорпориран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №100, т.VІІІ, н.д. №654/22.08.2017 г., ответниците

Ц.А.Г., П.Г.Г. и Р.Т.Т. са прехвърлили на ответника „И.Б.И.“ ЕООД.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК не оспорват правото на собственост на ищеца А.П.Р. върху сочените от нея 25% ид.ч. от дворното място, като твърдят, че същите не са тяхна собственост.

Видно от представения по делото нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №106, т.Х, н.д. №1543/13.04.1987 г., А.И.Д.е прехвърлил на Р.Д.Р. и А.П.Р. следния недвижим имот: жилищна сграда на ул. „********* със ЗП от 60 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място. По делото не е спорно между страните, че придобитата от ищеца А.П.Р. по силата на договора за издръжка и гледане сграда е различна сградата, в която се намира процесният апартамент.

Разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. Когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот, той има правен интерес от положителния установителен иск за собственост, само ако ответникът претендира, респ. има титул за собственост на същия имот в обем, който засяга правата на ищеца /в този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №59/17.07.2019 г. по гр.д. №2214/2018 г., I ГО/. Съгласно ТР №3/2012 на ОСГК на ВКС лице, което претендира правото на собственост, признато другиму с констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.

При тези данни следва извод за недопустимост на първоинстанционното решение в посочената по-горе част, доколкото за ищеца А.П.Р. липсва правен интерес от предявения положителен установителен иск, тъй като ответниците не отричат правото и на собственост върху ид. и части от дворното място, респ. титулът им за собственост не засяга правата и, а за ищците И.Р.Р. и В.Р.Р. липсва правен интерес в частта за предявения установителен иск за дворното място за разликата над по 1/6 ид.ч. от дворното място /общо 1/3 ид.ч./, тъй като титулът за собственост на ответниците е само за 1/3 ид.ч. от дворното място и засяга правата на двамата ищци в този обем. В приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК се налага извод за обезсилване на решението в тази част.