Решение № 5683 от 25.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 25.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 9941 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от П.И.Н. против З. „У.“ АД *** осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ за сумата 65 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от 27.05.2017г. до изплащането.

Ищецът сочи, че на 10.02.2016г. сключил с ответника застрахователен договор „Каско“ за собствения си л.а.Мерцедес ЦЛ 500 с ДК № *******и рама № WDD2163711A012159, с който последният поел задължението при настъпване на покрит риск да заплати застрахователно обезщетение. Твърди на 20.05.2016г. автомобилът да е бил паркиран на ул.Сан Стефано в гр.София, откъдето за времето от 18.35ч. до около 22.07ч. противозаконно отнет. Незабавно било уведомено 01 РУ на СДВР и впоследствие образувано досъдебно производство № 225 ЗМК 1281/2016г. срещу неизвестен извършител, спряно с постановление от 11.05.2017г. на СРП. Веднага след узнаване на кражбата уведомил за събитието и ответника, който по образуваната щета № 16119000053/25.05.2016г. отказал плащане на обезщетение. Твърди кражбата на застрахования автомобил да е покрит риск и не е налице нито едно от изключенията предвидени в договора и общите условия от заплащане на обезщетение, поради което навежда, че такова му се дължи. Претендира законната лихва от 27.05.2016г. до изплащането, както и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответникът сочи в рамките на образуваната при него щета да е било установено, че автомобилът бил застрахован през 2015г. при друг застраховател ЗК „Л.И.“ АД и при неговото действие на 19.03.2015г. претърпял ПТП, в резултат на което увреден до степен на негодност, поради което от техническа гледна точка не би могло да бъде възстановен във вида, в който бил представен при сключване на застраховката през 2016г. В тази връзка твърди, че въпреки идентичността на регистрационния номер и рамата, се касае за два различни автомобила и в този смисъл навежда на нищожност на застрахователния договор. Счита да са налице основанията по т.6.5.16 и т.6.5.19 от общите условия изключващи покрит риск, поради което правомерно е отказал плащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва иска и по размер с твърдението, че ищецът придобил автомобила на цена от 5000лв. и тази стойност следва да се отчете като негова пазарна при определяне размера на обезщетението. В тази връзка навежда и довод за надзастраховане по чл.388, ал.1 КЗ. Допълнително обезщетението подлежи на намаляване със сумата 1530.56лв., представляваща две неплатени вноски от застрахователната премия, както и да се приспадне уговореното с договора самоучастие от 5%. Оспорва да дължи законна лихва, съответно би дължал такава от 27.06.2017г., когато е изтекъл срока от 15 дни от прекратяване регистрацията на автомобила. Претендира разноски по делото.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника с доводи, че не е знаел и не е бил длъжен да знае при закупуването на автомобила за претърпян пътен инцидент. Към тази дата автомобилът бил в отлично техническо състояние, без видими следи от катастрофа и се движил безпроблемно, като отрича категорично да се касае за различен от застрахования. Навежда, че цената, на която е закупен не е меродавна за определяне на застрахователното обезщетение. Навежда още, че според т.8.2 от общите условия в случай на кражба клаузата за самоучастие не е приложима.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа твърдението си, че поради претърпяното през 2015г. ПТП не е възможно автомобилът да бъде ремонтиран и годен за ползване, поради което навежда застрахователят да е бил въведен в заблуждение относно действителното му състояние, с оглед на което не би сключил договора. Позовава се на т.12.6 от общите условия. Поддържа на приложимост на клаузата за самоучастие, която е предвидена в договора с аргумент черпен от разпоредбата на чл.348, ал.1 КЗ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор ищецът да е собственик на л.а. Мерцедес ЦЛ 500 с ДК № *******, бял на цвят, с рама № WDD2163711A012159 и двигател № 27396130185408, който придобил на 11.01.2016г. по силата на сключен с Г.Р.К. договор за покупко-продажба за сумата от 5000лв. /стр.89/.

На 10.02.2016г. сключил с ответника З. „У.“ АД договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в приложената полица № 16900110712, за автомобила с покритие по Клауза „А“-пълно Каско и за срок от 13.02.2016г. до 12.02.2017г. Уговорена е застрахователна сума от 65 000лв. и застрахователна премия от 3001.05лв. платима на четири вноски всяка с размер от 765.27лв., от която в деня на сключване на договора ищецът заплатил първата вноска /стр.10/. В договора е предвидено, че застрахования ще участва с 5%, но минимум 100лв. от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие ще се приспада от него.

От фактическа страна не е спорно, а и от представеното удостоверение на 01 РУ към СДВР /стр.11/ е видно, че на 20.05.2016г. вечерта ищецът паркирал автомобила на ул.Сан Стефано в гр.София, от където за времето от 18.35ч. до

22.10ч. бил противозаконно отнет от владението му. По случая е образувано ДП № 225 ЗМК 1281/2016г. по описа на 01 РУ на СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК. Видно от Постановление от 11.05.2017г. по пр.пр.№ 19640/2016г. на СРП досъдебното производство е спряно и до момента извършителят не е открит.

