Решение № 14256 от 09.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14256 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110118707 по описа за 2022 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба, уточнена с молба от 20.04.2022 г., на молителката А. М. А. срещу ответника Д. Д. Д., с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че на 11.03.2022 г. ответникът Д. звънял много пъти от свой телефон ***, и от телефони с номера *** и ***, на телефон на молителката с номер ***, а после вечерта на същия ден издраскал с остър предмет автомобила, който ползва молителката – „Форд куга“ с рег. № СВ 4455 АК пред жилище с адрес: София, ж.к. „Дианабад“, бл. 30, вх. Г, ет. 5, ап. 62. На автомобила били изписани нецензурни думи като „Адел е курва“ , „курва“. След надраскването ответникът се обадил на молителката като отправил заплаха на посочения по-горе телефон, че ще я пребие и ще счупи нейни лични вещи, и я обидил с думите: „курва“, „парцал“, „боклук“ и „безполезно същество“. Молителката съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът Д. Д. в депозирано писмено становище оспорва изцяло изложеното от молителката в заявлението от 16.06.2022 като неотговарящо на действителното фактическо положение. Ответникът Д. твърди, че молбата за защита е процесуално недопустима, защото двамата с молителката никога не са били във фактическо съпружеско съжителство, не са живели в едно домакинство на адреса на молителката. Според ответника страните са имали интимни отношения в периода м. юни 2020г. до м. декември 2021г. , като в този период той е живял в дома на своите родители в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 701, вх. Б, ет. 5, ап. 29. Твърди, че с молителката са прекратили взаимоотношенията си през месец декември 2021г. и настоящото производство е опит от страна на молителката за изнудване на ответника, който бил инициатор на прекратяването на връзката. Оспорва изцяло твърдението, че е автор на вандалската проява по автомобила на молителката, като и оспорва представената по делото кореспонденция, Пледира за отхвърляне на молбата.

1

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Ответникът оспорва твърдението на молителката А., че са били във фактическо съжителство. За установявана на това обстоятелство по делото е разпитана майката на молителката Д. М. А.. Същата заявява, че в продължение на шест месеца от края на 2020г. до април 2021г., когато ответникът е разруши стаята на дъщеря й , страните са били във фактическо съжителство в техния дом, в кв. Дианабад. Според свидетелката освен, че са живели заедно страните са пазарували, готвели заедно, ответникът е имал оставени в дома им дрехи, бельо, четка за заби и други тоалетни принадлежности. Свидетелката разказва, че по покана на ответника дъщеря й била за един месец при Д. в Брюксел на негови разноски.

Това твърдение на свидетелката А. е оспорено лично от ответника Д. Д., който при извършена в съдебно заседание очна ставка заяви, че никога не живял в дома на молителката и нейната майка. За доказване на това обстоятелство е разпитана свидетелката Симона Курсашка, приятелка на ответника. същата твърди, че той си живеел винаги с майка си баба си в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 107 вх. Б, където живее и в момента. Всяко вечер или през вечер двамата се срещали след работа около 22 часа и по-късно, за да си говорят.

По тази причина свидетелката твърди, че ответникът никога не е живял с молетелката на семейни начала в нейното жилище. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Курсашка в тази част, защото не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Освен това хронологично не съответстват и на твърденията на самите страни както сочените периоди на връзка на страните, така и подробности от тази връзка, например период, време и място, в което са били заедно в чужбина. Въпреки демонстрираната в съдебно заседание близост с ответника свидетелката не познава лично приятелката му, с която по негови твърдения е имал връзка година и половина, не знае къде страните са се срещали, като същевременно заявява и че е имало период, през които ответникът е живял при молителката..

По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника.

Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание на 03.10.2022г. свидетелката Д.

М. А. е заявила, че вечерта на 11.03.2022г. докато дъщеря й била в банята на домофона се позвънило. Бил Д., който заявил, че Адел сама си е виновна и затворил. След малко чула дъщеря си да говори с някого по телефона, от който разговор била много изплашена и разстроена. Баща й се обадил, че колата й била надраскана, като на нея пишело „курва“. Свителката чула дъщеря си процесната вечер няколко пъти да говори с Д. по телефона, който използвал много нецензурни епитети по нейн адрес, обиждал я и я заплашвал. Адел била много разстроена и обидена, от една страна защото се почувствала заплашена, от друга страна била много сериозно емоционално обвързана са ответника и това негово агресивно поведения я наранило. Освен това и преди е имало случай на физическо насилие от страна на ответника по отношение на дъщеря й и тя бела сигурна, че той е в състояние да изпълни заканите си.

В съдебно заседание на 03.10.2022г. е разпитан и свидетелят А. А., колега на молителката. Същият разказва, че на 11.03. 2022г. се прибрали с молителката от 2 гр. Пловдив, тя паркирала пред блока си и се разбрали да се видят по-късно. Свидетелят се отбил в близък магазин и излизайки от там видял, че ответникът Д. драска с твърд предмет по автомобила, който ползва молителката. Решил да не се намесва, защото така бил обещал на Адел. Обещанието било по повод на чести сцени на ревност, който правел ответникът в магазина, в който работели свидетелят и Адел, по време на които сцени Д. отправял заплахи за физическа саморазправа със свидетеля, демонстрирайки, че двамата с Адел са двойка.

След като видял вандалския акт на ответника се чул с Адел, после се видели, тя била много изплашена, цялата треперела, казала ,че Д. й се обадил да я заплашва. Това не бил първият случай на заплахи, на който ставал свидетел, ответникът звънял често пъти на работа по телефона на Адел в продължение на половин час, проверявал я и я заплашвал, както по време на връзката им, така и след тяхната раздяла. Съдът кредитира показанията на свидетеля А., същите възпроизвеждат лични възприятия, не съдържат оценки и хронологично и времево съответстват на изложеното в молбата за защита.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.

Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.

В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката, че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 11.03.2022г.

Актът на насилие в конкретния случай не е увреждането на ползван от молителката автомобил, което безспорно е престъпление, а заплахите и обидите, които е отправил ответникът Д. към молетелката след този акт. По делото се установи както от свидетелските показания на свидетелите А. и А., така и от приложените разпечатки на комуникация, 3 че ответникът е отправил обиди иш заплахи към молителката, като актът на уврежадане на автомобила, в авторството на което няма съмнение, само е подсилил ефекта на заплахите. С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителката А. М. А.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.

3 от ЗЗДН последици.

За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с с особен цинизъм и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от 500 (петстотин) лева.