Решение № 12783 от 19.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12783 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110139023 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от 31.10.2022 г. /л.56-57 от делото/, депозирана от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н.

И. Н.а ЕГН ********** и И. Е. А. ЕГН **********, с предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно при квоти от по 1/2 на сумата от 1290,71 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.112, вх.А, ет.2, ап.5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 188,08 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 54,62 лв. главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 11,13 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.

Ищецът твърдени да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Е. А. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва за исковия период ищцовото дружество да е досатвило в процесния недвижим имот топлинна енергия в посоченото количество и на претендираната стойност. Оспорва да е 1 уведомена за задълженията, респ. да е поставена в забава от ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Ответницата Н. И. Н.а не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Цветелин Замфиров от АК- Велико Търново ответниците оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Ответницата Н. Н.а навежда твърдения за извършен отказ от наследството на своята майка Вяра Христова Йовчева, поради което и поддържа, че не е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.

Третото лице- помагач на страната на ищеца-„МХ Елвеко“ ООД, не заявява становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия при посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и възраженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между 2 ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е нотариален акт от 28.08.1980 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по описа на нотариус Любомир Зарчев, I нотариус при СРС, видно от който на Иван Драганов Йовчев и съпругата му Вера Христова Йовчева прехвърлят на дъщеря си Н. И. Н.а и зетя си Е. Й. Н. единствения си жилищен имот, а именно- апартамент №5, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.№112, ет.2, срещу задължението да поемат гледането и допълване на издръжката до края на живота на всеки един от тях.

Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за наследници № 5563/07.10.2022 г. се установява, че единствения наследник по закон на Е. Й. Н. ЕГН **********, поч. на 17.10.2021 г. със семейно положение – разведен, е ответницата И. Е. А. ЕГН ********** -дъщеря. Следователно съдът приема за доказано, че ответницата И. Е. А. в качеството си на наследница по закон на Е. Й. Н. и Н. И. Н.а в лично качество, отговарят при равни квоти от по ½ ид.ч. по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената 3 хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели. Ответницата И. Е. А. не е оспорила приемането на наследството на Е. Й. Н., нито от доказателствата по делото се установява заявен отказ от същото. По отношение твърденията на ответницата Н. И.

Н.а, че е заявила изричен отказ от наследството на своята майка Вера Христова Йовчева, който е вписан в особената книга на съда с вх.№ 1257/02.08.2019 г. по гр.д.№ 44383/2019 г. по описа на СРС, 149 състав, съдът намира същите за неотносими, доколкото ответницата Н. Н.а се явява собственик на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт от 28.08.1980 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, а не по силата на наследствено правоприемство от своята майка Вера Христова Йовчева. Процесният нотариален акт не е оспорен от ответниците в срока по чл.131 ГПК, поради което и съдът намира, че между ответниците и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за исковия период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции.

Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.

В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. дружеството, осъществявало дялово разпределение, е отчитало уредите в имота на ответника, а по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесния имот е имало монтирани четири отоплителни тела три броя топлоразпределители. Според посоченото от вещото лице, на един от радиаторите не е монтиран работещ уред и затова се изчислява служебно топлинна енергия съгласно чл.61 т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. В процесния имот се ползва топла вода и има един водомер за топла вода, по които се отчита разходът. Дружеството, осъществяващо дялово разпределение в сградата, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлоенергия за общи части не се начислява. Видно е от представените от третото лице- помагач документи за главен отчет, че същите носят подписа на потребител срещу името на ответницата Н. И. Н.а. Тези документи имат характер на частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти – стойността на измереното количество, и като такива следва да се кредитират.