Решение № 886 от 24.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Б., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120203538 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на В. Г. А. ЕГН ********** с посочен адрес: ***************** чрез адв.Б.

С. против ЕФ Серия К №11316815, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се настоява за процесуална незаконосъобразност на ЕФ и издаването му в нарушение на материалния закон. Изтъква се,че в ЕФ е индивидуализиран рег.номер на ППС – полуремарке/ремарке за товарен автомобил, а не регистрационен номер на МПС, като материалната незаконосъобразност на ЕФ се оспорва с аргументи,че „полуремаркето“ не представлява МПС по см. на дефинитивното правило на пар.6, т.11 от ДР на ЗДвП, а е ППС по см. на пар.6,т.10 ДР на ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят В. А., чрез процесуалния представител адв.Б. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.13 / относно датата на връчване на електронния фиш 12.09.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП на 18.09.25 г. и по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН./

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ЕФ Серия К №11316815 бил издаден във вр. с установено на 23.08.2025 г. в 22:06 часа управление на МПС от вид полуремарке с peг. №********* марка „Шм. ***“ В обл.Б., общ.Пр. на път Втори клас, номер 99, 38.58 км.,в който участък максимално допустимата скорост за движение била до 60 км/ч с оглед въведеното и действащо ограничение на скоростта за извън населено място с пътен знак В26 –до 60 км/ч.

Независимо от това посоченото пътно превозно средство било управлявано със скорост от 74 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 14 км/ч. Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 23.08.2025 г. се контролирало с АТСС, насочено към 1 с.о. „Узунджа“ и снимащо в двете посоки.

Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство за измерване,вписано в регистъра на одобредните средства за измерване под №5126 . Същата е преминала проверка на 31.07.2025 г. със заключение,че отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.

Въз основа на установеното с преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 бил издаден електронен фиш ЕФ Серия К №11316815, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя В. Г. А. като законен представител на „Гл. Б.“ЕООД било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка. Съдът кредитира вещественото доказателствено средство –снимка № 11743D1/0019028, от която се установява регистрационният номер на пътното превозно средство, както и измерената скорост.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение.

По мнение на настоящия състав е допуснато издаване на ЕФ в отклонение от минимално изискуемото съдържание съгласно разпоредбата на чл.189,ал.4 ЗДВП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 о т ЗДвП регламентира, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Буквалният прочит на тази разпоредба и обикновеното сравнително тълкуване на останалите алинеи на чл.189 ЗДвП оформя недвусмисления извод, че формалното съдържание на ЕФ задължително следва да включва регистрационния номер на МПС, както и данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Във всички алинеи на нормата на чл. 189 ЗДвП са употребени понятията "моторно превозно средство" и "превозното средство", без да е ползвано понятието "пътно превозно средство", и това позволява да се обоснове заключение, че лексическият законотворчески израз "превозното средство" обхваща и отразява именно понятието МПС, като чрез използваната законодателна техника се избягва повторение на едно и също понятие.

С оглед анализа на чл.189,ал.4 ЗДвП съдът намира,че ЕФ се издава само за нарушение, извършено при управление на МПС, чийто регистрационнен номер следва да се съдържа в електронния фиш като негов задължителен реквизит. Все в този контекст, следва да се допълни,че по силата на чл.

46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо чрез аргументативните средства на аналогията да се допуска разширителното тълкуване на въпроси, имащи отношение към регулиране на фактическите предпоставки за реализиране на администртивно-наказателната отговорност, досежно нормативно зададеното понятие "моторно превозно средство" в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Предвид изложеното недопустимо е, чрез тълкуване по аналогия разпоредбата на чл.189,ал.4 ЗДвП да се стигне до ангажиране на административно-наказателна отговорност на лице в качеството му на собственик на пътно превозно средство, а не на МПС. Съгласно легалната дефиниция на пътно превозно средство, дадена в § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП , това е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Съгласно легалното понятие в § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП "полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно 2 средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

Съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В случая, видно от заснетото с АТСС изображение, безспорно е налице влекач, който представлява МПС, т. е. пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, съгласно дефиницията по § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП . Заснетото полуремарке е било прикачено за този влекач и съответно е следвало посоката и скоростта, задавани от водача на влекача. Следователно в случая е налице "състав от пътни превозни средства" по смисъла на § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП , представляващ механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. Положението, в което е заснет този състав, показва, че поради насочването на стационарната камера в определена посока, изображението е отразило задната му част, а именно прикаченото полуремарке и неговата регистрационна табела. Действително визираната като нарушена норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП борави с понятието "пътно превозно средство", но същевременно сочи като адресат на регламентираното в нея задължение водача на това ППС, който има възможността да избира скоростта на движението му. По смисъла на ЗДвП ППС са трамваите, самоходните машини, мотопедите, мотоциклетите, ремаркето, полуремаркето и др. И тук следва да се направи разграничението, че за разлика от първите четири изброени ППС, които се управляват директно от свой водач, то полуремаркето се управлява опосредено от водача, управляващ МПС, към което то е прикачено и теглено. Изцяло в този см. е и касационната практика, обективирана в Решение № 182 от 6.02.2024 г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 103/2023 г.

Наред с това, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП в редакцията й, действала към момента на установеното с обжалвания ЕФ нарушение, гласи: "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или

2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. " Визираните в цитираната норма лица по чл. 188, ал. 1 и ал.2 ЗДвП в относимата към датата на нарушението редакция са собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, респ. и тук при установяване на субективните предели при реализиране на административно-наказателна отговорност се откроява терминологичното боравене с понятието „МПС“, а не „ППС“, каквото е процесното полуремарке.

Не на последно място следва да се посочи, че и приложената в случая санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т.2 ЗДвП в относимата към датата на нарушението редакция /в сила от 21.01.2017 г./ визира като субект на нарушението водач, който превиши разрешената максимална скорост.

Тази санкционна разпоредба понастоящем е претърпяла редакция и в / бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г./,която изрично лимитира субекта, както и средството на нарушението - „водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място /…/“. Следователно и новата редакция на санкционния текст на чл.182,ал.2,т.2 ЗДвП изрично терминологично дефинира възможните средства за реализиране на изпълнителното деяние на нарушението моторно превозно средство или състав от пътни превозни средства, като посочената в ЕФ индивидуализация на полуремарке не корелира с никой от нормативно очертаните в актуалната редакция обективни съставомерни признаци.

Анализът на всички цитирани дотук законови норми мотивират извода на настоящия състав за неприложимост към датата на нарушението 23.08.25 г. на процедурата по чл. 189 ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез издаване на ЕФ по отношение на пътни превозни средства, които не попадат в категорията МПС. Невъзможността на АТСС да заснеме номера на влекача, който в случая се явява управляваното от водача МПС, е довело до издаване на ЕФ срещу собственика на тегленото полуремарке, а той може да е съвсем различен от собственика на МПС – влекач. Освен, че не е спазена нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП – да се посочи рег. номер на МПС, както и тази на чл. 189, ал. 5 ЗДвП – ЕФ да се връчи на собственика на МПС, в случая е невъзможно и да се приложи законосъобразно и предвидената в чл. 189, ал. 5 ЗДвП възможност на собственика на МПС да декларира, кое е лицето, което е управлявало това МПС в съответния времеви момент. И това е така, тъй като собственикът на полуремаркето, освен че не попада в категорията "собственик на МПС", което пък означава, че не разполага с право да подава 3 декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП , същият в много случаи не би могъл да посочи, на кой водач собственикът на МПС – влекач е предоставил управлението на това МПС. При това положение собственикът на полуремаркето е поставен в положение в краткия 14-дневен срок да доказва факти, за които сам е лишен от информационна осведоменост. Описаната хипотеза илюстрира недопустимост на разширителното тълкуване по аналогия по арг. на чл.46,ал.3 ЗНА на нормата на чл. 189, ал. 4 изр. второ ЗДвП . Ето защо настоящият състав намира, че в случаи като настоящия на заснета табела на прикачено към влекач полуремарке, следва въз основа на изображението от АТСС наказващият орган допълнително да извърши проверка на фактите като установи собственика на управляваното МПС – влекач, и едва след това да ангажира административно-наказателната отговорност на този собственик или на конкретния водач чрез съставяне на АУАН и наказателно постановление, в която процедура биха били валидни и обективно достъпни гаранциите за упражняване правото на защита и принципите за непосредственост и всеобхватно и обективно изясняване на обстоятелствата, относими към извършеното нарушение и неговия автор.