На 25.05.2016г. ищецът уведомил ответника за настъпилото събитие с образувана щета № 16119000053/25.05.2016г., по която било установено, че автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ЗК „Л.И.“ със срок на действие 13.02.2015г.-12.02.2016г. въз основа сключен застрахователен договор, обективиран в полица № 93001510008512, с предишен собственик „Л.Ф.А.“ ЕООД, представлявано и управлявано от С.Т.Т.. В срока на действие на същата на 19.03.2015г. автомобилът претърпял пътно-транспортно произшествие, като последица от което бил увреден. Застрахователят образувал щета № 0015-1201-15-405087 с извършен опис и оценка на повредените части и детайли /стр.47-49/ и със заключение, че възстановяването му е необосновано от икономическа гледна точка, поради което е налице тотална щета /стр.54-57/. Увреденото състояние на автомобила след ПТП е видно и от приложения снимков материал, изготвен при огледа от експерти на ЗК „Л.И.“ АД /стр.62-70/.

Като доказателство е приет протокол за оглед при застраховане от 10.02.2016г. /стр.90/, съставен и подписан от ищеца и представител на ответника З. „У.“ АД, удостоверяващ липсата на щети по автомобила. В протокола е отразено, че при огледа са изготвени 15бр. снимки. Такива са представени по делото /стр.94-97/ и от тях е видно, че от външна страна няма видими увреди.

При образуване на щетата ищецът предоставил на ответника 1бр. ключ за автомобила, който от своя страна ответникът предоставил за проверка и анализ на „Б.С.А.“ ЕООД, официален представител на Мерцедес-Бенц за България. В свое писмо от 10.08.2016г. последният е посочил, че този ключ е оригинален и прочетените от него данни са показали, както и кодировката за заключване съответстват на автомобил с номер на рама WDD2163711A012159, т.е процесния. В същото е посочено още, че липсват данни за изготвяне на допълнителни електронни или механични ключове, респ. подмяна на други компоненти от системите за достъп или стартиране на автомобила /стр.99/.

В представения договор за продажба на МПС от 10.02.2016г., по силата на който ищецът придобил собствеността върху автомобила не е описано неговото състояние. Но на същата дата е извършен преглед, обективиран в представения Протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС /стр.142/, който показал да е в добро техническо състояние и годен да се движи по пътищата за обществено ползване.

По делото са разпитани свидетелите Ю.К.и С.Т.. В показанията си първият сочи, че знае за автомобила, виждал го е и покрай познанството си с ищеца се случвало да го управлява през м.02.2016г. във връзка с необходимостта от смяна на маслото. Заявява, че автомобилът не е имал никакви шети и бил в движение. На свидетеля не направило впечатление да има неизправности. В показанията си вторият сочи, че към 2015г. представляваното и управлявано от него дружество притежавало л.а.Мерцедес ЦЛ 500, бял на цвят, което лично управлявал. На 19.03.2015г. претърпял катастрофа и автомобилът бил много увреден, поради което и предишният застраховател ЗК „Л.И.“ АД го обявил за тотална щета. Тъй като обезщетение не му било платено и след проучване, че възстановяването в предишното състояние ще струва много скъпо над 200 000лв. решил да го продаде в това увредено състояние. Продажбата била реализирана с физическо лице, което не познава и в показанията си не го идентифицира.

По делото са изслушани две САТЕ, вещите лица по които единодушно дават заключение, че от техническа гледна точка е възможно автомобилът да бъде възстановен в състояние годно за ползване и допустимо за движение по пътищата чрез ремонт и подмяна на повредените части и детайли, но на стойност значителна и по начало икономически нецелесъобразна.

От събраните по делото писмени доказателства, в тази част свидетелство за управление на МПС и контролен талон на св.С.Т., от една страна /стр.50/, и свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение от Отдел ПП-СДВР от 12.06.2017г. от друга страна /стр.6-7/, се установява идентичност между застрахования при ответника автомобил, собственост на ищеца и този, който е бил увреден от ПТП на 19.03.2015г. при съвпадение на идентифициращите го белези-регистрационен номер, номер на рама и двигател.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:

Предмет на сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № 16900110712/10.02.2016г., е л.а.Мерцедес

ЦЛ 500 с ДК № ********и с него ответникът се задължил за срока на действие при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Договорът е сключен в предвидената в чл.344, ал.1 КЗ писмена форма, съдържа изискуемите по чл.345 КЗ реквизити и е двустранно подписан. Неразделна част от него са приложените общи условия.

Като всеки друг договор за да произведе правно действие следва да бъде действителен, т.е. да не страда от пороците, които водят до неговата нищожност или унищожаемост на основанията предвидени в ЗЗД /арг. чл.343, ал.2 КЗ препращаща към ТЗ и ЗЗД/.

Допълнително изискване съгласно чл.349, ал.1 КЗ е наличието на застрахователен интерес, който според нормата се изразява в правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Липсата на такъв интерес при сключване на договора по изричната повеля на ал.2 има за последица неговата недействителност, освен ако не се касае за бъдещ застрахователен интерес /дефиниран в ал.3/. В този случай застраховащият може да иска връщане на цялата платена премия или на платената част от нея при разсрочено плащане, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на застрахователен интерес /ал.4/. При липсата на предвидено друго тази недействителност следва да бъде приравнена на нищожност, т.е. договорът не поражда изначално правно действие. Ако интересът е бил налице към деня на сключване на договора, но в течение на неговото действие отпадне, договорът не е недействителен, но се прекратява с признато на застрахователя право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване /ал.5/.

При имуществените застраховки предмет на договора може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл.399 КЗ/, т.е. застрахованият да е носител на имущественото право, обуславящо интереса му от застраховане. В разглеждания случай не е спорно, а и доказано ищецът да е придобил правото на собственост върху лекия автомобил на валидно правно основание преди застрахователния договор, поради което към деня на неговото сключване е налице застрахователен интерес по чл.349, ал.1 КЗ.