Акт от 30.12.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 915/30.12.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов…….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1133 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.Е.А. - гражданин на А., с адрес: РПЦ – Харманли, гр. Х., жк. „Д.“ №***, срещу Решение № УПХ-214/02.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. се страхувал за живота си. Поради това нямало как да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9 ал.1 т.3. В жалбата оспорващият обективира информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите.

Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75 ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173 ал.2 във връзка с чл.146 т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика.

Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът -

Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли (Е. Ч.), в представени чрез процесуален представител писмени бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №

105450-2726/27.10.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името И. М. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1321 от 13.11.2020г., с рег. №УП 16164/13.11.2020г. на ДАБ, подадена с името М.Е.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 16164/13.11.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.Е.А., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. К., гр. М., женен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.Е.А., роден на ***г. в А., пр. К., гр. М., район Д., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия ***, ***, образование - ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са отразени данни за съпругата и децата на чужденеца, с местонахождение към този момент в А..

С писмо с рег.№УП 16164/16.11.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като И. М., роден на ***г., от А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 14.11.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 16164/14.11.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Брат му М. И. Р. на 24 години бил в Германия от около 5 години. Още не бил получил закрила. Посочил, че напуснал А. преди около четири месеца нелегално. Преминал в Пакистан за две нощи, след което преминал в И. за около 25 дни. След това преминал в Т. и останал около десет дни, след което преминал в Гърция за две денонощия. През всички държави преминал нелегално. В Република България влязъл с група от 20 души, нелегално, на 05.10.2020г. Първо вървели пеша в гората, след което с автомобил стигнали до град София и останали в една разрушена сграда. След пет дни били задържани от полицията. Целта му била Германия. Последният му адрес в страната му бил пров. К., град М.. Там живял до напускането на А.. Имал лична карта, която му я взели в С. от полицията.

Заявил, че е женен. Съпругата му се казвала Г.А. на 30 години. Имали три деца – две дъщери и един син. Съпругата и децата му живеели в град М.. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Не бил подавал до сега молба за закрила. През 2014 или 2015 отишъл в С. А. легално на хаджилък в Мека в къщата на А. искал да отиде, но след това не се прибрал, а останал да работи там нелегално. Там работил около четири години и го арестували, защото нямал документи в себе си. Не бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е таджик. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин - сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Освен съпругата и децата му в А. били също родителите му, две сестри и един брат. Всички живеели в град М.. Семейството му, което се намирало в А., имали финансов проблем. Беднотията била проблема.

Другият проблем бил, че децата му били без образование. Заявил, че учил до шести клас. Бил шофьор на такси, хлебопекар и готвач. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал А., защото финансовото му състояние било много тежко. Жена му била болна и имала нужда от операция, имала тумор, но нямал финансова възможност да ѝ помогне. Брат му от Германия му изпратил пари и с негова помощ намерили доктор в К., който я оперирал и сега жена му била по-добре. В техния район имало сражения между талибани и армията и хората много трудно живеели и в тези условия трудно можело да си намериш работа. Вкъщи всички разчитали на него за всичко и финансово.Целта му била да отиде в Германия, понеже с него тук била жената и сина на брат му, който бил в Германия да ги закара при него. Посочил, че в Германия ще остане да работи и да изкара пари, за да изпрати на семейството си в Афганистан. Лично не бил заплашван. Върху него лично не било оказвано насилие. Подал молба за закрила в Република България, защото го задържали от полицията тук. Заявил, че не би се завърнал в Афганистан, заради беднотията и общата обстановка на сражения в техния район.

С Решение №

УПХ-214/02.12.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.Е.А. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 07.12.2020г., а жалбата е подадена на 08.12.2020г.

(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Д. Ч., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определен със Заповед № РД05-422/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.